Решение № 3840 от 02.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3840 гр. Пловдив, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109525 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците М. И. А., ЕГН: **********, Р. С. А., ЕГН: **********, И. Д. Я., ЕГН:

**********, и Ш. С. А., ЕГН: **********, всички от гр. П., ул. „*****” № ***, чрез пълномощник адв. С. Ч., със съд. адрес: гр. С., ул. “*******” № ***, ет. ***, са предявили срещу „Фригопан“ ООД, ЕИК 115625336, със седалище и адрес на управление: с. Царацово, общ. Mарица, обл.

Пловдив, ул. „Гагарин (извън регулация ) № 1A, представлявано от А. и Д. А., и срещу евентуалния ответник “Термопан 2020” ЕООД, ЕИК: 206138298, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. “Анри Барбюс” № 20, ет. 6, ап. 13, представлявано от управителя С. В. К., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, като е поискано осъждане на първия ответник, евентуално – втория такъв, да заплати на ищците сумата от общо 400 000 лева, по 100 000 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от загубата на сина на първата молителка, бащата на втория молител и на четвъртата молителка и фактически съпруг на третата молителка С. А. А., ЕГН:

**********, починал на ********* г. в следствие на трудова злополука, претърпяна на 01.07.2020г. по време на работа, която е призната за трудова с Разпореждане № ************* на ТП на НОИП., ведно със законната лихва от датата на злополуката - 01.07.2020г., до окончателното им изплащане.

Претенциите са предявени като частични, като разлика над присъдените такива с решение по гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в, до пълния размер на сумите, които ищците считат, че биха били справедлив размер на търсените обезщетения.

1

Ищците твърдят, че са наследници на С. А. А., ЕГН: **********, починал на *********** г. в следствие на трудова злополука, претърпяна на 01.07.2020г. по време на работа, извършвана за работодателя „Фригопан“ ООД, ЕИК 115625336, възложена на евентуалния ответник “Термопан 2020” ЕООД, като на работника С. А. било възложено на 01.07.2020г. да монтира термопанели на покривната конструкция на посочения обект, откъдето около 11:30 часа на посочената дата паднал и загинал на място, като злополуката била призната за трудова по надлежния ред с Разпореждане № ******** на ТП на НОИ- П. Починалият живял на съпружески начала с ищцата И. Д. Я., а ищците Р. С. А. и Ш. С. А. били техни деца, като М. И. А. била майката на починалия. Сочи се, че починалият е живеел заедно с майката на децата си и двете си деца, като имал много силна връзка със своята майка, а детето Ш. било със ************* работоспособност и било поддържано изключително от финансовата и морална подкрепа от своя баща. твърди се смъртта на Сашо А. да се е отразила изключително тежко и на четиримата ищци, като оценят болките и страданията за претърпените неимуществени вреди на всеки от тримата – М., И. и Р., на по 200 000 лева, а претърпените от Ш. вреди – на 250 000 лева, с оглед съС.ието й и грижите от баща си, от които се е нуждаела и е изгубила.

Твърди се, че в случай, че съдът отхвърли иска срещу главния ответник, то за вредите да отговаря евентуалния такъв, на който е била възложена работата, като се твърди ТПО да е възникнало с първия ответник и никога да не е било прекратявано, но при условията на евентуалност, в случай,ч е съдът счете, че вторият ответник следва да отговаря по иска, а не първия, и се отхвърлят исковете срещу първия ответник, сумата се претендира срещу втория.

Твърди се тези суми да се претендират като разлика над сумите, които се претендират по гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в, което е заведено за част от претендираните суми, както следва – за по 100 000 лева за ищците М., И. и Р., а за претърпените от Ш. вреди – за 150 000 лева.

Сч итат, че общо претърпените от М., И. и Р. вреди са на стойност по 200 000 лева, а търпените от Ш. – 250 000 лева, поради което всеки от четиримата ищци претендира по 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. А., разлика над претендираните по гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в такива. Искът е заведен, преди приключването на така посоченото дело, до приключване на което с влязъл в сила съдебен акт настоящото е било спряно.

В срок, преди спиране на делото, е постъпил писмен отговор от ответника „Фригопан“ ООД, ЕИК 115625336, чрез пълномощника адв. М. М., с който отговор е направено искането за спиране, и е взето становище, че исковете срещу този ответник е недопустимо, тъй като праводателят на ищците, който е починал при злополуката, е уимал възникнало ТПО с евентуалния ответник – „Термопан 2020“ ЕООД, което било установено с влязло в сила решение. Било обявено съществуване на ТПО между Сашо А. и евентуалния ответник, от ДИТ П., считано от 01.07.2020г., това постановление не било обжалвано и било влязло в сила. ето защо към датата на злополуката ТПО било с евентуалния ответник, а не с ищеца. Това било установено и в производството по обжалване разпореждането за трудовата злополука – адв. дело № 3192/20г. на адм. съд П. В тази връзка се твърди,че този ответник не е легитимен да отговаря по иска. Моли за прекр. на делото срещу него, респ. за отхвърлянето на иска.

Евентуалният ответник „Термопан 2020“ ЕООД в срока за отговор не е депозирал такъв.

След възобновяване на делото, е дадена възможност на всяка от страните допълнително да заявят становищата си, с оглед влязлото в сила Решение № 1399/29.03.23г. по гр. дело № 2

1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в.

