Решение № 363 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330119700 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Х. М. Д. ЕГН **********, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 450.59 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., бул. М. № ***, вх. *, ет. *, обект **, сумата от 107.52 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 02.12.2021 год. до 18.08.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7171 от 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 14351 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., бул. М. № ***, вх. *, ет. *, обект **, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. ищцовото дружество било доставило до 1 сградата и разпределило за имота на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и цена на услугата за дялово разпределение, на обща стойност 558.11 лв., включваща главница за периода 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. в размер на 450.59 лева, както и 107.52 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 02.12.2021 год. до 18.08.2024 год. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14351 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, срещу която било подадено възражение. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника – адв. Е. Б., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Твърди се, че действително ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № ***, вх.*, ет.*, обект **, но между него и ищеца не съществувал какъвто и да е договор, поради което нямал качеството „клиент“ на ищцовото дружество. Не съществувало и писмено съгласие на собствениците или взето решение на Общо събрание на Етажната собственост на вх.* на посочения адрес, което да е дало писмено съгласие за закупуване на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Посочва, че етажната собственост на вх.* се ползвала от изградена чилърна инсталация с цел охлаждане и отопление, която инсталация разполагала с изградена абонатна станция, като евентуалното решение за присъединяване на тази инсталация към външен доставчик на топлоенергия следвало да бъде взето от Асоциация на собствениците на инсталацията. Такава Асоциация към момента обаче не била учредявана и съответно такова решение не би могло да бъде взето. Изразява се становище за противоконституционност на разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, според която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Въз основа на изложеното се моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14351 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 7171/22.08.2024 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение, поради което на кредитора е указано да предяви иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично 2 задължение. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото не е налице пълен идентитет, но доколкото в исковата молба се твърди частично плащане от ответника след издаване заповедта за изпълнение, то намира предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Не се оспорва от ответника, а и видно от представения по делото Нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело **** от **** год., Д. е собственик на процесния имот - находящ се в гр. П., бул. „М.“ № ***, вх.*, ет.*, обект **.

Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в която са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. Тази справка не представлява доказателство за 3 удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.

По делото е приета като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от в. л. В. Ш., се установява, че през процесния период 01.10.2021 г.

- 30.04.2023 г. абонатната станция, обслужваща сградата с адрес: гр. П., бул.

„М.“ № ***, вх. *, е работила и реално е подавала топлинна енергия към процесната сграда. Частта на абонатната станция, захранваща сградата с битово – гореща вода (БГВ) е била спряна. В заключението е посочено, че отопляемият обем на имота на ответника е 314 м³, като ищцовата страна правилно е приложила методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Подадена е общо 679,572363 МWh топлинна енергия за разпределение, от която ищцовото дружество е отчислявало количества топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот, в размер на 0,0 МWh.

Посочено е, че през процесния период топлинната енергия в имота на ответника се е отчитала по индивидуално разпределително устройство (ИРУ).

През имота не преминава щранг – лира. През процесния период в имота има монтирано разпределително устройство за отчет на изразходваното количество топлинна енергия за отопление. Същото е монтирано в разпределително табло. В заключението е отразено, че са начислявани стойности единствено за отдадена топлинна енергия от сградната инсталация.

Експертът е посочил, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищеца, като са спазени нормативните изисквания, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за топлинна енергия. В приложение № 1 към заключението е онагледено и количеството разпределена топлинна енергия за процесния период, като ясно е отразено, че е начислена стойност единствено за сградна инсталация (общо начислената за имота на ответника мощност е 3,059021 МWh). Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, като обективно и обосновано, изготвено с необходимите знания и умения.

От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза, се установява, че за времето от 01.10.2021 г. - 30.04.2023 г. по партидата на ответницата не са издавани кредитни известия. Размерът на задължението за доставена топлинна енергия на ответницата за процесния период /01.10.2021 г.

- 30.04.2023 г./ за всеки един от начислените компоненти ТЕ - по месеци и общо, е в размер на 450.59 лева - главница. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода 02.12.2021 г. - до 08.08.2024 г. е в размер на 107.52 лева. Установява се, че претендираната главница и законна лихва 4 съответстват на установените такива.

Съдът цени заключението на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза в неговата цялост, като обосноно и компетентно изготвено.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139 - чл. 148, и в приложимата към процесния период Наредба № Е-РД04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на в. л. по изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори.