Решение № 199 от 01.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. С., 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Стефанов

Членове:

Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20262200600424 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Производството е въззивно по реда на чл. 341, ал. 1 от НПК във връзка с глава 21 от НПК, т.е. за проверка на определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Образувано по въззивна жалба от служебния защитник – адв. Л. К. от АК – С., в качеството му на защитник на осъдената Н., срещу Определение № 622/30.06.2026 год. по ЧНД № 752/2026 год. по описа на Районен съд – С., в частта относно приложението на чл. 24 от НК. В жалбата се твърди, че необосновано и без доказателства Районен съд – С. е характеризирал осъдената Н. като „лице със завишена обществена опасност и с трайно установени престъпни навици“, поради което необосновано е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание. С въззивната жалба се иска въззивната инстанция да измени определението и да се определи на осъдената общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година при първоначален строг режим.

В съдебно заседание прокурорът взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Предлага първоинстанционното определение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Подчертава, че в наложената санкция не е несъразмерно тежка, напълно съответства на обществената опасност на извършеното престъпление, наличната обществена опасност на дееца, поради което счита, че не е налице основание за корекции на определението в посоката поисканата от осъдената.

В съдебно заседание служебният защитник на осъдената поддържа 1 въззивната жалба като основателна и обоснована, като счита, че изводите на съда изложени в определението са основани на субективна преценка, а не на обективна преценка. Пледира да бъде изменено определението от 30.06.2026 год., като на осъдената да бъде определено общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, което да изтърпи при строг режим.

В съдебно заседания осъдената Р. Х. Н. в личната си защита и последната си дума изразява становище, че делото е безпредметно, тъй като вече било направено групиране на наказанията от Районен съд – В. и иска делото да бъде прекратено.

След като се запозна с подадената въззивна жалба от адв. Л. К. от АК – С., в качеството му на защитник на осъдената Н., становището на страните в процеса, атакуваното определение на Районен съд – С. и доказателствата, приложени в делото, въззивната инстанция намира следното:

ЧНД № 752/2026 год. по описа на Районен съд – С. е образувано по предложение на РП – С. с правно основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК за определяне на едно общо наказание на осъдената Р. Х. Н.. Производството приключило с Определение № 622/30.06.2026 год., с което на осъдената Р. Х.

Н. било определено едно общо наказание по НОХД № 775/2025 год., НОХД № 5154/2025 год. и НОХД № 3904/2025 год., всичките по описа на РС – В., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. С определението на основание чл. 24 от НК определеното общо наказание било увеличено със шест месеца, като увеличеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца осъдената да изтърпи при първоначален строг режим и отделно от наложеното наказание по НОХД № 401/2026 год. по описа на Районен съд С..

От служебно изисканата от въззивната инстанция справка за съдимост на осъдената се установява, че след постановяване на обжалваното определение от Районен съд – С., на 09.07.2026 год. спрямо осъдената Н. е влязло в сила Споразумение № 601 по НОХД № 2616/2026 год. по описа на Районен съд – В. за извършено на 31.05.2025 год. престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, б. „а“ и „б“ от НК.

С оглед гореизложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената въззивна жалба от адв. Л. К. от АК – С., в качеството му на защитник на осъдената Н. против Определение № 622/30.06.2026 год. по ЧНД № 752/2026 год. по описа на Районен съд – С. е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила.

В настоящия случай спрямо осъдената Н. на 09.07.2026 год. е влязло в сила последното споразумение по НОХД № 2616/2026 год. по описа на Районен съд – В., като деянието е извършено на 31.05.2025 год., т.е. същото образува съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с деянието по влязлото в сила на 05.06.2026 год. споразумение по НОХД № 401/2026 год. по описа на Районен съд – С..

В Тълкувателно решение № 3/16.11.2009 год. по т.д. № 3/2009 год. на ОСНК на ВКС е посочено, че целта на правната уредба предвидена в чл. 23 – 2

25 от НК е да се определи общото за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че определянето на общо наказание на осъдената Н. не може да бъде извършено без да бъде включено наказанието по НОХД № 2616/2026 год. по описа на Районен съд – В..

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното определение, с което на осъдената Р. Х. Н. е определено едно общо наказание е постановено при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 39, ал. 1 от НПК), което представлява основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд следва съобразно последните влезли в сила съдебни актове спрямо осъдената Н. да направи преценка относно подсъдността на делото, респ. с оглед изявлението й в съдебно заседание, че има определено общо наказание от Районен съд – В. – преценка дали не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 622/30.06.2026 год. по ЧНД № 752/2026 год. по описа на Районен съд – С..

ВРЪЩА делото на Районен съд – С. за ново разглеждане от друг състав съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3