Определение № 1834 от 19.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1834 гр. София, 19.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002902519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Пехри - Петко Христов“, ЕИК 020688077 против решение № 321 от 04.06.2025 г., постановено по в.т.д.

№ 927/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 260150 от 02.09.2024 г. по т.д. № 140/2020 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените искове от П.С.Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-Петко Христов“ срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, както следва: 1/ по чл.405, ал.1 КЗ, за сумата в размер на 234 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № 0000672122 от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.Севлиево, община Севлиево, обл.Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.01.2020 г. до окончателното изплащане; 2/ по чл.405, ал.1 КЗ, за сумата в размер на 434 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № 0000672122 от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019 г. застрахователно събитие - вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.Севлиево, община Севлиево, обл.Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -20.01.2020 г. до окончателното изплащане; 3/ по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 569.44 лева 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г.

Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила /чл.12, чл.236, ал.2, чл.147, т.1 и чл.172 ГПК/ и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво и тенденциозно само част от събраните по делото доказателства и не е съобразил всички доводи и възражения относно релевантните факти. Дискредитирал е част от свидетелските показания, съпоставяйки ги с доказателства, които не носят пряка и категорична информация относно относимите факти и обстоятелства, а само индиции и вероятности. Произнесъл се по възражения направени от ответника едва с писмените бележки и с депозираната въззивна жалба, без да отчете настъпилата преклузия относно тези възражения. Съдът не е взел предвид, че оранжерийният комплекс е застрахован две поредни години при ответника ЗАД „Армеец“ със застрахователни полици №0000650244/2017 г. и №0000672122/2018 г., като при сключване на застрахователния договор, застрахователят е извършил оглед и заснемане на застрахования обект, като е приел да го застрахова и да носи риск във вида и състоянието, в което се намира същият към датата на сключване на застраховката. Касаторът счита, че не е съобразена съдебната практика, съгласно която клаузи, изключващи отговорността на застрахователя за щети, причинени от нарушени строителнотехнически норми, са приложими единствено и само при бъдещи промени в състоянието на застрахования обект, като последващи ремонти и поддръжка, довели до увеличаване на риска, но не и такива, които са съществували към момента на сключване на застрахователния договор и за които застрахователя е можел да се осведоми при полагане на дължимата грижа на добър търговец.

Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата, вкл. експертните заключения, респ. е достигнал до необосновани изводи за умишлено заблуждение на застрахователя от страна на застрахования и наличието на „скрити недостатъци“. Във връзка с предлагането на новата техническа спецификация на оранжерийния комплекс е изискано становището на инж.

