Решение № 4081 от 20.10.2025, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 132/2025
- Вид
- Решение № 4081
- Подписан
- 20.10.2025
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Райна Тодорова
Други актове по делото
- Разпореждане № 587 от 17.02.2025 · Райна Тодорова
- Разпореждане № 589 от 17.02.2025 · Райна Тодорова
- Разпореждане № 787 от 04.03.2025 · Райна Тодорова
- Определение № 1588 от 22.04.2025 · Райна Тодорова
- Разпореждане № 2094 от 22.05.2025 · Райна Тодорова
- Определение № 2591 от 23.06.2025 · Райна Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.4, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.8, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за автомобилните превози
- чл.12, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.12, ал.2, т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.12, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- чл. 12а, ал. 5 · Закон за автомобилните превози
- чл.24а · Закон за автомобилните превози
- чл.24а, ал.1, изречение второ · Закон за автомобилните превози
- чл.24а, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.24а, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.24а, ал.2, т.1 и т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.24 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.24, ал.1 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.24, ал.9 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
- чл.9, т.12 · Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
РЕШЕНИЕ
№ 4081
Стара Загора, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20257240700132 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.24а, ал.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [улица], вх. „А“, ет.4, ап.8, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Т. от АК – Стара Загора, уточнена с писмена молба вх.№1295/04.03.2025г., против Заповед №183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и за нищожност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в производството по издаване на заявеното разрешение, административният орган е длъжен единствено да съобрази дали са спазени изискванията, регламентирани в Закона за автомобилните превози и в Наредба №34/1999г. за таксиметров превоз на пътници, като извън неговата компетентност е да тълкува съдържанието на приложения към заявлението договор между търговеца и водача. Твърди, че упражняването на административното правомощие за издаване на разрешение за таксиметров превоз е в условията на обвързана компетентност, поради което и отказът за издаване на такова разрешение може да се основава единствено на наличието на изрично и изчерпателно предвидените в закона обстоятелства, каквито в случая липсват. Обосновава, че доколкото са били спазени формалните и процесуалните изисквания при инициирането на производството, с прилагане на изискуемите се документи за доказване наличието на обстоятелствата по чл.24а от ЗАвтП, без каквото и да било основание е отказано издаването на разрешителния административен акт. Твърди, че договорът между „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача И. Н. е изготвен изцяло по образец, предоставен от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и че при други такива идентични договори е издавано разрешение за таксиметров превоз, поради което счита, че обжалваният отказ за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н., е в несъответствие с основни принципи на административния процес по чл.4, ал.2, чл.6, чл.8, ал.2 и чл.13 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя писмено становище съображения за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорения акт, е направено искане за прогласяване нищожността на Заповед №183/ 04.02.2025г. на Кмета на Община Казанлък и в условията на алтернативност - за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заявление вх.№68-4825-83#1/27.12.2024г. за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013г., подадено до Кмета на Община Казанлък от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД чрез управителя и представляващ дружеството С. Н. С., е направено искане да бъдат издадени 64 броя разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози, със срок на валидност от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. (л. 40 по делото). Към заявлението са приложени: списък с данни на лицата по чл.3, ал.2 (приложение №4б) и фискална касова бележка от таксиметровия апарат за всеки един автомобил. В заявлението са посочени регистрационните номера на автомобилите, за които са иска издаването на разрешения за извършване на таксиметров превоз, както и името и ЕГН на водача за всеки един автомобил. В списъка с данните на водачите, които ще осъществяват таксиметров превоз от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, но за своя сметка, за всеки един водач е посочен номера на издаденото удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и срока му на валидност, както и номера и датата на сключените договори.
При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо с изх.№68-4825-82#1 от 24.01.2025г. на Заместник кмета на Община Казанлък, от дружеството – заявител е изискано в 7-дневен срок допълнително да представи валидни договори по чл.12, ал.1 от Закона за автомобилните превози по отношение на шестима водачи, вкл. за водача И. И. Н., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗАвтП за шест посочени автомобила, вкл. за автомобил с рег. № [рег. номер] (л.33 по делото). Приложено към писмо вх.№68-4825-82#2 от 27.01.2025г., от управителя на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД в указания срок са представени изисканите документи.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.24, ал.9 във вр. с чл. 24, ал.1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл.12, ал.1, изр. четвърто от Закона за автомобилните превози, на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н.. От фактическа страна издаването на заповедта и съотв. постановеният отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, се основава на съображения, че представеният от дружеството – заявител договор №511 от 02.12.2024г., макар и наименуван като договор, същият няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществените елементи на двустранния договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка, с договор така, както изисква разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗАвтП и за срока, за който е поискано разрешението, е посочено като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за постановяване на отказ по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД заявление, по аргумент от чл.24а, ал.1, изречение второ от ЗАвтП.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на Заповед №183 от 04.02.2025г. на Кмета на Община Казанлък, както и документи, представени от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК на законосъобразността на оспорената Заповед №183/ 04.02.2025г. на Кмета на Община Казанлък, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес (адресат на постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници), в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед №183 от 04.02.2025г., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н., е постановена от материално и териториално компетентния по чл.24а, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАвтП и чл.24, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, административен орган – Кмета на Община Казанлък.
Обжалваният административен акт е издаден и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие, така и възприетите от органа като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване наличието на материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. При ясно формулиран диспозитив, определящ еднозначно адресата на отказа за издаването на разрешителен административен акт, непосочването кой може да обжалва заповедта, очевидно не релевира твърдяното от жалбоподателя нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на акта. А дали и доколко изложените в заповедта мотиви, формиращи възприетото фактическо основание за издаването на акта, релевират наличието на нормативно регламентирано материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, е въпрос на материална, а не на формална/процесуална законосъобразност на обжалваната заповед.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, които да съставляват отменително основание по см. на чл.146, т.3 от АПК.
Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата чл.24а, ал.2 от ЗАвтП, Кметът на общината издава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: т.1 таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4; т.2 регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. В нормата на чл.24а, ал.4 от ЗАвтП е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Идентична е и правната регламентация по чл.24 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Въз основа на тази нормативна уредба следва извода, че материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично и изчерпателно регламентирани и се свеждат до наличието на посочените по- горе обстоятелства по чл.24а, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за автомобилните превози. Съответно при липсата на тези обстоятелства, кметът на общината в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде заявеното разрешение.
В случая нито е обосновано, нито е доказано наличието на обстоятелства, нормативно предвидени като основания за постановяване на отказ за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н. по заявеното от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД искане. Тъкмо обратното - от приложените по преписката и от представените от жалбоподателя доказателства по несъмнен начин се установява, че за таксиметровия автомобил има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници (л.78), като регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски (л.82). От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че МПС е вписано в регистъра по чл.12, ал.4 от ЗАвтП, като нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че таксиметровият автомобил не отговаря на някое от изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтП.
Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f9d886f-c90d-44aa-8131-22af607c7adb