Ищците поддържат исковете си, като с молбата за възобновяване на делото са поискали да бъде допуснато обезпечение на същите срещу ответника „Фригопан“ ООД за следните суми – по 50 000 лева за всеки от четиримата ищци, общо 200 000 лева, като не е направено изменение на исковете и същите остават предявени за по 100 000 лева, разлика над присъдените по гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в суми – по 100 000 лева за ищците М., И. и Р. и 150 000 за Ш., до пълните претендирани размери от по 200 000 лева за всеки от ищците М., И. и Р. и 250 000 лева за ищцата Ш..

Посочено е, че с влязло вече в сила решение на ВКС по приложеното гр. д. на I –ви гр. състав, са уважени частичните искове, поради което с влязлото в сила решение е установено със сила на присъдено нещо кой от ответниците е работодател на наследодателя на ищците – „Фригопан“ ООД, както и че има злополука, че е трудова, и дали има съпричиняване или не и в какъв размер – че няма такова, както и че четиримата ищци са измежду кръга лица, които имат право да получат обезщетение при смърт вследствие на тр. злополука, поради което настоящият иск е предявен за разликата над присъденото им обезщетение по приложеното гр. дело 1209/22г. на ПРС, I-ви гр. с-в, до пълния предявен размер.

От ответниците допълнително становище, извън депозирания писмен отговор от „Фригопан“ ООД, преди спиране на делото, с който се оспорва иска изцяло, не е постъпило.

Ответникът „Фригопан“ ООД, чрез пълномощника си адв. М. в .с.з оспорва исковете, по размер, като счита същия за прекомерен. Заявява, че в периода м. септември – м. декември 2024г. между страните е водена кореспонденция, като ответникът „Фригопан“ ООД е изявил готовност да заплати още по 50 000 лева за всеки от тримата ищци М., И. и Р., доколкото с решението по предходното дело станало ясно, че на Ш. е определено окончателно обезщетение от 150 000 лева и повече не й се следва. Оспорва размера от общо 200 000 лв./250 000 лв. на наследник, смята, че е прекомерен, съобразно и събраните доказателства, и практиката на съда. Счита, че на всеки от ответниците максималната сума, която може да се присъди общо като обезщетение, е 150 000 лева.

Ответникът „Термопан 2020“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по спора.

В съдебно заседание ищците, чрез адв. Б., а впоследствие адв. П. поддържат исковете изцяло в предявените им по настоящото дело размери и оспорват отговора на първия ответник, претендират се разноски за адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Към момента по делото има допуснато влязло в сила обезпечение на предявените от четиримата ищци суми до сумата от общо 200 000 лева, по 50 000 лева за всеки, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника „фригопан“ ООД във всички банки и банкови клонове в страната.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищците да установят, че са измежду кръга лица, които имат право да претендират обезщетение при трудова злополука вследствие смъртта на Сашо А., че същият е работил по трудово правоотношение и с кой от двамата ответници, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по 3 съответния ред, че злополуката е довела до смърт на А., както и че ищците са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина/съжителя/баща си, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

При доказване на тези обстоятелства от стана на ищците в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.

Доколкото се твърди, че към момента с влязло в сила решение е установен факта на трудовата злополука, кръга лица, които имат право да получат обезщетение, кой от ответниците отговаря по иска, налице ли е съпричиняване, то ищците следва да установят размера на вредите за разликата над присъденото по приложеното дело обезщетение на всеки ищец до пълния предявен размер, а в тежест на съответния ответник – да опровергае тези твърдения.

С влязло в сила на 12.09.2024 г. решение по гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в, потвърдено от ПОС и недопуснато до касационно обжалване пред ВКС, ответникът „Фригопан“ ООД, ЕИК 115625336, е осъден да заплати на всеки от ищците М. И. А., ЕГН: **********, Р. С. А., ЕГН: **********, И. Д. Я., ЕГН: **********, сумата от по 100 000 лева, като частична от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на смъртта на близкия им, починал при трудова злополука, а на Ш. С. А., ЕГН: **********, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за това в размер на 150 000 лева, частични от 200 000 лева.

Гр. дело № 1209/2022г. на ПРС, I-ви гр. с-в, ведно с приложените към него дела на ПОС и ВКС, е приложено към настоящото производство.

По настоящото дело са събрани също така гласни доказателства – разпитани са свидетелите на ищците Ю. А. М. и Ш. А. А., сестри на починалия С. А., и писмени доказателства – преписка по заявление от ищците до застрахователя на работодателя ************************.

От представената преписка се установява, че е била сключена групова полица „**********“ от застраховащ „Фригопан“ ООД, с дата на влизане в сила 19.12.2019г., до 19.12.2020г., с която „Фригопан“ ООД е застраховал в това дружество живота и здравето на служителите си за следните рискове – смърт вследствие заболяване или злополука, трайна пълна, трайна частична нетрудоспособност вследствие заболяване или злополука, тежки заболявания, като при смърт се полага застрахователна сума на служител – 50 000 лева, за служители от група 1-2, и 20 000 лева за служители от група 2-101. В списъка към полицата С. А. А. е под № ***** и група – ****. На 04.11.2024г. в дружеството е постъпила молба от адв. Ч. като пълномощник на ищците за изплащане на обезщетение, дадени са му указания да представи определени документи, като в писмото, с което преписката се изпраща на съда, е посочено, че обезщетение не е изплатено, тъй като до датата на изпращане на отговора през м. март 2025г. документите не са представени, както и че на адв. Ч. е било изпратено напомнително писмо за документите, които следва да се представят. В отговора изрично е посочено, че до датата на изпращане на отговора такова обезщетение не е било изплатено.