Борислав Ботев и Боян Кръстев, в качеството им на проектанти на част конструктивна и част архитектурна и изготвящи инвестиционния проект на обекта, които са заключили, че приложената нова техническа спецификация, не представлява съществена промяна на обекта. Извършените промени в техническата спецификация на част от елементите на оранжерията, ведно с посочените становища на проектантите, са представени за одобрение и съгласуване и на ДФ „Земеделие“, като въз основа на тях е сключен анекс към Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Пехри“, който е представен на ответника при сключване на застрахователна полица № 0000650244/2017 г. Касаторът твърди, че е отговорил точно на въпросника-предложение на застрахователя, като е предоставил точни данни за експлоатацията на оранжерийния комплекс, който е бил работещ комплекс и се е експлоатирал още от преди сключване на процесния застрахователен 2 договор. Застрахованите оранжерии са обекти от пета категория, за които нормативно не е регламентирано издаването на Акт 16, а Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, което е издадено за процесния обект на 04.10.2017 г. Въз основа на гореизложеното счита за необосновани изводите на апелативния съд, който е приел, че след като липсва одобрен инвестиционен проект за изградената оранжерия, във вида, в който се намира същата, то тогава тя е изградена в нарушение на приложимите строителнотехнически норми и е негодна за експлоатация, а застрахованият не е отговорил вярно на поставените въпроси. Касаторът счита, че са необосновани и изводите на съда относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените нарушения и настъпилите щети. Сочи, че щетите на металната конструкция не са настъпили поради липса на носимоспособност на същата, а са следствие от компроментирания в резултат на щетата от 03.07.2019 г. полиетилен и метереологичните условия при втората буря, което се установява от експертните заключения. Уврежданията на полиетилена не са били възстановени в изпълнение на дадените от застрахователя указания да не се променя обстановката и само ако е необходимо да се привърже някъде найлона. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът да изложи мотиви за това? Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като обоснове своите изводи само на избрани доказателства без да обсъди другите събрани по делото релеванти доказателства и да изложи съображения за тях? Твърди се противоречие с: решение № 189/2005 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 221/2002 г. на I г. о. на ВКС, решение № 2/1982 г. на II г. о. на ВКС, решение № 35/2000 г. на II г. о на ВКС, Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., 1ГО; Решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I ГО, ГК; Решение № 221 от 15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г, I ГО, ГК; Определение № 26 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г. I ГО, ГК; Решение № 281 от 13.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 888/2006 г., I ГО, Решение № 69 от 23.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1874/2013г. на I TO, ТК.; 2/ Може ли съдът да постанови решението си, като обсъжда ненаведени в първоинстанционния процес възражения или такива, които са наведени едва с писмените бележки при настъпила процесуална преклузия?

Твърди се противоречие с: решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на IV ГО, решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I ТО, решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I ТО, решение № 3

41/26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2016 г. на I ТО, както и в решение № 18/24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на II ТО, решение № 61/13.07.2022 г. по т. д. № 237/2021 г. на I ТО и много други.; 3/ Може ли съдът да постанови решението си, като обсъжда ненаведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с оглед предметните предели на въззивното производство по чл. 269 ГПК? Твърди се противоречие с:

Решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I т. о., ТК.

Съгласно Решение № 209 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о., ТК.; 4/ Може ли съдът да счете, че застрахованият е отговорил „съзнателно неточно или е премълчал обстоятелство“ на поставения му въпрос, съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 и чл. 363 от КЗ, в случай, в който дори не е налице формулиран такъв пълен и ясен въпрос и този отговор да бъде основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение? Необходимо ли е наличието кумулативно на двете предпоставки, а именно „предоставянето на неточна информация или премълчаването на информация“ и същото действие да е извършено „съзнателно“?; 5/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор? Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение въз основа на обстоятелства, касаещи застрахования обект, за които застрахователят не е задал писмено въпроси при сключване на застрахователния договор и които са съществували към датата на сключването на договора? Твърди се противоречие с: решение № 173/22.11.2013 г. по т. д. № 727/2012 г. на II т. о. на ВКС, решение № 213/29.01.2016 г. по т. д. № 3307/2014 г. на I т. о. на ВКС и решение № 155/5.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на И т. о. на ВКС.; 6/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, след настъпване на застрахователно събитие, в случай, че са налице неточно обявени или премълчани факти и обстоятелства, които обаче не са оказали въздействие върху настъпване на застрахователното събитие?; 7/ Има ли право застрахователното дружество по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, в случай, че не е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие.

Следва ли отказа от изплащане на застрахователно обезщетение, да е обусловен от кумулативно наличие на неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което неизпълнение да е съществено и да се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото застрахователно обезщетение?

Твърди противоречие с Решение № 15 от 12.06.2012 г. по т.д. №454/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение №102 от 02.10.2012 г. по т.д. №615/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др./. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане 4 на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС. Заявява, че жалбата е неоснователна по същество, като въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни и обосновани са решаващите изводи на съда за наличие на основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца - наличие на изключен застрахователен риск по т.10.8. от ОУ на застрахователя, както и премълчаване и неточно обявяване на факти от съществено значение за риска, неизпълнение на договорни задължения.