Решение № 101 от 22.03.2019, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 101 22.03.2019 г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………..........……………............................…………….... състав на шести март …………………………………………. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав :

Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ

ИРЕНА АВРАМОВА секретар

……… Д* Х* ..….……….…………………………………………… прокурор ……………………………………. .....................................................………………....... като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...…..................…………….

В гр. дело

№ 84.......... по описа за 2019 год., ………....................……………..................….

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Т., пълномощник на М.М.А. и Ф.А. ***.

С Решение № 691 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1778 по описа за 2018 г., РС Хасково е приел за установено по отношение на М.М.А. и Ф.А.

***, че Г.М.А. и М.П.С.,***, са съсобственици на общо 3/4 идеални части / по 3/8 идеални части за всеки от тях/ от следния недвижим имот, а именно : сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес гр. Хасково, ул. „ Р*“ № **, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи- един, с предназначение – хангар, депо, гараж, без стар идентификатор и номер по предходен план, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, при съседи на имота: ***, 777195.727.50, 77195.727. 255 и ***.

Съдът е осъдил М.М.А. и Ф.А.А. да заплатят на Г.М.А. и М.П.С. сумата от общо 460 лв. направени по делото разноски.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците М.М.А. и Ф.А.А. , които чрез пълномощника си адв. Т. обжалват същото в срок. Твърдят, че постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което молят въззивния съд да постанови решение, с което да го отмени и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск. Молят да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.

Необоснован и незаконосъобразен бил направеният от първоинстанционния съд извод,че ищците са провели пълно и главно доказване, че са придобили част от процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Мотивите на съда в тази част били противоречиви, неправилни и не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Неправилен бил изводът на съда,че датата 25.07.2005 г. е начало на владението на ищците върху процесния имот. Ищците едва след смъртта на С* К* през 2008 г. са предприели, действия, които да обективират намерението им за владение . Необоснован бил изводът на съда,че собственика С*К** не е прехвърлил собствеността върху процесния имот,т.като този имот не бил заснет по кадастралната карта. Логично било да се постави въпроса, защо след 2006 г., когато се твърди,че имотът е заснет по КК, собственикът не е извършил действия на разпореждане, ако това е била действителната му воля.

Твърдят още, че от събраните по делото доказателства не можел да се изведе изводът, както,че приживе С* К*** се е разпоредил в полза на ищците с процесния имот, така и че след неговата смърт те са установили владение върху имота В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. З., пълномощник на въззиваемите Г.М.А. и М.П.С.

. Въззиваемите считат, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно, поради което молят то да бъде потвърдено. Молят да им бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Безспорно, въз основа на събраните по делото доказателства, се установявало,че ищците са осъществили фактическа власт върху процесния имот от 2005 г., когато те са се нанесли да живеят в жилището на ул. „ Р*“ № **, в двора на който имот се намирал и гаража, за да гледат и да се грижат за С* К**. Владението върху гаража било спокойно, необезпокоявано и с намерение за своене на идеалната част от този имот, в каквато насока били събраните по делото гласни доказателства. Твърдят,че ако наследниците на С*К* са считали имота за свой е щяло да изразят това, а не съвсем недобросъвестно, през 2016 г. да прехвърлят целия имот на ответниците, макар,че притежавали само ¼ идеална част от този имот, съобразно нотариален акт от 2004 г.

В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. Т. поддържат подадените въззивни жалби по изложените в тях съображения.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв. З., оспорват подадените въззивни жалби по съображения, изложени в писмените отговори.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна.

Постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците направените по делото, пред двете инстанции разноски в размер на 1425 лв., от които 800 лв. платено възнаграждение на адвокат пред РС/ договор от 21.08.2018 г./, 600 лв. – платено възнаграждение на адвокат за защита пред въззивната инстанция / договор от 17.12.2018 г./ и 25 лв. платена ДТ.

РС

Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от Г.М.А. и М.П.С.,*** против М.М.А. и Ф.А. ***.

В исковата си молба ищците твърдят,че с нот.акт № 803 от 25.07.2005 г. на Нотариус Христина Колева са придобили собствеността на 3/4 идеални части от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от юг, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ IХ –

7280, с административен адрес гр. Х**, ул. „ Р*“ №*. Ведно с идеалните части от жилищната сграда прехвърлителят С* К** им прехвърлил и своите ¾ идеални части от построения в имота гараж с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв.м., което прехвърляне обаче не било оформено с нотариален акт. Твърдят,че от момента на извършване на прехвърлителната сделка – 25.07.2005 г. до сега явно, безспорно и непрекъснато владеели този имот, със съзнанието,че са придобили по давност собствеността на ¾ идеални части от него, т.като останалата 1/4 идеална част била собственост по наследство на А* Б* С* и М* Б* С**, за която част те притежавали нот.акт № 1485 от 03.12.2004 г. По предявен от ищците иск за делба на този гараж срещу А* Б* С* и М* Б* С** им станало известно,че те са продали целия гараж на ответника М.А., който е придобил имота в режим на СИО с ответника Ф.А.. Твърдят,че ответниците са закупили ¾ идеални части от несобственици, което мотивирало правният им интерес от предявяването на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците,че са съсобственици на общо 3/4 идеални части / по 3/8 идеални части за всеки от тях/ от следния недвижим имот, а именно : сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес гр. Хасково, ул. „ Р*“ № **, със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи- един, с предназначение – хангар, депо, гараж, без стар идентификатор и номер по предходен план, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***, при съседи на имота: ***, 777195.727.50, 77195.727. 255 и ***.

