Решение № 289 от 18.12.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Исперих, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Г.а при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Гражданско дело № 20213310100701 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени от ищеца три обективно съединени иска по чл.30, ал.3 от ЗС.

Постъпила е искова молба вх.№ 1848/ 23.09.2021г. от П. П. А., ЕГН – ********** от град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29, коригирана чрез адвокат П. М. от АК - Разград против Г. П. Г., ЕГН – ********** от същият адрес, с която моли съда да осъди ответната страна да му заплати сумата от 199.79лв. представляваща главница на дължими от ответника 1/2 задължения за местни данъци и такси към Община Исперих за периода от 02.11.2015г. до 31.10.2019г. за съсобственият имот на страните – къща находяща се в град Исперих ул.“*** № 29, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане; сумата от 133.03лв. представляваща главница за дължими от ответника 1/2 задължения за потребени общи количества питейна вода доставени от „ВиК“ ООД град Исперих до имота находящ се в град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане; сумата от 1128.90лв. представляваща главница за дължими от ответника 1/ 2 задължения за потребена ел.енергия доставена от „Енерго - Про“ АД град Варна до имот - къща находяща се в град Исперих ул.“*** № 29 за периода от месец април 2019г. до края на месец май 2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане, като трите искови претенции са заведени като дължими суми за участие в 1 тежестите на общата вещ в отношенията между съсобственици. В исковата молба се разказва, че страните са братя. След смъртта на тяхната майка са останали да живеят в наследственият имот находящ се в град Исперих ул.“*** № 29. До месец март 2019г. ответникът е работил като международен шофьор , а от месец април 2019г. се е върнал и е заживял с ищеца в наследственият имот, но е отказал да заплаща припадащата му се ½ част от разходите генерирани в имота за местни данъци, за потребени ток и вода.

Всички разходи по имота са заплатени от ищеца. Ответната страна е проявила пълна дезинтересираност относно консумативите за ползване на имота. Това е накарало ищеца да потърси защита на правата си по съдебен ред. По доказателствата е поискано назначаване на съдебно-икономическа експертиза, също така допускане на гласни доказателства в процеса – един свидетел в режим на довеждане, поискано е от Български пощи да се установят имената на двете служителки обслужващи гишетата за заплащане на ток и вода, за да бъдат призовани като свидетели по делото. Представени са и писмени доказателства, които молят да бъдат допуснати и приети.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г.

П. Г..

В съдебно заседание ищеца чрез своя процесуален представител поддържа исковете и моли съда да ги уважи по същество съобразно събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не заявява становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото са братя. В наследство от своята майка Мита А.а – починала на 15.04.2017г. двамата получили недвижим имот находящ се на административен адрес – град Исперих, област Разград, ул.”***” № 29.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение в следните насоки : 1./ За периода от м.април 2019г. до 31.05.2021г. заплатените консумативи за ток и вода са както следва: а/ ток – 2258.52лв., като 1/ 2 част от тях възлизат на сумата 1129.26лв.; б/ вода – 266.06лв., като 1/ 2 част от тях възлизат на сумата 133.03лв.. 2./ Заплатените местни данъци и такси към Община Исперих за периода от 02.11.2015г. до 31.10.2019г. са в размер на 399.59лв., като припадащата се 1/ 2 част от тях е сума в размер на 199.80лв.

По делото са разпитани свидетелите В. Й. и В. Д. – служители в „Български пощи” град Исперих. Двете в своите показания сочат, че сметки за имота за ток и вода са били заплащани и от двете страни в процеса, като по-регулярно е заплащал ищеца. Партидите продължават да са на името на починалата майка на страните, не са прехвърлени все още. Свидетелката Д. е категорична, че консумацията на вода е била заплащана само от ищеца П. А..

По делото е разпита и свидетеля Р. Е.. Същият сочи, че ответника работи като международен шофьор на Тир от 2017г. Свидетеля знае, че Г. Г. не живее в бащината си къща, а когато пребивава в град Исперих отсядал в туристическа спалня в града и заплащал по 15.00лв. Ответника е работил в различни траспортни фирми – понастоящем работи за такава със седалище в град Пловдив, работил е във фирма „Пеликан”, във фирма „Бумеранг”, във 2 фирма „Нитера”. При повикване за извършване на курс свидетеля откарвал Г.

Г. до опрееленото място, натоварвали багажа му в Тира и той заминавал да извършва превоза.

