Решение № 264 от 09.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Ловеч, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 2025***10100295 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК ******3225, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова, в качеството й на член на Съвета на Директорите, чрез юрк.С. П., против Р. Х. О., с ЕГН **********, с посочен адрес: с. ***, общ. Ловеч, ул.“*** ***“№***

Ищецът излага в исковата молба, че в законоустановения срок и съгласно указанията на Районен съд - гр.Ловеч в Разпореждане по ч.гр.д.№************. е депозирана настоящата искова молба, правен интерес за предявяването на която, се породил след постановяването на посоченото вече Разпореждане, с което след като било отхвърлено депозираното от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника- ответник понастоящем, е било указано на ищеца, че в едномесечен срок може да предяви претенциите си с депозирането на осъдителен с иск, с който длъжникът Р. Х. О. да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумите по Договор за паричен заем № ***, сключен на 1****** г. с „КредиЙес“ООД..

C депозирането на настоящата искова молба ищцовото дружество навежда твърдения за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на Р. Х. О., които задължения към настоящия момент не са погасени. В подкрепа на това твърдение представя следната фактическа обстановка: На 1******г. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (заемодател), от една страна и Р. Х. О.(заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем №***, с чиста стойност в размер на 700,00лв. Договорът бил уговорен със срок 18 вноски, всяка от 1 които в размер на 59.00лв. Първата падежна дата е била на 21.***г. Последната вноска е била уговорена на *** г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е в размер на 752,23лв. Твърди се, че в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 80,00 лв.

Вследствие на възникналите между страните договорни отношения „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е отпуснал договорената заемна сума на заемателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за паричен заем.

Що се отнася до интереса на ищцовото дружество от депозиране на настоящата искова молба и претендиране осъждането на ответника да заплати посочените по-долу суми, твърди, че на ***.******. между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за паричен заем на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за паричен заем, които са подробно описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от ***.******. е включено и вземането по Договор за паричен заем №***, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и Р. Х. О..

Твърди се, че придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение №1, вземане възлиза на 10***,35лв., от които 663,59лв. непогасена главницата, ***,75лв. договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 3***,02лв.

Твърди се, че към днешна дата всички непогасени вноски по процесния ДПК са с настъпил падеж и съгласно чл.8*** ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.

Ищецът посочва се, че във връзка с така прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника с пълномощно от ***.******., предишният кредитор /цедентът/ „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:******3225, да уведоми от името на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, които „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от ***.******. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.***от ЗЗД, цедентът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Копие от обратната разписка е приложено към исковата молба.

Представителя на ищцовото дружество моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на ***.******. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на 2 който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника Решение №123/2***06.2013г. на ВНС по т.д.№12/2009г., II т.о„ ТИ).

В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца дължимото по Договор за заем № ***, а именно:10***,36лв, от които 663,59лв., непогасена главница, ***,75лв. – договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 3***,02лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 25,00лв. – съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Претендирани са и разноските по настоящото производство, в т.ч.и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. ищeцът „Кредит Инкасо Инветмънтс БГ“ЕАД не изпраща представител.

Преди заседанието по същество е депозирана писмена молба от пълномощника - юрк.

Лефтеринова, в която заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба, по основания подробно изложени в нея.

Ответникът Р. Х. О. не взема лично участие в процеса.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ ************г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.»Панчо Владигеров»21, Бизнес център «Люлин – 6», ет.2, чрез пълномощник – юрк. Ивета Стоянова, с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл.***7 от ГПК срещу длъжника Р. Х. О. от с. ***, общ. Ловеч за вземане в размер на 10***,36лв, включващи главница в размер на 663,59лв, неустойка в размер на 3***,02 лв, както и договорна лихва в размер на ***,75 лв. за периода от 1***03.***2 г. до 18.07.***2 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 3***8 от 31.12.******г., постановено по ч.гр.д.№ ************г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против Р. Х. О. за посочените 3 вземания. Със същия акт съдът е указал на заявителя, че досежно вземанията, за които заявлението е отхвърлено, може да предяви иск в 1 – месечен срок от връчване на съобщението, като ангажира доказателства за това по делото.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 1****** г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен иск.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.***2, вр.чл.***5, ал.1, т.3 от ГПК иск за установяване със СПН на вземането, по отношение на което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

