Определение № 4809 от 09.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4809 гр. София, 09.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Драгомир Драгнев

Членове:

Александър Цонев

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002102394 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пирдоп, действаща чрез процесуалния си представител Н. Д. – адвокат от САК, срещу въззивно решение № 357 от 23.03.2026 година, постановено по въззивно гражданско дело № 358/2026 г. по описа на Софийския апелативен съд.

С обжалваното въззивно решение състав на САС е потвърдил решение № 537 от 10.11.2025 г. по гр. д. № 494/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което Община Пирдоп, представлявана от кмета А. Г., е осъдена да плати на Ц. И. Х. сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни психически изживявания, претърпени в резултат на причинени телесни увреждания при настъпил на 07.05.2025 г. инцидент, при който Ц. И. Х. при движение по левия тротоар на [улица]в [населено място] с посока на движение от [улица]към [улица], в района на № 44 - 46, попадайки в участък с неравни, разбити, неукрепени и липсващи плочки, се спънала и пострадала при падане на дясната си страна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 07.05.2025 г. до окончателното плащане като предявеният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

Касаторът Община Пирдоп обжалва въззивното решение в неговата осъдителна част като твърди, че в тази част същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в съответната част.

1

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, сочейки основанието за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът поставя следния процесуално правен въпрос:

Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички инвокирани от страната възражения и да изложи собствени мотиви относно приемането или не на така направените оспорвания?

Твърди се противоречие с ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 3033 от 17.12.1973 г. по гр. д. № 2186/1973 г. на ВС, I г. о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о.

Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - Ц. И. Х., действаща чрез адвокат А. В. - член на САК, със становище за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че касаторът атакува фактическите изводи на въззивния съд и по същество всички негови оплаквания касаят правилността на съдебния акт по смисъла на чл. 281 ГПК.

Отделно от това се твърди, че от мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е обсъдил подробно свидетелските показания, медицинската документация, съдебномедицинската експертиза, възраженията на страните и всички събрани по делото писмени доказателства, поради което не е налице противоречие със съдебната практика на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е очертал предмета на делото като е констатирал, че първоинстанционният съд е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., причинени в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, който носи гаранционно- обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД; че в исковата молба като правопораждащи факти са изтъкнати следните обстоятелства: вреди /увреждания на здравето, описани в исковата молба и търпени болки и неудобства/, настъпили на [улица]в [населено място], които ищцата е получила вследствие на падане от цял ръст заради компрометирана пътна настилка на тротоарен участък - публична общинска собственост, чието поддържане и стопанисване се осъществява от ответната община.

Въззивната инстанция е констатирала, че пред първоинстанционния съд са спорни всички факти във връзка с мястото и механизма на настъпване на инцидента и че в тази връзка са разпитани двама свидетели - Х. и В. Х. - син и внук на ищцата.

Съдът е отразил показанията на тези свидетели, а именно: св. Х. – син на ищцата и живущ с нея в [населено място], заявява, че на 7 май 2024 г. взел майка си до [населено място], където работел, за да види тя внука си и да си изтегли пенсията; оставил я в близост до училището, до което е жилището на сина му, с уговорката да се видят след час и тя тръгнала 2 към него; когато приключил ангажимента си около 9.00 ч. се обадил на майка си да тръгва, за да се срещнат там, където я е оставил; като наближил, забелязал, че е излязла от блока и се движи към училището; на около 20-тина метра видял как се спъва и пада, помогнал й да се изправи; тя първо му казала, че я боли, после почнала да вика; качил я в колата и я откарал в [населено място]; в дома им започнала да плаче от болки, затова се обадил на личния им лекар, а после по негова препоръка я довел в Пирогов; свидетелят не може да посочи имената на улиците с обяснението, че не живее в Пирдоп; знае къде се намира жилището на сина му - в близост до училището, но не знае адреса.; там, където паднала майка му, тротоарът и плочките били под всякаква критика - дупки, растителност.

Отбелязано е, че за сходни обстоятелства свидетелства и В. Х., който разбрал за инцидента 40 минути след като баба му си тръгнала от тях; обадил се баща му /св. Х./ и го извикал да помогне; видял баба си да плаче от болки; в болницата тя била около 7 дни, след което се прибрала в [населено място] и около месец била на креват с памперси, баща му се грижел за нея, а той ходел често да помага; след месец се изправила и започнала да се придвижва с проходилка, после с бастун.

