Решение № 4163 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4163 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110129600 по описа за 2025 година Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване на установено между страните, че М. С. М. не дължи на ***************************, сумата в размер на 6722,28 лева за главница, законна лихва в размер на 2819,93 лева, разноски в размер на 561,80 лева, сумата в размер на 3028,17 лева, представляваща законна лихва, начислена след датата на цедиране на вземането, за които суми като изпълнително основание е постановено арбитражно решение № 505/23.04.2015г. от арбитър Б.Г., постановено по а.д. № 505/2015г., въз основа на което решение с разпореждане от 26.06.2015г., постановено по гр.д. № 4298/2015г. по описа на СГС е издаден изпълнителен лист в полза на ************************, и въз основа на който е образувано изп.д. № 2015***0402488 по описа на ЧСИ Б.Б..

1

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изп.д. № 2015***0402488 по описа на ЧСИ Б.Б., въз основа на горепосочения изпълнителен лист. Твръди, че на 08.08.2018г. между ************************ и ответника е сключен договор за цесия по силата на който вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника и същият е конституиран като взискател в изпълнителното производство. Навежда, че изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК на 24.03.2020г., като постановлението е влязло в сила на 16.04.2020г. Твърди, че през месец август 2024г. при направена справка в ЦКР установил, че вземането на кредитора – ответник фигурира в регистъра. Твърди, че давността е започнала да тече на 14.02.2016г., когато е постъпила последната сума във връзка с наложените запори на ищеца по образуваното изпълнително дело и съответно е изтекла на 23.04.2021г. Отделно от горното счита, че дори и съдът да приеме за валидно действието по конституиране на новия взискател в хода на изпълнителното производството и от категорията на тези които прекъсват давността, твърди, че след дата 19.08.2019г. взискателят не е извършвал същински изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността, поради което последната е изтекла най-късно на 27.10.2024г. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като 2 неоснователен. Поддържа че в хода на изпълнителното дело са извършвани действия от категорията да прекъснат давността. Поддържа че такова е действието още по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 03.09.2015г., като на 23.09.2015г. бил наложен запор върху сметките на длъжника, с което давността отново била прекъсната. Продължава, като навежда, че на 12.01.2018г. е подадена молба за извършване на справка по ***, в *** и др. с искане да бъде наложен запор. Поддържа, че на 08.08.2018г. ************************ е сключило с ответника договор за цесия, като на 02.07.2019г. е подадена молба за конституиране на ответника като взискател, като в тази връзка твърди, че тази молба също прекъсва давността. Впоследстиве възразява като посочева, че на 22.11.2021г. е подадена молба от взискателя за извършване на справки и с искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, а на 30.01.2019г. и на 20.08.2019г. са постъпили плащания от ищеца, с които плащания на практика ищецът е признал вземането.

Обръща внимание на съда относно разликата между погасителна давност и перемпция, като твърди, че са два отделни института. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът М. С. М., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат И., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на 3 иска.

В съдебно заседание, ответникът

***************************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 361468/04.11.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право, когато се позовава на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение. Настоящият иск се основава на твърдения за възникнали факти след издаване на изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист, именно изтеклата погасителна давност, което обуславя неговата допустимост. Независимо, че се твърди прекратяване на изпълнителния процес, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили по време на този процес и след неговото прекратяване, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде квалифицирана като такава с 4 правно основание чл. 439 от ГПК. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването на арбитражно решение № 505/23.04.2015г., постановено по а.д. 505/2015г. и издадения въз основа на него изпълнителен лист по т.д. № 4298/2015г. по описа на СГС, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

Изпълнителен лист от 26.06.2015г. е издаден по т.д. № 4298/2015г. по описа на СГС, VI-10-ти състав в полза на ************************ срещу ищеца, за сумата в размер на 9332,43 лева, ведно със законната лихва, за периода от 23.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата в размер на 623,30 лева за юрисконсултско възнаграждение, за сумата в размер на 80,00 лева за разноски в арбитражното производство и за сумата в размер на 50,00 лева, за държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ************************, подадена на 03.09.2015г., с постановление от 04.09.2015г. е образувано изп.д. № 2488/2015г. по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. ПДИ е връчена на 23.09.2015г. на длъжника, като на същата дата е наложен и запор върху всички негови настоящи и бъдещи вземания в *****************. От 12.01.2018г. датира следващата 5 подадена молба от взискателя до ЧСИ за извършване на последващи същински изпълнителни действия. По делото е налична молба от *************************** за конституиране на взискател, съгласно приложен към молбата договор за цесия от 08.08.2018г., сключен между ************************ и **************************. С разпореждане от 19.08.2019г. ответникът е конституиран като взискател в производството. С постановление за прекратяване от 24.03.2020г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК по молба на взискателя с вх. № 3883/17.02.2020г., като на постановлението е поставена отметка, че е влязло в сила на 16.04.2020г. В молбата обаче взискателят е посочил, че иска прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С молба с вх. № 14295/06.07.2020г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване, взискателят е посочил, че оттегля молбата за прекратяване на делото. С молба с вх. № 41137/22.11.2021г. взискатялат е поискал извършването на нови същински изпълнителни действия.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетото по делото изп.д. № 2015***0402488 по описа на ЧСИ Б.Б., като извежда следните правни изводи:

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане 6 на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязло в сила решение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на влизане в сила на решението, а именно в случая от 23.04.2015г., в който случай съдът издава изпълнителен лист. От тази дата съдът приема и че започва да тече давността за погасяване на вземането, която в случая предвид материалноправното правоотношение между страните – договор за кредит и постановеното решение съдът приема че е общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на 7

ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Изпълнително дело № 2488/2015г. е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г., поради което именно неговите трактовки са налице и са приложими, и което обосновава извод, че образуването на изпълнителното дело не е прекъснало давността в хипотезата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а първото по делото извършено изпълнително 8 действие, което е запора от 23.09.2015г. По изпълнителното дело се установяват две извършени плащания от длъжника - от 28.08.2015г. и от 24.02.2016г. Тези плащания не прекъсват давността в хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, доколкото не са извършени доброволно, а в хода на висящ изпълнителен процес /при висящ изпълнителен процес винаги плащането е въз основа на наложената в производството принуда/. Впоследствие съдът установи прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК – поради перемпция, в която хипотеза и делото се счита прекратено ex lege, от закона, и именно в която хипотеза взискателят е поискал прекратяване на делото.

ЧСИ е прекратил производството обаче в хипотезата на чл.

433, ал.1, т.2 от ГПК. След като изпълнителното дело е образувано по молба на първоночалния взискател на 03.09.2015г. и едва с молба от 12.01.2018г. е поискано извършване на нови изпълнителни действия, то това означава, че преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 03.09.2017г. и делото се счита прекратено от 04.09.2017г. Последващото постановление на ЧСИ само оповестява настъпилото вече прекратяване. Следва да се посочи, че правните последици от перемиране на делото и от изтичането на давностния срок са различни, но перемпцията има значение в контекства на давността и дава отговор на въпроса от кога в хипотезата на перемиране тече давността. В тази хипотеза давността тече от последното извършено по делото същинско 9 изпълнително действие. С оглед възраженията на ответника следва да се посочи, че конституирането на цесионера - *************************** в процеса само по себе си не е изпълнително действие, още по-малко такова, което може да прекъсне давността. Също така е без значение ако цесията не е била съобщена на длъжника.