В депозирания по делото в срок писмен отговор ответниците са оспорили така предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Оспорили са твърдението на ищците, че те са установили фактическа власт върху имота от 25.07.2005 г. и че са придобили по давност собствеността върху 3/4 идеални части от процесния имот. Наследодателят С* К** починал на 21.11.2008 г., като до този момент живял в този имот, поради което нямало как ищците да са установили владение върху имота от 2005 г. След смъртта на наследодателя им С* К* ищците по никакъв начин не били демонстрирали по отношение на наследниците намерение да своят собствената им, останала в наследство идеална част от имота. Ищците демонстрирали някакви права върху този имот едва през 2016 г., когато предявили иск за делба и след като наследниците А* Са** и М* Сабри са се разпоредили с този имот в полза на тях, ответниците М. и Ф. А**и.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се ангажираха нови доказателства. За да постанови атакувания съдебен акт, съдът е приел,че считано от 25.07.2005 г. ищците са упражнявали фактическа власт върху спорните ¾ идеални части от гаража със съзнанието,че те са техни собственици. Въз основа на това е приел,че към момента на извършване на разпоредителната сделка от наследниците в полза на ответниците М. и Ф. А** през 2016 г. за ищците Г.А. и М.С. е изтекъл 10 годишен период на владение, поради което същите са придобили правото на собственост въз основа на давностно владение. Този извод на съда е неправилен и не се споделя от настоящия съдебен състав.

На първо място не може да се приеме, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищците Г.А. и М.С. са установили начало на владение на имота от 25.07.2005 г. На тази дата, видно от представеният по делото и приет като доказателство нотариален акт № 803 от 25.07.2005 г.,т.IV, рег. № 3375, нот.д. № 660/2005 г. на нотариус Хр.

Колева, С*М*а К* е прехвърлил на ищците, общо на двамата, собствените си 3/4 идеални части от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от юг, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ IХ – 7280, с административен адрес гр. Х*, ул. „ Р*“ № **, заедно с ¾ идеални части от складово помещение под първия етаж с южно изложение, заедно с ¾ идеални части от тавана, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ IХ – 7280, както и ¾ идеални части от ПИ 295 по кадастралния план на гр. Х*, одобрен със заповед № 969/1988 г., находящ се в м.

„ И*“, в землището на гр. Х* срещу задължението на Г.А. и М.С. да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигурят един спокоен и сносен живот пожизнено, било лично или чрез трети лица. В цитираният нотариален акт подробно са описани имотите, по отношение на които прехвърлителят С* К** се е разпоредил в полза на ищците. Процесният гараж не е сред тях. Дали е житейски логично или не, дали е пропуск, е в сферата на предположенията, но описването подробно на имотите в цитирания нотариален акт, по отношение на които С* К* се е разпоредил в полза на ищците , дават основание на съда да приеме, че това е била волята на прехвърлителя към този момент и че процесният гараж е извън предмета на разпореждане. Не би могло да се приеме и че процесният гараж към този момент не е бил прехвърлен на ищците, т.като не е бил заснет, защото самите те твърдят,че през 2004 г. наследниците на С* К*- М* Б* С* и А* Б* С* са се снабдили с нотариален акт за собственост върху ¼ идеална част, общо за двете, от втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със самостоятелен вход от юг, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ IХ – 7280, с административен адрес гр. Х*, ул. „ Р*“ № 55, заедно с 1/4идеални части от складово помещение под първия етаж с южно изложение, заедно с 1/4 идеални части от тавана и ¼ идеална част от гараж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ IХ – 7280, както и 1/4 идеални части от ПИ 295 по кадастралния план на гр. Х**. Този нотариален акт не е представен и приет като доказателство по делото, но страните не спорят, а и същият е коментиран в представеното и прието като доказателство по делото решение № 775/08.12.2016 г. на РС Хасково,постановено по гр.д. № 455/2016 г., че останалите ¼ идеални части от описаните имоти са собственост именно на М* Б* С*** и А** Б*** С*. След като този имот не е бил надлежно прехвърлен приживе от С** К** то той е останал в патримониума му и след неговата смърт е част от наследствената маса, която наследниците му получават.