Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3950 от 31.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7395/2025
Вид
Решение № 3950
Подписан
31.10.2025
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3950 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207395 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. К. И. от с. ***, ул. „***“ № 11, с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № СО-ОД-С -2425КС-957, издадено на 25.02. 2025г. от Заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя са наложени наказания, както следва: 1) глоба в размер на 1 000 лева, на основание чл. 154а, ал. 1 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), за извършено нарушение по чл.

29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО и 2) глоба в размер на 2 000 лева, на основание чл.

154а, ал. 2 от НОДТСО, за извършено нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 20 от НОДТСО.

В жалбата наказаното лице навежда оплаквания, че не е извършило описаните в наказателното постановление нарушения, както и че счита същото за необосновано, незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че фактическите констатации в АУАН и в НП не отговарят на действителната фактическа обстановка, като АУАН бил издаден без да се вземат предвид всички относими към случая факти. Навежда, че липсват доказателства за извършено от него нарушение. Твърди, че в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като не се съдържали конкретни факти в какво се изразявали нарушенията, което според жалбоподателя нарушавало правото му на защита. Счита, че в случай че съдът приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, последното съставлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и поради това НП следвало да бъде отменено. Моли съд ада отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят С. К. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като 1 незаконосъобразно. В пледоарията си сочи, че от събраните доказателства не се установявало извършването на нарушението. Сочи, че приложените по преписката снимки не са събрани по реда на НПК и затова не били годно доказателствено средство, а към датата на извършване на проверката процесното МПС е било без товар и нямало данни да е изхвърляло такъв.

Навежда още, че липсвало регламентирано изискване, когато МПС е празно да има разрешение, издадено от надлежен орган за извършване на превоз на товари. Моли съда, в случай че съдът приеме, че е налице нарушение, да приеме, че същото е малозначително и на това основание да бъде отменено обжалваното НП, а алтернативно – да намали размера на наложеното наказание. Претендира разноски.

Административно - наказващият орган: Заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който в хода на съдебните прения предлага на съда да потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление. Акцентира, че нарушенията, за които жалбоподателят е бил наказан са доказани, като обръща вни***ие на значимостта на накърнените обществени отношения с вменените на жалбоподателя нарушения. Излага съображения, че жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл, което се установявало от доказателствата по делото, а по отношение на наложените наказания – сочи, че размерът на същите не е прекомерен.

Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът възприема следната фактическа обстановка:

На 26.09.2024 г., около 15:27 ч. свидетелите Г. и И. – служители в Столичен инспекторат – „***“, заедно със свидетеля Р. Г. П. – служител в Столична община, район „Красна поляна“ и лице с име П.Д., били в зоната на *** с оглед извършване на проверка за нерегламентирано изхвърляне на земна маса. На разположение по време на проверката бил и полицейски екип с оглед оказване на съдействие на служителите на Столичния инспекторат при спиране на товарните автомобили.

По време на проверката служителите забелязали движение на товарни автомобили, сред които и товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№ ***. Товарният отсег на последния бил натоварен със земни маси и се движел по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение към ул.

„Суходолска“, като завил надясно от *** и преминал през находящия се там тир паркинг.

В хода на проверката било установено, че от товарния автомобил били изхвърлени земни маси извън местата, определени за обезвреждането и оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО, зад тир паркинга – в ПИ с идентификатор *** и в ПИ с идентификатор

***.

След изхвърлянето на земните маси товарните автомобили, сред които бил и процесния, потеглили с оглед излизане от горепосочените имоти. Било установено, че при излизане от имота товарният отсег на процесния товарен 2 автомобил бил празен. В този момент служителите от полицейския екип разпоредили на водача на процесния товарен автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, да спре. В хода на проверката било установено, че негов водач бил жалбоподателят С. К. И..

С оглед установеното изхвърляне на земни маси, служителите на Столичен инспекторат поискали от жалбоподателя да им представи копие от издадено направление на обектите, от които са се изпълнявали дейности по транспортиране на строителни отпадъци, но жалбоподателят не представил такова. Такова не било представено и в хода на производството.

