Решение № 148 от 18.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500900 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.04.2023 година, постановено по гр.дело № 238 по описа на Свищовски районен съд за 2021 година, предявените от „Първа инвестиционна банка“-АД, гр. София, против А. Г. Е., А. И. Е., В. К. А. и Й. Г. Е. искове, с които се претендира да се признае за установено, че ответниците солидарно дължат на банката-ищец вземания по договор за кредит от 2011 година са отхвърлени като неоснователни ипнедоказани. В тежест на ищеца е възложено заплащането на направените от ответниците разноски.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца:

„Фронтекс интернешънъл“-ЕАД, гр. София.

Решението е обжалвано от ищеца с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковете, според заявеното. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон и погрешна преценка на доказателствата по делото.

Претендира разноски за две инстанции.

Ответниците са оспорили жалбата с доводи за безпорочност на атакуваното решение. Й. Е. и В. А. претендират разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 432 от 1

Търговския закон и чл. 141 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „Първа инвестиционна банка“-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че на 20.01.201 1 година с ответницата А. Е. сключили договор, по силата на който й е предоставена сумата от 11 200 евро срещу задължение за връщането й по погасителен плен, ведно с лихва 18 процента годишно върху усвоената сума и краен падеж 25.01.2021 година. С останалите ответници банката-ищец сключила договори за поръчителство, обезпечаващи изпълнението на ангажиментите по договора за кредит.

Липсата на плащания принудили банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответниците солидарно дължат сумата от 11 197,46 евро, главница по кредита, 12 467,23 евро, договорна лихва от 25.06.2011 до 08.06.2020 година, 8 640 евро, обезщетение за забава ва времето от 26.01.2012 година до 12.03.2020 година, 292,65 евро, договорна лихва от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 година, 202,85 евро, обезщетение за вреди от забава от 14.05.2020 год. до 08.06.2020 година и сумата от 324 лв., разноски по връчване на нотариални покани чрез съдебен изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2020 година насетне. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

Ответникът А. Г. Е. оспорва исковете с твърдение да не е подписвала договор за кредит и да не е получавала суми от банката-ищец. В отношение на евентуалност твърди да е погасила дванадесет месечни вноски по погасителния план, а договорът за кредит да е нищожен на основание чл. 10, ал.1 във връзка с чл. 20 и чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит.

Ответниците А. И. Е., В. К. А. и Й. Г. Е. признават, че са сключили с ищеца договор за поръчителство, обезпечеващи вземанията по кредитния договор, но оспорват исковете с довод поръчителството да е прекратено по реда на чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Срокът по цитирания законов текст течал поотделно за всяка вноска по погасителния план от падежа й. В отношение на евентуалност се позовават на погасителна давност.

Ответницата А. Е. е добавила в становището си довод за нищожност на договора за кредит по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит и следваща от това нищожност на договора й за поръчителство. Твърди предсрочна изискуемост да не е настъпила.

Третото лице.помагач на ищеца - „Фронтекс интернешънъл“-ЕАД, гр. София подкрепя тезата на ищеца и излага довод за неоснователност на тезата за недействителност на кредитния договор, защото по времесключването му законът за потребителския кредит не е съдържал изискванията, на които ответниците се позовават, щото да обосноват виждането си за недействителност.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

2

На 20.01.2011 година ищецът и ответницата А. Е. са постигнали съгласие банката да й предостави сумата от 11 200 евро със задължение по погасителен план с крайна дата 25.01.2021 година и задължение за плащане на лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в евро – 7,99% годишно, с надбавка от 10,01 пункта – приложения договор за кредит от цитираната дата във връзка с неуспешното оспорване на подписите на ответницата по реда на чл. 193 ог ГПК, опровергано с изслушаната в първостепенното производсво графическа експертиза.

Страните по договора са подписали погасителен план, в табличен вид съдържащ уговорките за начална и крайна дата, дължима главница в началото на периода, размер на вноската по главницата, на вноската по лихвата и на дължимата главница в края на периода – приложение № 1 към договора за кредит. Сумата по предоставени кредит е изцяло усвоено от заемателката – изклушаната и неоспорена в тази й част икономическа експертиза.

С останалите трима ответници ищецът е сключил договори, по силата на които последните са се задължили да отговарят за изпълнението на задълженията на А. Е. по договора за кредит за главница, лихви, такси, комисионни и разноски. Като прекратително за поръчителстово условие е предвидено погасяване на главното задължение – чл. 1 и чл. 3 от договори за поръчителство с дата на сключване 20.01.2011 година.

На адреса, посочен в договора за кредит, ищецът е изпратил до ответницата А.

Е. покана за изпълнение с изявление, че след изтичане на седемдневен срок от получаването й, ще счита кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена от съдебен изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК – покана, уведомление и разписка от 17.09.2019 година. Отсъствието на адресата от посочения адрес е удостоверено с нарочен протокол – протокол на съдебния изпълнител от 19.03.2020 година.

Вземанията по кредитното отношение са прехвърлени от ищеца на третото лице-помагач – страните не спорят относно този факт, доказан е и с представения договор за цесия с дата на сключване 08.06.2021 година.

Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага извод за неоснователност на исковете. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения.

