Решение № 144 от 10.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Плевен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава „XXI” от НПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от Х.

Б., назначен за служебен защитник на подсъдимия М. П. Т., ЕГН: ********** срещу Присъда №53 от 23.05.2025г., постановена по НОХД №805/2025г. по описа на РС-Плевен в частта относно размерът на наложеното наказание.

В жалбата се излагат доводи, че така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца няма да помогне на подсъдимия да се откъсне от своята зависимост и да преустанови криминалните си прояви.

Излага се становище, че подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство. Прави се искане съдът да измени постановената присъда, като намали наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален общ режим.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на въззивния жалбоподател – адв. Б. поддържа изложеното от него във въззивната жалба. Допълва, че предишните осъждания на подсъдимия са за престъпления, които той е извършил като непълнолетен, както и че същият ще бъде в 12 клас. Счита, че размерът на наложеното наказание ще се отрази негативно върху личността му, поради което моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер от три месеца.

В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател М. Т. заявява, че съжалява за стореното. Твърди, че е готов да направи 1 промяна и да се промени. Посочва, че настоящата проява не е с цел изкарване на пари и не е вследствие на зависимост.

В правото си на последна дума иска от съда да наложи по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода“.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и редовна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. П. Т., ЕГН:

********** за виновен в това, че на 24.04.2025г. в **************, обл.Плевен, без надлежно разрешително /чл.30, чл.31 и чл.73 ал.1 ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, на стойност 99,47лв. – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1 НК във вр.чл.58а ал.4 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК го осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.55 ал.3 НК съдът не е наложил по-лекото наказание, което НК предвижда наред с наказанието Лишаване от свобода, а именно – Глоба.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства 1,384гр.метамфетамин, останал наличен след експертното изследване и предаден за съхранение на ЦМУ, да се отнемат в полза на държавата на основание чл.354а ал.6 НК; опаковки към ХЕ № Н-193/2025г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен, приложени към материалите на ДП – да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил М. П. Т., ЕГН:

********** да заплати направените по делото разноски, както следва: 197,23 лв. /сто деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/- по сметка на ОДМВР – Плевен.

Въззивната инстанция в хода на извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на анализираната самостоятелно от нея доказателствена съвкупност е установила следната фактическа обстановка:

На дата 24.04.2025г. подсъдимият М. Т. пътувал с автобус от гр. Плевен за с. **************. В себе си държал наркотично вещество – 2 метаамфетамин.

Полицейските органи при ОДМВР-ПЛЕВЕН, получили оперативна информация, че лице, отговарящо на описанието на М. Т., пътува по споменатия маршрут и държи в себе си наркотични вещества. Била създадена съответна организация, при което дежурни полицейски служители – И. А., свидетелите Б. М. Б., М. Р. Н., изчакали пристигането на подсъдимия на територията на с.**************.

Когато М. Т. слязъл от автобуса в началото на селото, полицейските служители го последвали. Подсъдимият забелязал служителите, изплашил се и в близост до ограда на №35 на ул. „Г.Б.“ хвърлил на земята 1 бр. жълта капсула, съдържаща метамфетамин. Полицейските служители незабавно задържали подсъдимия по реда на ЗМВР, запазили местопроизшествието и сигнализирали за случая дежурен разследващ полицай.

На местопроизшествието бил извършен оглед, за което е съставен протокол ведно с фотоалбум, като първо действие по разследването, въз основа на което по реда на чл.356, ал.3 от НПК е образувано бързо производство.

В хода на досъдебното производство е разпитан свидетелят Б. М. Б..

Неговите показания правилно не са били кредитирани от страна на съда.

Следва да бъде посочено, че същите са процеусално недопустимо доказателствено средство в тяхната цялост, не само в отделни части. Това е така, тъй като свидетелят Б. е снел сведение от подсъдимия М. Т. непосредствено след извършване на инкриминираното деяние, видно от приложеното на досъдебното производство писмено доказателство – сведение от 24.04.2025г., находящо се на л.21 от ДП. Провежданите беседи по същността си представляват предварително снети обяснения от лица, за които е имало данни за съпричастност към извършено престъпление. Понастоящем невъзможността да се ползва информацията, получена по време на т.нар. разузнавателна беседа, има нарочен регламент в процесуалния наказателен закон, въведена с промяната в чл. 118, ал. 2 НПК, обн. ДВ, бр. 18 от 2024 г., от кръга на допустимите свидетели изрично са изключени служителите, провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона за МВР.

