Определение № 26344 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26344 гр. С., 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110115108 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „М. 2000“ ЕООД срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД.

Ищецът твърди, че на 31.03.2026 г. в гр. С., на ул. „Ж.“, в лента за движение в посока към бул. „П.Л.“ и непосредствено преди кръстовището с бул. „П.Л.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между л. а. „К. К5“ с рег. № СВ **** РК, собственост на ищеца, и л. а. „О.В.“ с рег. № СВ **** ТЕ. Посочва, че причина за произшествието било поведението на водача на л. а. „О.В.“, който движейки се попътно по ул. „Ж.“ и след л. а. „К.

К5“ поради движение с несъобразена скорост ударил в задната част л. а. „К. К5“, който намалил скоростта си на движение непосредствено преди кръстовището с бул. „П.Л.“, с което виновният водач нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вследствие на удара върху автомобила на ищеца били нанесени увреждания на облицовка на задна броня и заден десен панел. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л. а. „О.В.“ признал вината си. Последният към датата на ПТП бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение, по която била образувана преписка по щета № 4000-5000-26-0****5 на 31.03.2026 г., като му било изплатено такова в размер от 386,78 евро.

Според ищеца, уврежданията са на стойност 986,78 евро, или непогасено е останало вземане в размер на 600 евро. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 150 евро, предявена като част от вземане в общ размер от 600 евро, представляваща остатък от дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди по автомобила в резултат от процесното ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.05.2026 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че е застраховател по „Гражданска отговорност“ на л. а. „О.В.“ към датата на ПТП, както и че е изплатил обезщетение от 386,78 евро, като счита, че тази сума покрива действителния размер на вредите, възникнали в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване, тъй като водачът на л. а. „К. К5“ с рег. № СВ **** РК е управлявал превозното средство с несъобразена скорост с пътната обстановка, характера и интензивността на движението и е намалил скоростта рязко, без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП, с което е нарушил чл. 20 и чл. 24 ЗДвП.

Сочи, че този водач е нарушил и чл. 47 ЗДвП, като при приближаване към кръстовището не 1 е съобразил скоростта си на движение, не е намалил скоростта, така че при необходимост да може да спре плавно и да пропусне останалите участници в движението, както и не е спазил намиращия се на кръстовището пътен знак „Б2“, с което е създал внезапна и непредвидима опасност за движещото се след него превозно средство и съответно е допринесъл за настъпване на ПТП и вредите, като вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи.

Твърди, че предявеният размер на обезщетението е завишен. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобразни твърденията, доводите и възраженията на страните намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: настъпване на твърдяното събитие – ПТП, между сочените участници и при сочените обстоятелства, включително, че водачът на л. а. „О.В.” е нарушил правилата за движение по пътищата, което е причината за настъпване на ПТП; че в резултат от настъпилото ПТП са настъпили описаните в исковата молба имуществени увреждания по л. а. „К. К5“, който е собственост на ищеца; че за л. а. „О.В.” е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на събитието; че е предявил претенция към ответника, по която е образувана преписка по щета № 4000-5000-26-0****5.

При доказване на обективните елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние и настъпили в резултат от него вреди, субективният елемент вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително, че изплатеното обезщетение съответства на дължимото, както и че водачът на л. а. „К. К5“ с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е нарушил чл. 20, чл. 24 и чл. 47 ЗДвП.

С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО в отношенията им, че л. а. „К. К5“ е собственост на ищцовото дружество; че за л. а. „О.В.“ към датата на ПТП е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника; че ответникът е изплатил доброволно и извънсъдебно обезщетение на ищеца в размер от 386,78 евро.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

За изясняване на релевантните за спора обстоятелства следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на поисканите свидетели.

Допустимо, относимо и необходимо се явява искането за допускане на съдебно автотехническа експертиза по задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба, което следва да бъде изготвено след разпита на допуснатите свидетели.

С оглед отделените за безспорни обстоятелства, искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, от които един при режим на довеждане от ищеца и един при режим на призоваване – М. А. А., роден на 08.04.1993 г., на ответника.

УКАЗВА на ищеца, че ако не води допуснатия му свидетел в насроченото открито съдебно заседание, без да е доказана обективна и уважителна причина за това, съдът ще отмени определението, с което го е допуснал.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит по сметка на СРС в размер на 20 евро за призоваване на поискания свидетел, както и че при невнасяне на депозита в посочения срок, съдът ще отмени определението, с което е допуснал разпит на свидетел.

Свидетелят М. Александров А. ДА СЕ ПРИЗОВЕ за съдебното заседание на посочения в отговора на исковата молба адрес (гр. С., ж. к. „З.“ № 8, ет. 7) и телефонен номер (********), както и ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБДН по три имена и дата на раждане относно адресната му регистрация и се призове и по адрес, след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА изслушването на съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 260 евро, вносими поравно от страните (по 130 евро), в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като УКАЗВА на страните, че при невнасяне на депозита в дадения срок, съдът ще отмени определението, с което е допуснал експертиза по въпросите на страната, невнесла депозита.

Вещото лице да се уведоми за възложената експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит, като изрично му се укаже, че следва да изготви заключението си след разпита на допуснатите свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК, направено от ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3