Решение № 1788 от 26.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100502811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20070102 от 05.12.2022 г. по гр.д. № 63640/2019 г.

Софийски районен съд, 71 състав осъдил „З.К.У.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „С.К.С.“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 20 652.23 лв., като част от вземане в общ размер 40 000 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № СВ **** МТ за застрахователно събитие - ПТП с лек автомобил „Ситроен Ц4“, рег. № СВ **** МТ, настъпило на 21.11.2018 г., при което са нанесени увреждания на застрахования при ответника автомобил, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2019 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 356.09 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.К.У.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искът не бил доказан нито 1 по основание, нито по размер, както и не била безспорно доказана причинноследствената връзка между събитието и настъпилите вреди. Районният съд неправилно кредитирал основното и допълнителното заключение на САТЕ.

Вещото лице не извършило контролен оглед и замерване на височините на двата автомобила с оглед установяване съответствие на щетите с механизма на ПТП, дори и след предоставяне на снимков материал. На база снимковия материал и констатациите от извършения оглед на МПС, при съпоставяне на ударните повърхнини и механизма, описан в протокола за ПТП и в декларацията на водача, възниквали несъответствия, от които можело да се направи извод, че част от деформациите на двата автомобила не съответстват на удар между тях при обстоятелствата, описани в протокола за ПТП и скицата. По тази причина ответникът поискал замерване на височините на двата автомобила, за да се установи уврежданията на процесното МПС в причинно-следствена връзка ли са с описания механизъм, но тази задача била подценена от вещото лице, което обосновало извода си, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията и описания механизъм на база направена симулация. От същата не ставало ясно какъв софтуер е използван, какви данни са заложени, какви изчисления са направени и дали са взети спецификациите на конкретните два автомобила. От отговорите на вещото лице при изслушване на допълнителното заключение ставало ясно, че вещото лице не е измервало височините на конкретните автомобили в съответствие със спецификации на всеки елин от тях. Процесният л.а. „Нисан Кашкай“ бил версия със задвижване на четирите колела (4х4), която версия се отличавала с по-голяма височина на автомобила поради спецификите на системата за задвижване и различното окачване. Видно от снимковия материал било, че има разминаване между височините на двата автомобила, както и че част от уврежданията не можело да се получат при описания механизъм на ПТП. При огледа на л.а. „Нисан“ било констатирано наличието на характерна деформация в челната част на автомобила при кос удар, обхващаща предната броня в средната й част, предната декоративна решетка, предния капак и основите им. По предния капак освен деформираната предна част било налице и увреждане на повърхността му с надиране на лаковото покритие. Пречупването на ръба на капака било характерно за висока интензивност на концентрирано ударно въздействие с малка овална площ и хоризонтално разположен ръб. По отношение на броните и решетките също 2 имало несъответствия - в долната част си част решетката на л.а. „Ситроен“ била здрава, докато в горната, която е по-близо до капака, била увредена, докато при л.а. „Нисан“ увреждането било по цялата височина. Правело впечатление, че регистрационният номер на л.а. „Нисан“ не бил увреден, за разлика от този на л.а. „Ситроен“, който бил смачкан. Предният ляв фар на л.а. „Нисан“ не бил счупен, макар че се касаело за удар в предна лява част.

Съобразно приложените към допълнителната САТЕ снимки без никакви други данни, за въззивника не било ясно на база на какви данни вещото лице прави извода за съответствие на причинените увреждания на МПС с механизма, както и че същите отговарят на височините на двата автомобила.

На зададените уточняващи въпроси вещото лице не дало обосновани от техническа гледна точка отговори. Предвид установените несъответствия и съгласно клаузата на т. 6.5.5 от Общите условия по застраховка Каско на МПС - неразделна част от застрахователния договор, отговорността на застрахователя не можело да бъде ангажирана. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. В случай че претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „С.К.С.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, 3 предявен като частичен за сумата от 20 652.23 лв. (след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК) от общо 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица № 18140110266/24.08.2018 г., за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2018 г. в гр. София, при което бил увреден застрахованият при ответника лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № СВ **** МТ. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 01.11.2019 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 21.11.2018 г., около 23.30 ч. в гр. София, лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № СВ **** МТ, управляван от И.М.М., се движел по ул. „Суходолски път“ в посока от кв. Филиповци към кв. Суходол, и на около 1 километър преди кв. Суходол, поради недостатъчен контрол над автомобила водачът излязъл от своята лента за движение и се блъснал в идващия в насрещното платно лек автомобил „Ситроен Ц4“, рег. № СВ **** МТ.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на лек автомобил „Нисан Кашкай“. От приложените в ликвидационната преписка документи, извършените огледи и направения снимков материал обаче се установявало несъответствие между декларирания механизъм на възникване на събитието и характера на уврежданията по автомобила, от които несъответствия следвал извод, че част от деформациите на двата автомобила не съответстват на удар между тях при обстоятелствата, описани в протокола за ПТП и скицата към него. Поради това и на основание т. 6.5.5 от ОУ на договора застрахователят имал право да откаже плащане на застрахователно обезщетение. По тези доводи е искал отхвърляне на иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

4

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.

Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.

Застрахователно обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – чл.

386, ал. 2 КЗ. По смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, обезщетението следва да е еквивалентно на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая страните не спорят и по делото се установява, че към 21.11.2018 г. между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ – клауза А – пълно Каско, по която настъпването на ПТП с участието на застрахования автомобил съставлява покрит риск. Не се спори и че застрахованият е 5 изпълнил задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е представил необходимите документи за неговото установяване.

Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали уврежданията по застрахованото МПС са в пряка причинна връзка с описания в исковата молба и в приетия протокол за ПТП № 1715349/22.11.2018 г. механизъм, съответно налице ли е било основание за застрахователя по т. 6.5.5 от ОУ на договора да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно посочената клауза, застрахователят не изплаща обезщетение за всички заявени щети, които не са настъпили или са настъпили по друго време, по друг начин, при други обстоятелства, както и с механизъм, различни от тези, декларирани от застрахованото лице или неговите представители.

Съгласно приетия протокол за ПТП № 1715349/22.11.2018 г., съставен в 00.10 ч. на 22.11.2018 г. от длъжностно лице от отдел „Пътна полиция“ – СДВР и скицата към него, подписан без възражения от двамата водачи, участвали в произшествието, ПТП се е състояло при следния механизъм: На 21.11.2018 г., около 23.30 ч. в гр. София лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег.

№ СВ **** МТ, управляван от И.М.М., се движи по ул. „Суходолски път“ в посока от кв. Филиповци към кв. Суходол, и на около 1 километър преди кв.