За констатираното нарушение свидетелят Г., в присъствието на свидетеля И., съставили на жалбоподателя АУАН № 24-25КС-957/26.09.2024 г., с който били констатирани нарушения по чл. 29а, ал. 1, т. 8 и т. 20 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, като било отбелязано, че последният има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, на 07.10.2025 г. срещу АУАН били депозирани възражения от С. И.. Същите били счетени за неоснователни и въз основа на АУАН, на 25.02.2025 г. заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ издал обжалваното Наказателно постановление № СО-ОД-С-24-25КС-957.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

За да изгради фактическите си изводи, съдът постави на централно място показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И., Г. и Р. Г. П.. От показанията на тези свидетели се установяват еднопосочно обстоятелствата около извършването на проверката. И тримата свидетели заявиха категорично пред настоящия състав, че са преки очевидци на обстоятелството как процесният товарен автомобил е влязъл в имота, натоварен със земна маса и малко по-късно е предприел действия по излизане от имота с празен товарен отсег. Нещо повече, от показанията на свидетеля Р.

П. се установява, че същият е възприел и конкретно процеса по разтоварване, тъй като същият го е наблюдавал, заедно с лицето П.Д., чрез използване на дистанционно управляемо летателно средство.

От показанията на свидетелите Т. и Р. се установяват и обстоятелствата около спирането на процесния товарен автомобил при предприе***е на действия по излизането му от имота, установяването на водача – жалбоподателят С. И. и изискването от последния да им представи копие от издадено направление на обектите, от които са се изпълнявали дейности по транспортиране на строителни отпадъци, както и липсата на такова направление. Жалбоподателят бил установен да изхвърля отпадъци на място, което е била различно от регламентираното.

Съдът кредитира показанията на разпитаните лица като логични, последователни и еднопосочни. И тримата свидетели имаха относително ясен спомен за проверката, въпреки изминалия период от време, считано от извършването до провеждането на разпитите им в хода на съдебното следствие, като при съвкупния анализ на показанията им съдът не откри съществени разминавания и противоречия.

Относно представените към административната преписка снимки, съдът споделя възражението на защитата и не ги кредитира, доколкото същите не са изготвени по реда и правилата на НПК, респ. съдът не може и не следва 3 да ги цени като годен доказателствен източник.

На база на така приетата фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно, при спазване на нормата на чл. 137, ал. 1 НОДТСО. Същите били издадени в съответствие с изискванията на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Изтъкнатите в жалбата процесуални пороци и неясноти не се констатират, а напротив и двата акта съдържат пълно и точно описание на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и цитиране на приложените нормативни актове, с което отговарят на законовите изисквания.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно доказани нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, т.е., че със своето поведение С. И. е извършил вменените му административни нарушения по чл. 29а, ал. 1, т. 8 и т. 20 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

Относно нарушението по пункт 1) - по чл. 29а, ал. 1 от 8 от НОДТСО:

В чл. 29а, ал. 1, т. 8 от Наредбата за организацията на движение на територията на Столична община се забранява изхвърлянето на строителни отпадъци и земни маси извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО.

В хода на производството се установи, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като жалбоподателят С. И., като водач на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е изхвърлил земни маси извън местата, определени за обезвреждането и оползотворяването му. Безспорно е установено, че товарният автомобил е влязъл в обекта с натоварена земна маса и е излязъл с празен товарен отсег, като процесът по разтоварване бил възприет от свидетеля Р. П. посредством използване на дистанционно управляемо летателно средство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че превозва и изхвърля процесните земни маси и че деянието му е противоправно, предвиждал е последиците му и въпреки това съзнателно ги е разтоварил на нерегламентирано за това място.

От изложеното следва, че административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана, тъй като са осъществени всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото му нарушение.

Настоящият състав не споделя тезата на защитата, че случаят е маловажен, тъй като същият не се отличава с оглед наличие на смекчаващи обстоятелства, липса или незначителност на вредни последици, а процесното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Съдът намира, че в случая е допуснато неправилно приложение на чл.

12 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената глоба.

Същото обаче не съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а за неговото изменение в частта относно размера на 4 наложеното наказание.