Решение № 263 от 01.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пещера, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100036 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.**,ул.“*** с ЕГН-********** ,чрез процесуалния си представител адв.М. срещу ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД с ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Изгрев,ул.“Незабравка“ № 25,ет.5 ,представлявано от Б.Б. и С.Г.в,в която твърди,че на 30.07.2024 година между ищцата по настоящото дело и „Би Етд Джи Кредит“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит MAX 300886481/30.07.2024 година, по силата на който ответникът предоставял на ищцата в заем сумата от 500 лева или 255.65 евро , при ГПР от 46.13 %,годишен лихвен процент от 38.47%“ и при срок на кредита от 12 месеца.Сочи още ,че съгласно чл.10 от договора заемателят е следвало да заплати допълнителна услуга наименувана “Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 212.88 лева или 108.84 евро и „Експресно обслужване на своя кредит“ в размер на 319.20 лева или 163,20 евро. Счита ,че процесният договор е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.с чл.22от ЗПК,вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК.Твърди,че в договора не са посочени 1 условията за прилагането на лихвения процент като нито в самия договор ,нито в погасителния план е посочено размера на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата,за да може да се осъществи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.Сочи още ,че в договора формално е посочен размерът на ГПР като договорените допълнителни услуги е следвало да се включат в ГПР ,с което е нарушено императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК като потребителят е бил поставен в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че посоченият ГПР в договора не е реално прилагания в отношенията между страните и е налице

„заблуждаваща търговска практика“. След като договорът за потребителски кредит се обяви за недействителен то потребителят следва да върне само чистата стойност като не дължи лихви или други разходи.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит MAX 300886481/30.07.2024 година сключен между страните в настоящото производство като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите ,а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата: „Бързо разглеждане на искането за кредит, за което се дължи сумата от 212.88 лева или 108.84 евро и клаузата „Експресно обслужване на своя кредит“,за което се дължи сумата от 319.20 лева или 163,20 евро ,на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради това ,че не са спазени нормите на чл.10а,чл.11 и чл.19 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.Претендира и присъждане на сторените по делото разноски

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявения иск с твърдения за неоснователност на същия.Сочи ,че не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК,като излага подробни съображения.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите 2 на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит MAX 300886481/30.07.2024 година ,ведно с погасителен план се установява ,че на дата 30.07.2024 година между „Би Енд Джи Кредит“ООД гр.София,в качеството му на заемодател и Б. А. Г., в качеството й на заемател е сключен договор за кредит ,по силата на който заемодателят предоставя в заем на заемателя сумата от 500 лева, при Годишен лихвен процент от 38.47%,за срок на договора от 12 месеца и при ГПР от 46.13% като общо дължимата сума по договора е в размер на 610.20 лева и е дължима на вноски ,всяка в размер от 50.85 лева.Съгласно чл.10,ал.1 от договора е разписано,че при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му,за което дължал сумата от 212.88 лева,а съгласно чл.10,ал.2 от същия е разписано,че при кандидатстването си кредитополучателят изрично е заявил желание за експресно разглеждане на своя кредит, за което дължи сумата от 319.20 лева.Видно от погасителния план неразделна част от договора кредитополучателят е следвало да върне заема на вноски всяка в размер на 95.16 лева като общото задължение по договора е в размер на 1142.28 лева или 584.04 евро.

От изложеното дотук съдът прима ,следното:

По делото няма спор,че процесният договор за кредит MAX

300886481/30.07.2024 година попада в приложното поле на ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 3 средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.10 от закона.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна договорна лихва от 38.47 % ;такса за бързо разглеждане на искането в размер на 212.88 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 319.20 лева.В този случай годишният процент на разходите /изчислен от съда с калкулатора за ГПР от електронната страница calculator. bg/ е в размер на 1734.1013 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена 4 с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.

1, ал. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 30.07.2024 г. Към 30.07.2024 година ОЛП е 3.77% респ. към 30.07.2024 година размерът на законната лихва е 13. 77%, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 68.65%.

Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит не съответства на посочения в договора тъй като превишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК .

С разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. При разрешаване на правния въпрос относно неравноправния характер на процесните клаузи :“Бързо разглеждане на искането“ и експресно обслужване по кредита“ съдът се съобрази със съдебната практика относно правните последици при недействителност на съществен елемент от императивно уредено съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 10 от ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗПК в СЕС от 21.03.2024 г. п о дело С-714/22. Съгласно даденото от СЕС, разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б. и. СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при 5 предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Съобразно приетото от СЕС атакуваните такси попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" и на ГПР и не спада към основния предмет на договора, поради което подлежи на самостоятелна преценка за неравноправност.

В процесния случай двете такси за допълнителни услуги не са включени в размера на ГПР ,поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът се явява изцяло недействителен.В предвид изложеното намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК -когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изхода от предявения иск в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на д.т. от 25.56 евро.

Последният се представлява безплатно по делото от адв.М. М. от АКПловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.