Вземанията са прехвърлени на третото лице-помагач. Ищецът е престанал да бъде техен титуляр и претенциите не могат да бъдат уважени.

Макар исковете да подлежат на отхвърляне само на основание липсващата активна материалноправна легитимация на ищеца, налага се да бъдат обсъдени доводите на страните относно валидността на договора за кредит и договорите за поръчителство, предвид правата на подпомагащата страна в отношенията й с подпомаганата и спрямо насрещната по делото страна, съгласно изричните текстове на чл. 223 от ГПК.

По исковете спрямо ответницата-заемател А. Г. Е.:

По безспорен начин по делото е установена перфектна откъм валидност сделка – договор за кредит по смисъла на чл. 430 от Търговския закон с предмет сумата от 3

11 200 евро лв., задължение за връщането й и за заплащане на лихва върху усвоените стойности.

В качеството си на банка ищецът е предоставил уговорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от Закона за задълженията и договорите е изпълнил договорното си задължение по чл. 430, ал. 1, предложение първо, от Търговския закон. Явява се изправна по спора страна.

Липсата на доказателства за връщане на усвоената по кредита сума или за погасяване на задължението по друг способ налага извод ответницата А. Е. да е в неизпълнение на основните си договорни задължения по чл. 430, ал.1, предложение второ и ал. 2 от Търговския закон по причина, за която отговаря. Това неизпълнение е породило правото банката да обяви кредита в предсрочно изискуем – чл. 432 от Търговския закон.

Исковете са доказани по основание, а чрез цитираната по-горе експертиза – и в търсения размер.

Неоснователността на исковете произтича от обстоятелството, че в хода на процеса вземанията по възникналото от договора кредитно отношение са прехвърлине на третото лице-помагач. С тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълк.дело № 4 от 2013 година Върховният касационен съд, т. 10б, е приел, че в решението по чл. 422 от ГПК съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение. По кой ред трябва да стане това „отразяване“ не е посочено. Тълкувателното решение не се занимава с два важни за въпросното отразяване въпроса: как да се спази изискването на чл. 6, ал. 2 от ГПК съдът да даде правна защита в рамките на поисканото – спрямо посочените от ищеца страни, основание и петитум, и как следва да бъде преодоляно изискването на чл. 235, ал. 3 от ГПК, когато прехвърлянето на спорното право, както е в казуса, е станало след предявяване на исковата молба.

Ищецът не е изменил искането си за титуляр на вземанията да бъде признат не той, а правоприемникът му. От гледище на това съдът остава сезиран с претенция да се произнесе дали ищецът е титуляр на вземанията или не. Произнасянето че правоприемникът е титуляр на спорното право би било отклонение от уреденото с цитирания чл.6, ал. 2 от ГПК диспозитивно начало.

Наред с въпроса съществува ли спорното право, какво е неговото съдържание и от какви факти произтича, съдебното решение в исковия процес следва да даде отговор и на въпроса кой е титуляр на това право – чл. 298, ал. 1 от ГПК. Това прави титулярството на правото незаобиколим параметър на произнасяне, е цедирането на вземанията по кредитния договор - новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, със съобразяване на който съдът е изрично ангажиран.

При мълчанието на тълкувателното решение, отговор на двата поставени въпроса следва да се търси в нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК: за да бъде уважен искът и приобретателят на спорното право – признат за негов титуляр, нужно е ищецът да измени иска си по реда на чл. 214, ал.1, изречение второ, от ГПК като претендира за титуляр на 4 вземанията, предмет на спора, да бъде признато третото лице-помагач по делото. Доколкото това не е сторено, искът не може да бъде уважен.

Доводите на ответницата А. Е. са неоснователни.

В разрез с изслушаните експертизи – графическа и икономическа, е тезата, че договор за кредит не е подписвала и пари не е получавала. Говорената сума от 11 200 евро е усвоена, а плащанията в обратна посока са частични и не покриват исковите суми.Направените плащания – твърдяните да са погасени дванадесет вноски - не са предмет на исковете, щото да бъдат съобразявани.

Кредитният договор е валиден както от гледище на изискванията на Закона за защита на потребителите, така и от гледище на Закона за потребителския кредит.

Изискването за размер на шрифта на текста на съглашението е въведен едва през 2014 година, а самата новела не създава никакви задължения за банката-заемодател: текстът на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, в редакцията на ДВ, бр. 35 от 2014 година, не сочи мерната единица за големина на шрифта. Задоволил се е да посочи стойност – 12.

При мълчанието на закона за каква мерна единица става въпрос нормата следва да се тълкува в смисъл, че документите по кредитното отношение трябва да са с големина на шрифта, която позволява безпрепятствено прочитане – изискване, на което приложените документи за кредитния договор отговарят.

Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит с факта на изготвяне на погасителен план, съдържащ исканата от закона информация. Уговорката за лихва е направена в два компонента – базов лихвен процент на банката за евро и надбавка. Въпрос на елементарна аритметична операция е да се стигне до извода, че годишният лихвен процен е уговорен на 18 пункта. Годишният процент на разходите е глобално посочен в договора и стойността му задоволява изискването дори на действащата в момента редакция на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.