Представине са писмени доказателства, видно от които в периода 18.07.2017г. до 25.06.2019г. ответникат е бил на длъжност „шофьор” във фирма „Бумеранг Шипинг” ООД град Долни Чифлик.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предяваните искове са частично основателни. Основателна изцяло се явява претенцията за заплащане на припадащата се част от дължимите към общинският бюджет местни данъци и такси за притежаваният от двете страни недвижим имот. Тази искова претенция следва да бъде уважена съобразно заявеното по исковата молба – за сумата 199.79лв.

Разликата със заключението на вещото лице е 1 стотинка, като няма изменение на размера на иска в тази част. Задължението /този вид тежест/ е обективно и сумата се дължи независимо от факта дали се живее в имота или не.

Предяваните искове за заплащане на консумативите за ток и вода се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Липсват доказателства по делото, че в твърденият процесен период от време ответникът действително е живял в процесният имот и е ползвал ток респ. вода за своите нужди.

Ответната страна ангажира гласни доказателства – свидетеля Р. Е., който сочи че Г. Г. не живее в бащината си къща, а когато пребивава в град Исперих отсядал в туристическа спалня в града и заплащал по 15.00лв. Ищеца не ангажира доказателства, в подкрепа на твърденията си в исковата молба, че в процесният период двамата с брат му са обитавали общият наследствен имот непрекъснато. Съдът, счита че засвидетелствуваното от свидетеля Е. може да бъде кридитирано като достоверно, тъй като по делото са представени и писмени доказателства, видно от които ответника Г. действително работи като международен Тир шофьор и през голяма част от времето в годината отсъства изпълнявайки международни курсове, в същото време свидетелките Й. и Д. сочат, че ответника също е заплащал сметки за ток и вода. Едната свидетелка категорично сочи, че сметките за вода са били заплащани само от ищеца, и в тази насока показанията на двете свидетелки не се припокриват.

Това налага извод, че дори да се приеме, че ответника в определени моменти е посещавал имота, то явно е консумирал само ток и впоследствие е поемал и заплащал част от тази консумация, а не е консумирал вода и по тази причина не е участвал и в сметките по това перо. Така или иначе по делото не се доказва по несъмнен и категоричен начин твърдението на ищеца в исковата молба, че имотът в процесният цял посочен период е ползван едновременно от двете страни и в този смисъл и двамата дължат заплащане на твърдените консумирани количества ток и вода по равно, поради което исковете в тази насока следва да бъдат отхвърлени.

Нормата на чл.30, ал.3 от ЗС сочи, че всеки от съсобствениците участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. До колкото в случая, обаче, се касае до потребими тежести – консумация на ток и вода, то следва да е безспорно установено, че в процесният период лицето наистина е живяло в процесният имот и е реализирало разхода, а в конкретният случай такива твърдения има само в исковата молба, но те бяха опровергани от 3 засвидетелствуваното от свидетеля Р. Е. и писмените доказателства, сочещи че ответника е международен шофьор и очевидно спорадично за кратко пребивава в град Исперих. Без да е доказано, обаче, в кои периоди точно е пребивавал и каква консумация на ток и вода е осъществена точно в тези периоди от време, когато той е бил реално в имота, няма как да бъде отсъдено заплащане на 1/2 част от всички реализирани в имота разходи за ток и вода за претендираният от ищеца период.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.30, ал.3 от Закона за собствеността Г. П. Г., ЕГН – ********** от град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. А., ЕГН – ********** от град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 сумата от 199.79лв. представляваща главница на дължими от ответника 1/2 задължения за местни данъци и такси към Община Исперих за периода от 02.11.2015г. до 31.10.2019г. за съсобственият имот на страните – къща находяща се в град Исперих ул.“*** № 29, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл.30, ал.3 от Закона за собствеността искове от П. П. А., ЕГН – ********** от град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 ПРОТИВ Г. П. Г., ЕГН – ********** от град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 ответникът да бъде осъден да заплати сумите : 133.03лв. представляваща главница за дължими от ответника ½ част от задължения за потребени общи количества питейна вода доставени от „ВиК“ ООД град Исперих до имота находящ се в град Исперих, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 29 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане; сумата от 1128.90лв. представляваща главница за дължими от ответника ½ част от задължения за потребена ел.енергия доставена от „Енерго - Про“ АД град Варна до имот - къща находяща се в град Исперих ул.“*** № 29 за периода от месец април 2019г. до края на месец май 2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021г. до окончателното плащане КАТО НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4