По делото не е спорно, че между „Креди Йес“ООД и ответника Р. Х. О. е сключен договор за паричен заем № *** от 1****** г., по силата на който Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя кредит в размер на 700.00лв. за срок 18 седмици на 12 броя седмични вноски, всяка от които в ден понеделник от съответната седмица, с дата на първо плащане: 21.*** г. и дата на последно плащане: *** г., при уговорен месечен лихвен процент в размер на 3,3***%. В договора е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ ***,098% и допусканията, които са взети предвид при определянето му, като изрично е отбелязано, че не са отчетени разходите при неизпълнение на задълженията. Страните са договорили изпълнението на договора да бъде обезпечено с гарант, който отговаря на изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем (две физически лица с нетен осигурителен доход над 1000,00 лв., съгласно справочни данни на НОИ, които работят по безсрочен трудов договор; не са заематели по договор за заем със заемодателя; нямат неплатени осигуровки за последните две години; имат статус „редовен“ към кредитни институции по активни и пасивни задължения според справочните данни на БНБ) и ценна книга, издадена на заповед. При непредставяне в 3-дневен срок от сключване на договори или при предоставянето на обезпечение, което не отговаря на изискванията, заемателят е декларирал, че дължи неустойка в размер на 309.77 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към ДПК.

Установява се, че в деня на сключване на договора за паричен заем 1****** г. Р. Х.

О. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „Креди Йес“ООД сумата от1062.00, съставляваща общо дължимата сума по кредита при непредоставено обезпечение. Записът на заповед е предявен на длъжника на 15.*** г.

На ***.******г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „Креди Йес“ООД е прехвърлило на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД вземания, произхождащи от договори с трети лица по смисъла на ЗЗД, ЗПК, ЗКИ и ЗЗП и ТЗ, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, като в същото фигурират данни за кредит срещу длъжника и посочени в него суми по главница, договорна лихва и неустойка.

Съдът намира, че приложения договор за цесия, по силата на които процесното вземане е прехвърлено на ищеца „ Кредит Инкасо Инвестмънтс“ЕАД е валидно сключен, поради което ищецът като титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира заплащането му.

В хода на процеса ищецът е ангажирал доказателства (Известие за доставяне), от което се установяват, че на 26.02.******г. , т.е преди предявяване на иска ответникът е получил уведомление за цесията. При това 4 положение съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цедиране на вземането.Тук следва да се непротиворечиво се приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от цесионера, в качеството на пълномощник на стария кредитор - цедент. Приема се, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера. В конкретния случай такова уведомление, адресирано до ответника, е приложено към ИМ /л.13/ и е получено заедно с останалите книжа на *** г. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В отбележи, че в съдебната практика трайно и този смисъл е Решение № 123 от 2***06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.201***г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ С депозираната от цесионера ИМ се претендира вземане, което произтича договор за потребителски кредит, който е обезпечен със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с въведените твърдения от поемателя за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза при установената връзка между двете правоотношения на изследване подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договора за кредит, представен към заявлението по чл.***7 от ГПК. Съдът следва да съобрази и качеството на потребител на длъжника, като извърши служебна проверка дали искането не противоречи на закона или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза. Евентуална нищожност на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка. В случая следва да се вземат предвид и постановките, свързани с потребителската защита в Решение по дело С-176/17 на СЕС, според което – член 7, параграф1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволява да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива“. В мотивите на решението на СЕС са изложени подробни съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили договор за потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската си защита, когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед.

Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f9d04c7-c133-4c2f-bea7-a762c3971918