Решение № 260499 от 02.11.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2591/2020
- Вид
- Решение № 260499
- Подписан
- 02.11.2020
- В сила
- 10.07.2026
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ КАЦАРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18, ал.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260499 гр. Пловдив, 02.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар:ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2591 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002351 от 10.03.2020г., издадено от М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция с което на Л.А.К. *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три / месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление, като немотивирано, незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна. Съгласно жалбата допълнителни и подробни доказателства и мотиви в подкрепа на твърденията ще се посочат в съдебно заседание. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Преди даване ход на делото от процесуален представител на жалбоподателката са представени допълнителни мотиви към жалбата, с които се представят доводи в подкрепа на искането за отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателката редовно призована чрез процесуален представител, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззивемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба – становище се представят доводи за правилно, обосновано и издадено при спазване на законовите изисквания НП и неговото потвърждаване. С молбата се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на констатациите изложени в съставен на 27.01.2020г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 368896 против жалбоподателката К. за това, че на 25.08.2019г. около 22:15 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до № 1 в посока кръстовище с ул.“Цар Симеон“ управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № ***, собственост на А.С.А., със скорост 104 км./ч., при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км./ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача. Наказуема скорост 101 км./ч. Нарушението е установено с АТСС АRH CAM S1 с фабр. № 11743са и фиксирано в снимков материал № 0226149. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН с което виновно е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбоподателката за запознаване на 13.02.2020г. На същата дата е връчен и препис от акта, надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна част от акта.
Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката, на която са наложени две административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят З.Г. потвърди авторството на съставения АУАН. По отношение нарушението предмет на настоящето дело посочи, че същото е установено с автоматизирано техническо средство, което работи самостоятелно.
Свидетелят посочи че полицейските служители задават само координатите и местоположението. Свидетелят посочи, че като *** са му били разпределени снимков материал, след което призовава собствениците и съставя актове. По отношение на жалбоподателката няма спомен дали е била изпратена покана за явяване за съставяне на акт. Съгласно свидетелят съставения акт е бил изпратен в РУ Мадан за връчване. Свидетелят посочи, че след връщането на акта, същия е изпратен към отдел „Административнонаказателна дейност“ където се издава НП.
В преписката придружаваща НП и АУАН са приложени: копие на статично изображение/снимка/ на нарушение № 11743СА/0226149 от 25.08.2019г., копие на Протокол за проверка на система за контрол на скоростта АТСС АRH
CAM S1 № 11743са от 26.08.2019г., с дата на използване 25.08.2019г. с начален час 20:00 часа и краен час 00:00 часа, с номер на първо статично изображение 0067712 и номер на последно статично изображение 0667748, копие на снимка на АТСС АRH CAM S1, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 с приложение към удостоверение, Копие от отговор по заявление за първоначална проверка на АТСС, копие от справка за собственик на МПС, Копие от декларация по чл.188 от ЗДвП, копие от справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, поради, което и следва да бъде отменено като съображенията на съда за това са следните:
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено предвид следното:
Съдът при извършване на служебна проверка на издаденото НП и съставения АУАН намира, че при тяхното съставяне и издаване са допуснати нарушения на ЗАН а именно: на разпоредбата на 40, ал.2 от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно наказателното постановление изразяващи се в следното:
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.