Решение № 112 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100502976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищцовото дружество – „Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Решение № 23358/26.12.2024 г., постановено по гр. д. № 10372/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 200 лева, представляваща главница, до пълно предявения размер от 373,28, който включва сумата от 41,82 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева, дължима за периода от 20.01.2021 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението: неправилно първоинстанционният съд бил приел договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнагражденията за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не следвало да се включват в общия разход по кредита, респективно в размера на ГПР. В договора била посочена ясно методиката за формиране на годишния процент на разходите като законът не изисквал да се уточнява в договора как той е формиран. В случая получаването на допълнителни услуги не представлявало задължително условие за сключване на договора за кредит, а се касаело за 1 допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Освен това евентуалното надхвърляне на пределния размер на годишния процент на разходите водело до нищожност единствено на конкретната клауза, а не на целия договор. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да се признае да уважи предявеният иск.

Въззиваемия поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди се, че процесния договор е недействителен, тъй като не съдържал методика за изчисляване на ГПР, респ. не било предвидено право на отказ от договора в разрез с чл.11,ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК. На следващо място се твърди, че посочения в договора ГПР не включвал възнагражденията за допълнителните услуги „ Фаст“ и „Флекси“, което представлявало нелоялна/заблуждаваща търговска практика и водело до заобикаляне на законовото ограничение на ГПР. Поддържа, че клаузите уреждащи услугите „ Фаст“ и „ Флекси“ са нищожни на основание чл.143, т.3 от ЗЗП и чл.10а,ал.2 от ЗПК.

Поддържа, че при установена недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихви и други разходи. По изложените съображения моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени искове, с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД срещу К. К. Д. за сумата от 373,28 лева, от които главница в размер на 200,00лева, договорно възнаграждение в размер на 41,82 лева дължимо за периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023 г. Предявен е бил и осъдителен иск, с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 220,00 лева, състояща се от незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 60,00 лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 160,00 лева, дължимо до дата 20.01.2021 г., ведно със законната лихва.

Ответникът в срока за отговор е предявил насрещен отрицателен установителен иск срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за сумите претендирани с подаденото в заповедното производство заявление- 49,23 лева лихва за забава от дата – 21.03.2020 г. до – 20.01.2021 г.

2

С обжалваното решение първата инстанция е признала за установено, че ответницата дължи на ищецът сумата от 200 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30042653326/19.02.2020, като е отхвърлила предявените искове по чл. чл. 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горницата над 200 лева до пълно предявеният от 373,28 представляващ главница по договора за кредит, сумата от 41,82 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023. Отхвърлила е и изцяло предявеният осъдителен иск за сумата от 220 лева. Признала е за установено, че ответницата не дължи на ищеца сумата от 49,23 лева представляваща лихва за забава от дата 21.03.2020 г. до – 20.01.2021 г. Предмет на инстационен контрол е единствено решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 200 лева, , представляваща главница, до пълно предявения размер от 373,28 лева, който включва сумата от 41,82 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46 лева, дължима за периода от 20.01.2021 г. – 28.09.2023 г. В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да достигне до крайният си извод първата инстанция е установила от фактическа страна, че между „Профикредит България“ ЕООД и ответницата е подписан договор за потребителски кредит с № № 30042653326/19.02.2020 г., според който ищецът предоставя в заем на клиента сумата от 200 лв., като срокът на кредита е 11 месеца, размер на вноската21,99 лв., ГПР- 47,95 % ,ГЛП: 40.90 %, лихвеният процент на ден- 0.11 %, а общото задължение по кредита възлиза на 241,82 лв. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги в общ размер на 220 лв., от които 60 лева за използвана услуга „Фаст“ в размер на 60,00 лева, и 160,00 лева за услугата „ Флекси“. Общото задължение със закупените пакети е възлизало на 461,82 лв., а общият размер на месечната вноска по договора – 41,99 лв. Назначената по делото ССчЕ е установила, че ответницата е получила сумата от 200 лева и не е извършвала никакви погасявания по договора за кредит. От правна страна първата инстанция е приела, че процесния договор е недействителен на основание чл.22 вр. с чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е посочен вярно.

Съдът споделя изводът на първата инстанция и не счита за основателни оплакванията на въззивника по следните съображения: С Решение от 21 март 2024 на СЕС по дело С-714/22, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази 3 разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Изискваните от въззивника такси „ Фаст“ и „ Флекси“ представляват пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено, тъй като ГПР би нараснал до 47,84% до 585,46%, съобразно назначената по делото ССчЕ пред първата инстанция. По този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава /който към момента на сключването на договора е бил 50%/. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Въпреки че в договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на този пакет допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита, на практика уговарянето му е наложено и обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата страна в правоотношението. Иначе няма логика кредитополучателят да поеме допълнителна тежест и да заплати възнаграждение по пакета от допълнителни услуги, което е почти равно на размера на отпуснатия кредит, и то за услуги, представляващи една евентуална възможност /не е сигурно, че кредитополучателят ще се възползва от тях/, а не реално предоставени такива. В заключение таксите „ Фаст“ и „ Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР. В случая това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР, което е основание за недействителност на договора на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.

В допълнение към изложеното съдът намира, че в случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 47,84 %, но не е отразено по какъв начин е формиран, какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност да се проверят 4 индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. С оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,84%. Не са посочени допусканията, които са взети предвид при посочване на годишния процент на разходите. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. По изложените съображения, настоящият състав счита, че е налице още едно нарушение на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК- годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване.