Определение № 1280 от 04.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1280 гр. Варна, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500650 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 3680 от 28.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3757/2024 г., по описа на РС-Варна, 17-ти състав, с което е повдигнат спор за подсъдност между РС-Варна и РС-Малко Търново, за определяне на местно компетентен съд, който да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: 123526430, със седалище в град Пловдив, ул. .............., срещу Б. Ф. О. с посочен в заявлението адрес в село Звездец, обл. Бургас, блок № 13, ет. 1, ап. 3.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по гр. дело № 47/2024 г. по описа на РС-Малко Търново е образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЕВН България Електростабдяване“ EАД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. .............., против длъжника Б. Ф. О., ЕГН: ********** с постоянен адрес: с. Звездец, общ. Малко Търново, обл. Бургас, ул. „Петрова нива“ № 3.

След извършена от РС-Малко Търново служебна справка по реда на Наредба 14/2009 г. в НБД „Население“ е установено, че длъжникът Б. Ф. О., ЕГН: ********** е с настоящ адрес в село Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна. РС-Малко Търново се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал.1, изр. 2 от ГПК, съгласно която, заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. С оглед на което делото пред Районен съд – Малко Търново е прекратено и материалите по заявлението са изпратени по подсъдност на Районен съд – Варна.

След прекратяването на ч.гр.д. № 47/24 г. по описа на РС-Малко Търново и изпращането му по подсъдност на РС-Варна е образувано ч. гр. дело № 3757/2024 г. по описа на РС-Варна. РС-Варна е бил съгласен с изводите на РС-Малко Търново по отношение на това, че се касае за потребителски спор и съдът служебно следи за подсъдността, но доколкото настоящият адрес на длъжника потребител е в с. Аспарухово, общ. Дългопол, е счел, че местнокомпетентният съд да разгледа спора е Районен съд – гр.

Провадия, доколкото селото се намира в неговия съдебен район.

По изложените съображения РС-Варна е счел, че следва да бъде повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Малко Търново и Районен съд - Варна за разглеждане на подаденото заявление, независимо, че счита, че местнокомептентен е трети 1 съд, предвид забраната за повторно препращане на делото.

Съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 122 от ГПК, спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

За да е налице спор за подсъдност, следва да има две спорещи юрисдикции, които твърдят, че делото не им е подсъдно – т. нар. отрицателен спор за подсъдност. Допустим е единствено отрицателен спор за подсъдност – когато двете спорещи юрисдикции твърдят, че делото не им е подсъдно. Положителен спор за подсъдност – когато две юрисдикции искат да разгледат делото е недопустим. Когато спорът е между районни съдилища, той се решава от окръжен съд окончателно.

В настоящия случай РС-Малко Търново счита, че делото не му е подсъдно и компетентен да се произнесе по същото е РС-Варна. РС-Варна счита, че делото не му е подсъдно и компетентен да се произнесе по същото е РС-Провадия. В случая не е налице спор за подсъдност, тъй като не е възникнал отрицателен спор между две юрисдикции.

Съгласно чл. 411 от ГПК, заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Б. Ф. О. е потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР ЗЗП, като настоящият му адрес се намира в село Аспарухово, общ. Дългопол, обл. Варна, който попада в съдебния район на РСПровадия.

След като РС-Варна е преценил, че не е компетентен да разгледа делото, не е налице пречка да го препрати на РС-Провадия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 650/2024 г., по описа на ОС-Варна.

ВРЪЩА гр.д.№ 3757/2024г. на РС-Варна, с указания за изпращане на РС-Провадия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2