Решение № 635 от 12.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Велико Търново, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102631 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че в началото на месец ноември 2021г. между страните е сключен договор, съгласно който ответникът е възложил на ищеца да извърши подготовка и да положи бетонова настилка на входа и изхода на обект *. Изтъква се, че на 05.11.2022г. изпълнителят е извършил работата като след приемането й от възложителя е издал фактура * за възнаграждение от 1528,20 лв. с ДДС, платимо в срок до 23.11.2021г. Навеждат се доводи, че след подписване на фактурата от представител на ответника е последвало неизпълнение на задължението му, поради което за ищеца е възникнало право да претендира заплащане на обезщетение за забава от 130,32 лв. за периода от 24.11.2021г. до 26.09.2022г. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че претендираното възнаграждение не е уговорено в посочения размер като включва заплащане на дейности, които реално не са извършени от ищеца. Изтъква, че разваля договора тъй като работата е изпълнена с недостатъци, които са я направили негодна за използване по предназначение. С оглед гореизложеното, счита че претендираните суми са недължими, поради което отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

В началото на месец ноември 2021г. страните по делото постигнали съгласие ищецът да положи бетонова настилка на входа и изхода на склад *, а ответникът да му заплати възнаграждение. Работници на * извършили предварителна подготовка на площадките за отливане на настилката, изразяваща се в направа на кофраж и полагане на арматурна мрежа на площ от 40 кв. м пред входа и от 34 кв. м пред изхода на склада. На 05.11.2021г. в обекта пристигнали работници на *, които под ръководството на управителя на дружеството направили корекции на кофража, поставили бетонови бордюри по външния край на площите и отново положили намиращата се на място арматурна мрежа. Последвало отливане на поръчания от ответника бетон, който бил загладен ръчно с помощта на метален мастар, в резултат на което по повърхността му се образували вълнообразни ивици. На обекта започнало и насипване с инертни материали с мини товарач от работник на ищеца като работата е преустановена по нареждане на управителя на ответното дружество. На 16.11.2021г. ищецът съставил протокол за извършените СМР в полза на ответника на обща стойност 1528,20 лв., включващи услуги с мини товарач, полагане на бордюри, кофриране и полагане на настилка. Въз основа на протокола изпълнителят издал фактура * за същата сума, с падеж 23.11.2021г., която е подписана от управителя на *. Възложителят започнал да използва склада по предназначение като отказал да заплати на ищеца сумата по фактурата поради недостатъци при изпълнение на работата и включване във възнаграждението на стойността на дейности по кофриране и услуги с мини товарач. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че възложените СМР свързани с полагане на бетонова настилка с обща площ от около 70 кв. м на входа и изхода на процесния склад реално са извършени. Констатирано е, че по 40 % от повърхността на настилката има видими неравности с вълнообразен характер както и участъци със шуплеста структура, вдлъбнатини, дупки и неприлепнали бетонови бордюри с налична денивелация, които свидетелстват за отклонения от техническите и технологичните изисквания за нормална експлоатация на бетоновите настилки на двете площадки. Според вещото лице по бетоновите настилки могат да преминават превозни средства предвид армирането им и полагането на бетон от висок клас, но неравностите по тях пречат за извършване на товароразтоварни дейности с палетни колички, а образувалите се пукнатини създават предпоставки за разместване на земната основа и денивелация в резултат от проникване на вода и замръзване. Установено е, че недостатъците могат да се отстранят чрез машинно шлайфане на неравностите, импрегниране на пукнатините със синтетични лакове или с полимерни бои и чрез демонтаж, пренареждане и уплътняване на отлепените бордюри.

Стойността на тези дейности е определена на 1123 лв., а стойността на тези посочени в протокол на ищеца СМР по средни пазарни цени към момента на извършването им е определена на 1243,73 лв. Вещото лице е изтъкнало, че отстраняването на неравностите не 2 може да бъде извършено чрез посипване с инертни материали както и че такава дейност реално е извършена, но на място извън бетоновите площадки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за изработка като ищецът е имал задължение да положи бетонова настилка пред входа и изхода на склада в имота на възложителя. Последният е имал задължение да приеме извършената съгласно договора работа и след като я прегледа да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При съществени недостатъци правещи работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят разполага с възможност да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД като развали договора поради пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, обаче е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Ако недостатъците не са толкова съществени, задължението на възложителя да заплати възнаграждение на изпълнителя не се погасява, но за него възниква потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 от ЗЗД възможности - да иска поправяне на работата, заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците или намаляване на възнаграждението. В разглеждания случай работата е извършена с недостатъци, които създават пречки за пълноценно извършване на товароразтоварни дейности в склада на ответника и могат да доведат до разместване на земната основа и денивелация. Недостатъците са отстраними без значителни затруднения.

Установено е и че положената бетонова настилка се ползва по предназначение от ответника.

Поради изложеното, за последния не е възникнало право да развали договора като дължи заплащане на възнаграждение на ищеца, намалено със стойността на разходите за отстраняване на недостатъците. Правото на възложителя да иска намаляване на възнаграждението не е погасено по давност тъй като не е изтекъл срокът по чл. 265, ал. 3, предл. 2 от ЗЗД, предвид обстоятелството че става въпрос за строителни работи.

Подписването на процесната фактура от възложителя свидетелства, че се е съгласил с размера на определеното от изпълнителя възнаграждение за извършените СМР и с падежа за плащането му. От същото следва да се приспадне стойността на услугите с мини товарач от 144 лв. с ДДС, които не са били предмет на договора, а стойността на работата по кофриране е дължима, тъй като ищецът реално я е извършил като е коригирал направения от ответника кофраж. От извършените изчисления съобразно изложеното /1528,20 – 144 – 1123/ се достига до извод, че ответникът следва да заплати на ищеца възнаграждение по договора за изработка от 261,20 лв., поради което искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен в тази част и следва да се отхвърли за разликата до 1528,20 лв. Поради липсата на изпълнение на паричното задължение в уговорения срок, ответникът е изпаднал в забава след 23.11.2021г. като за ищеца е възникнало право да претендира от него заплащане на 3 обезщетение в размер на 22,27 лв. за периода от 24.11.2021г. до 26.09.2022г., поради което в тази част претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до 130,32 лв. Съгласно изложените съображения за кредитора е възникнало и право да претендира обезщетение в размер на законната лихва за периода от предявяване на иска - 24.10.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице както и разноските, направени в обезпечителното производство по частно гражданско дело №2403/2022г., по описа на Великотърновския районен съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 179,65 лв. Съгласно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 580,35 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, да заплати на *, сумата от 261,20 лв. /двеста шестдесет и един лева и двадесет стотинки/ - главница, представляваща възнаграждение по договор от месец ноември 2021г. за полагане на бетонова настилка на входа и изхода на склад, намиращ се *, за което е издадена фактура с *., 22,27 лв. /двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2021г. до 26.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 179,65 лв. /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на възнаграждение в частта за разликата от 261,20 лв. до 1528,20 лв. по договор от месец ноември 2021г. за полагане на бетонова настилка на входа и изхода на склад, намиращ се *, както и иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2021г. до 26.09.2022г. в частта за разликата от 22,27 лв. до 130,32 лв.

Осъжда *, да заплати на *, сумата от 580,35 лв. /петстотин и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5