В настоящия случай, снемайки писмено сведение от подсъдимия Т., свидетелят Б., в качеството си на мл.разузнавач към РУ-Долна Митрополия, е извършил именно „разузнавателна беседа“ като способ за извършване на оперативно-издирвателни дейности по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ЗМВР, чиято цел е била да се събере информация извън процесуално допустимите за това методи и средства, регламентирани изрично в императивните разпоредби на НПК. Признанията на подсъдимия пред полицейски служител са направени на ранен етап от делото, преди лицето да е привлечено в качеството на обвиняем, без да има назначен адвокат, като те не биха могли да бъдат третирани като доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти, тъй като това би означавало да се заобиколи процесуалният ред за снемане на обяснения.

3

Обвинителната теза, все пак, в достатъчна степен се подкрепя от останалия събран в хода на досъдебното производство доказателствен материал, който правилно е подложен на анализ от страна на първоинстанционния съд, с оглед правилата на диференцираната процедура по глава 27 от НПК.

Въз основа на свидетелските показания, депозирани от страна на свидетелят М. Н., се установява описаната по-горе фактическа обстановка. Няма принципна забрана за кредитиране на свидетелските показания, изложени от него, тъй като няма данни същият да е събрал самостоятелно извънпроцесуални сведения от подсъдимото лице, каквото ограничение е налице по отношение на свидетелят Б..

В този смисъл, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, като е приел за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите, като правилно ги е поставил в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил, в случай че делото се разглежда по общия ред.

Същите кореспондират с останалия доказателствен материал, в това число с писмените доказателствени средства – огледа на местопроизшествие ведно с фотоалбум, по време на който е иззето вещественото доказателство жълта пластмасова капсула, съдържаща бяло кристалообразно вещество.

Съдът приема изцяло заключението на вещото лице, изготвило физикохимическа експертиза, тъй като е обоснована, ясна и непораждаща съмнения относно правилността й. Не е оспорена от страните и е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Въз основа на същата се установява, че бялото кристалообразно вещество, находящо се в процесната, жълта на цвят пластмасова капсула, е високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 1,421 грама.

Въз основа на приложеното по делото писмени доказателства, а именно протокол за оценка на наркотични вещества, се установява, че стойността на метамфетамин с нето тегло 1,421 грама, възлиза на 99,47лв.

С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни положения.

Направените от подсъдимия Т. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.

При така приетата фактическа обстановка законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд за съставомерност на настоящото деяние по повдигнатото обвинение.

4

Правилно съдът е определил и размера на наложеното наказание, което е и поводът за депозиране на настоящата въззивна жалба. Съдът е изложил подробни и аргументирани мотиви относно начина на определяне на наказанието, правилно е подложил на анализ и преценка смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е приел, че в случая поблагоприятно за подсъдимия се явява приложението на чл.55а от НК. В тази част не е постъпил въззивен протест от страна на представител на държавното обвинение, поради което е налице забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Видно от данните за личността на подсъдимия, същият е осъждан двукратно. Впечатление прави факта, че предишните осъждания са в един много кратък до настоящата деятелност период. Първото е по НОХД №72/2023г. по описа на ОС-Плевен, влязло в сила на 24.01.2023г., като второто е наложено по НОХД №383/2024г., влязло в сила на 28.02.2024г. По същото е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което е отложено с една година изпитателен срок на осн. чл. 66, ал.1 от НК.

Определеният изпитателен срок е изтекъл съответно на 28.02.2025г., тоест само по-малко от два месеца преди настоящата деятелност.

Така представените данни за личността на подсъдимия обосновават извод за завишена степен на обществена опасност. Независимо, че предишните осъждания са наложени на подсъдимия като непълнолетен, то същите не разколебават извода, че наложените наказания явно не са подействали възпиращо и превъзпитателно по отношение на подсъдимия.

Заявената от него готовност да се поправи и да поеме по нов път към настоящия момент не кореспондират с наличните обективни данни за неговата личност. Не е налице и заявеното от страна на защитата съдействие на органите на досъдебното производство. Видно от данните по делото, подсъдимият се е възползвал от законово регламентираното му право да не дава обяснения. Не са налице други данни, които да доведат до извод, че подсъдимият е оказал каквото и да е съдействие при събирането и проверката на доказателствата по делото. Направеното от него признание по реда на чл.371, т.2 от НПК се различава от „самопризнанието“ като материалноправен институт, като съгласно трайно утвърденото в съдебната практика разбиране, не следва да се отчита допълнително като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство.