Решение № 4 от 07.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200609 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на търговско дружество „Преси“ ЕООД с ЕИК .........., представлявано от Т. Н. Н. против наказателно постановление №17/15.04.2024г., издадено от директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - С., с което на основание чл.218, ал.2а, изр.2 от Закона за здравето на юридическото лице е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на разпоредбата на чл.54а, т.5 от същия закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който се явява в едно от заседанията. За последното заседание е депозирал молба, с която заявява, че е ангажиран, но не е против да бъде даден ход на делото. Моли да му бъде предоставена възможност да изложи в писмени бележки подробни съображения по повод незаконосъобразността на наказателното постановление.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 30.03.2024г. в 23,46 часа в гр. С. била извършена проверка в търговски обект- денонощен магазин, находящ се в гр. С., на ул. „Шести септември“ №1, стопанисван от търговско дружество „Преси“ ЕООД с ЕИК .........., представлявано от управителя на търговското дружество Т. Н..

В обекта, представляващ закрито обществено място били изложени за продажба и били предлагани за свободна продажба на цена от 70 лева, без да са предназначени за продажба за медицински цели и употреба в хранителновкусовата промишленост три броя метални флакони с търговска марка „Whip carbon Magnum x2“ 2200 ml диазотен оксид (райски газ) и един брой метален флакон с търговска марка „Whip carbon“ 1000 ml, окомплектован с накрайник за пълнене на латексни балони.

Св. Д. Г. К., инспектор в дирекция „Обществено здраве“, отдел „Държавен здравен контрол“, съставил акт за установяване на административно нарушение от юридическото лице (АУАН) №15/01.04.2024г. срещу „Преси“ ЕООД, представлявано от Т. Н. Н. като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.54а, т.5 от Закона за здравето. Иззети били и следните вещи: 3 броя метални флакони с търговска марка „Whip carbon Magnum x2“ 2200 ml; 1 брой метален флакон с търговска марка „Whip carbon“ 1000 ml, 1 брой накрайник за окомплектоване с латексни балони. Свидетел по съставянето и връчването на акта станала колежката му, св. Т. С. Т..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът на РЗИ- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.218, ал.2а, изр.2 от Закона за здравето наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на разпоредбата на чл.54а, т.5 от същия закон .

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 17.04.2024г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения четиринадесетдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели Д. К. и Т. Т., тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и показанията на полицейските служители от „Икономическа полиция“, свидетелите П. С. С. и Г. З. Т., от които се установи по несъмнен начин фактът, че по време на специализирана акция на 30.03.2024г. е била извършена проверка на горепосочения търговски обект, стопанисван от „Преси“ ЕООД. Била е осъществена покупко- продажба на флакон с райски газ.

2

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира и приложените по делото веществени доказателства, тъй като същите кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен. В 6- месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган, а именно от директора на РЗИ- С. съгласно разпоредбата на чл.231, ал.2, вр. чл.218, ал.2а, изр.2 от Закона за здравето. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Преси“ ЕООД.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление правилно е описано нарушението по чл.54а, т.5 от Закона за здравето, която гласи: „Забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл.78а от Закона за храните“. Легална дефиниция на понятието „обществено място“ се съдържа в § 1а от Допълнителните разпоредби към Закона за здравето, съгласно който текст: „Обществени места“ по смисъла на чл.54а, 56 и чл.56а, ал.2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и изчерпателно изброените в б. „а“ до б. „и“.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 30.03.2024г. в търговски обект, стопанисван от „Преси“ ЕООД, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Шести септември“ №1 е осъществена продажба на диазотен оксид (райски газ) и пълнител с него. Безспорно въпросният търговски обект е обществено място и представлява закрито помещение, до което имат достъп неограничен кръг лица. Видно е, че продажбата не е била за медицински цели и не попада в обхвата на случаите по чл.78а от Закона за храните.

Съдът счита, че правилно не е приложен институтът на „маловажен случай“ по отношение на конкретното нарушение. Квалифицирането на дадено нарушение като „маловажно“ се предпоставя от обективно съществуващи обстоятелства, сочещи по категоричен начин на по- ниска 3 степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от тази категория. Съдът счита, че в конкретния случай такива не са налице, поради което и липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по- малка тежест от обичайните нарушения от този вид и законосъобразно нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за деяние, което е реализирал от обективна страна, доколкото по случая в настоящото производство се касае за юридическо лице, чиято отговорност е обективна и респективно не се обследва субективната страна на административното нарушение.

Ето защо съдът счита, че административнонаказващият орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност и е наложил имуществена санкция в минимално предвидения в закона към момента на извършване на нарушението размер от 3000 лева.

От съдържанието на АУАН и атакуваното наказателно постановление е видно, че нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано и детайлно описано по време и място на извършване. Посочена е законовата разпоредба, която е била нарушена с продажбата на флакон с диазотен оксид (райски газ) и пълнител с него, а именно чл.54а, т.5 от Закона за здравето.

Установено е юридическото лице, извършило нарушението като подробно са отразени данните за индивидуализация на нарушителя- наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление. В достатъчна степен са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Всички подлежащи на доказване факти в производството са били изяснени, а на жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган.

Следователно търговското дружество „Преси“ ЕООД е допуснало осъществяването на нарушение на разпоредбата на чл.54а, т.5 от Закона за здравето в стопанисвания от него обект, поради което административнонаказателната му отговорност е законосъобразно ангажирана и на основание чл.218, ал.2а, изр.2 от Закона за здравето му е наложена „Имуществена санкция“ в минималния размер, предвиден от законодателя към момента на извършване на нарушението, а именно в размер на 3000 лева.

В разпоредбата на чл.63, ал.9 от ЗАНН е предвидено, че когато не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, съдът потвърждава акта по чл.58д от ЗАНН. По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателното постановление за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17/15.04.2024г., издадено от директора на РЗИ- С., с което на търговско дружество „Преси“ ЕООД с ЕИК .........., представлявано от Т. Н. Н. на основание чл.218, ал.2а, изр.2 от Закона за здравето е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.54а, т.5 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5