Въззивният съд е отразил съдържанието на приетата пред първата инстанция медицинска експертиза на в. л. Р. Д., а именно: в резултат на инцидента ищцата е получила фрактура на трохантерния масив на дясна бедрена кост /в областта на дясна тазобедрена става/ - закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни. Проведено е болнично лечение в УМБАЛСМ Пирогов София, където е извършено кръвно наместване на счупването с интрамедуларен бедрен пирон, блейд и застопоряващ винт дистално, медикаментозна терапия, превръзки, рехабилитация; изписана е на седми ден с подобрение и препоръки да спазва рехабилитационна програма и да продължи антикоагулантната терапия; пострадалата се явила на два контролни прегледа и се е раздвижвала сама; приблизително месец била напълно обездвижена, след това започнала да се придвижва с помощни средства; възстановяването е продължило за период от три месеца без усложнения, няма и сериозни остатъчни последици; съдебният експерт е определил като добро нивото на раздвижване, а оплакванията при интензивно натоварване и промени във времето - за характерни при такъв вид травми.

Въззивният съд е посочил, че вещото лице - ортопед травматолог посочва, че фрактурата отговаря да е получена при падане от собствен ръст на дясна страна вследствие на спъване в увредена или разбита тротоарна настилка. Приел е за установено, че ищцата е претърпяла въпросното травматично увреждане при спъване и падане на 07.05.2025 г., докато е вървяла по тротоар на улица, която е общинска собственост.

Съдът е посочил, че определението за тротоар, дадено в § 6 от ПЗР на Закона за движение по пътищата е: "изградена, оградена ли очертана с пътна маркировка на част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци", а съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на тротоарите е на общината. Съдът е посочил, че задължение на общината е да поддържа тротоарите и с непоправяне на повдигнати и разместени плочки, тротоарът, където се е случил инцидентът, 3 не е бил поддържан.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, че е останал неизяснен механизмът за настъпване на инцидента, позовавайки се на приетата медицинска експертиза, която освен вида на настъпилите увреждания установява и възможността инцидентът да е станал по посочения от ищцата начин - падане от цял ръст след спъване в неравност на тротоарен участък.

Съдът се е позовал и на показанията на разпитаните по делото свидетели, които също подкрепят посочения механизъм за настъпване на увредите, а обстоятелството, че се намират в родствена връзка с ищцата, е прието от въззивния съд за недостатъчно, за да ги дискредитира като доказателства. Съдът е посочил, че показанията на св. Х., освен израз на лични впечатления, са последователни и детайлни и не се опровергават от другите събрани по делото доказателства; в медицинските документи е отразено, че ищцата е постъпила след падане от собствен ръст „най-вероятно спъване“, което заключение, добавено в графа „Консултации“ не е посочено от пострадалата, а от лекаря впоследствие, заради липсата на медицински причини /като замайване, световъртеж и други/.

Според въззивния съд отразеното в медицинската документация не поставя под съмнение гласните доказателства, а се явява допълнителна индиция в подкрепа на посочения механизъм.

На следващо място въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията в жалбата за процесуално нарушение на съда, който да е разместил доказателствената тежест, приемайки че след като не е установена друга причина за падане от цял ръст, логично това да се е случило след спъване. Според съда ищцата е провела пълно и главно доказване на всички релевантни факти, включени в състава на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - настъпили вреди в пряка причинна връзка с неизпълнени задължения по поддръжка на тротоарни участъци, предназначени за движение на пешеходци като този извод следва от гласните доказателства за наличие на компрометирана пътна настилка в участъка, където ищцата се е спънала и паднала от цял ръст - неравни плочки, дупки, растителност и не се опровергава от други ангажирани от ответника доказателства, с които да обоснове различен механизъм на увреждането. Съдът е посочил, че съдебната практика приема, че не е в тежест на ищеца чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от посочения /решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК/.

Въз основа на изложеното въззивната инстанция е приела, че ответната страна не е изпълнила установеното от закона задължение за поддръжка на пътната инфраструктура, вместо което е допуснала влошено състояние на тротоара в процесния пътен участък /общинска собственост/, което се явява противоправно бездействие на длъжностни лица, на които ответната община е възложила функции по ремонт и поддръжка, и това е достатъчно за възникване на обективната й отговорност да компенсира увредените в резултат на него лица като вредите са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължения за почистване и поддържане на общинските пътища и инфраструктура /пътно платно, разделителни ивици, банкети, тротоари и др. пар. 1, т. 1 ДР на ЗП/, възложени на общините, съгласно 4 разпоредбите на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2, б ”б” от ППЗП, предвиждащи стопанисване и поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение.