Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9837 от 23.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71618/2024
Вид
Решение № 9837
Подписан
23.05.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9837 гр. София, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241110171618 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Агенция „*“ дължи на „ЗАД *“ АД сумата от 1204.34 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 10.00 лева ликвидационни разноски) по застраховка „Каско“ за вредите по лек автомобил „** с рег. № СВ ** РА вследствие на ПТП от 12.04.2020г., настъпило на автомагистрала „*“, на разклона за село *, 7 км. преди гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 29.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 402.28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното вземане за периода от 28.02.2021г. до 28.02.2024г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 12473/2024г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 12.04.2020г. на автомагистрала „*“, на разклона за село *, 7 км. преди гр. София застрахованият от него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ на МПС лек автомобил „** с рег. № СВ ** РА претърпял ПТП- преминал през несигнализирано препятствие- основа на светлоотразителна табела, за което отговорност носел ответникът Агенция „*“, който следвало да стопанисва и поддържа процесния пътен участък като част от републиканската пътна мрежа. В резултат от ПТП настъпили увреждания по предна и задна леви гуми на МПС, за отстраняването на които ищецът изплатил в полза на правоимащото по застраховката лице сумата от 1195.34 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. С писмо от 19.05.2020г., получено от адресата на 24.05.2020г., ответникът бил поканен да възстанови в полза на ищеца заплатеното от него обезщетение, както и извършените разходи за определянето му, което последният не сторил, поради което в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане, законна лихва върху него, обезщетение за забава, както и разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от представените с исковата молба документи не се установявали наличието и параметрите на соченото от ищеца препятствие на пътното платно, респ. описания в исковата молба механизъм на ПТП, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представените от ищеца протокол за ПТП, както и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на уреденото МПС. Поддържа, наред с това, че дори и да се приеме, че ПТП е настъпило по изложения от името на ищеца механизъм, в случая не се установявало същото да е покрит застрахователен риск, тъй като представените по делото общи условия били неподписани, а и не се установявало да са били актуални към датата на ПТП. Евентуално, счита, че в нарушение на собствените си общи условия- т. 60 и т. 61, предвиждащи възможност за отказ за изплащане на обезщетение, респ. за намаляване на същото, ищецът изплатил на застрахования обезщетение, без да изиска допълнителни документи относно застрахователното събитие. Поддържа, че ако все пак се установи основание за ангажиране на обективната му отговорност, в правната му сфера би възникнало регресно вземане от „**“ ЕАД, с което сключил договор за обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019г., имащ за предмет поддръжката на процесния пътен участък, основано на неизпълнение на договорното задължение на посоченото дружество да поддържа пътната мрежа, включена в обхвата на договора, изправна и годна за безпрепятствено придвижване. При тези твърдения заявява искане за конституиране на „**“ ЕАД като трето лице- негов помагач и предявява срещу същото обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл.

258 ЗЗД за обезщетяване на вредите от неизпълнение на договорно задължение, равняващи се на стойността на ищцовите претенци. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба на Агенция „*“ срещу „**“ ЕАД, с който предявеният главен иск се оспорва по подробно изложени в становището съображения, касаещи липсата на доказан механизъм на ПТП, на причинна връзка между евентуално настъпилите имуществени вреди и процесния пътен инцидент, в случай че се приеме, че такъв се е осъществил. В условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване, като се поддържа, че водачът на процесния лек автомобил е управлявал същия с несъобразена с пътните условия скорост.

Наред с това, изложено е становище, че конкретно възникналото препятствие на пътя не се дължи на виновно противоправно поведение на служители на ответника, респ. на лица, за чиито действия той отговаря, а се касае за внезапно възникнало препятствие, поради което обективно от момента на възникването му до момента на ПТП същото не можело да бъде отстранено и/или сигнализирано. Оспорва се и предявеният обратен иск, като се твърди, че в случая не е налице договорно неизпълнение, доколкото задълженията на „**“ ЕАД, произтичащи от договора за обществена поръчка, следвало да бъдат изпълнявани само при изрично възлагане, каквото в конкретния случай нямало, поради което и не е налице допуснато неизпълнение, което да обуслови ангажиране на отговорността на „**“ ЕАД спрямо Агенция „*“ като възложител по договора. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ с предмет увреденото имущество; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- ПТП (преминаване през соченото в исковата молба препятствие), в причинна връзка с което да са 2 причинени вреди на застрахования лек автомобил; 3/ виновно противоправно поведение (бездействие) на работници или служители на ответника или на трети лица, на които последният в качеството си на стопанин на пътя и задължен да го поддържа е възложил сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 4/ пътният участък, на който е настъпил инцидентът, да е част от републиканската пътна мрежа; 5/ изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат пълно и главно установени от ищеца.

Не са спорни между страните, поради което и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата, сочена от ищеца като дата на настъпване на ПТП, соченият за увреден лек автомобил е бил предмет на сключен с ищеца договор за застраховка „Каско“, че процесният пътен участък, на който е настъпил инцидентът, е част от републиканската пътна мрежа, както и че в изпълнение на задължението си по процесния застрахователен договор ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 1195.34 лева, като е сторил и разноски за определянето му в размер на 10.00 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че от представената с исковата молба в заверен от страната препис съобразно нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК застрахователна полица № * се установява, че същата е подписана от името и на двете страни, поради което следва да се приеме, че е спазена изискуемата от закона, в частност нормата на чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност на застрахователния договор.

С оглед на това, при съобразяване на предвидения в съдържанието на договора период на застрахователно покритие, както и че предмет на същия е именно соченото като увредено МПС, следва да се приеме за безспорно установено съществуването към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС между ищеца и собственика на увредения автомобил. Изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че по делото не е представен подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото. Наред с това, изрично в застрахователната полица е посочено, че потребителят на услугата е запознат със съдържанието на и е получил екземпляр от всички документи, съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към него общи условия, както и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с което е удостоверил верността на изложеното в последния смисъл.

Обстоятелството, че описаното в исковата молба ПТП съставлява покрит застрахователен риск по сключената от собственика на лекия автомобил застраховка „Каско“ се установява от представените застрахователна полица, в която изрично е отбелязано, че покрити рискове са включените в клауза „Пълно Каско“ по общите условия на ищеца, както и от съдържанието на последните, представени в заверен от страната препис, съгласно които на обезщетяване от застрахователя подлежат уврежданията по МПС в резултат от ПТП, каквото преминаването през препятствие на пътното платно несъмнено е съобразно дефинитивната разпоредба на § 6, т. 30 ДР на ЗДвП. Още повече, че общоизвестно е, че основният застрахователен риск, включен в застрахователното покритие по застраховка „Каско“, е именно настъпването на ПТП.

Негодно само по себе си да обоснове неоснователност на регресната претенция е и соченото от името на ответника в отговора на исковата молба обстоятелство, че ищецът, след като бил сезиран да изплати застрахователно обезщетение на правоимащото по 3 застраховката лице, не изискал допълнителни документи за установяване на ПТП, при непредставянето на които можел да изключи или да ограничи отговорността си. Това е така, доколкото ответникът като трето за застрахователното правоотношение лице не е легитимиран да навежда възражения, основани на неговото съдържание. Независимо от това, доводът в изяснения смисъл е изцяло бланкетен, доколкото не се твърди какви конкретни документи е следвало да бъдат изискани от застрахователя с цел установяване на застрахователното събитие.

Фактът на настъпване на процесния пътен инцидент, както и неговият механизъм се установяват от протокол за ПТП с рег. № ***, съставен от посетилия мястото на инцидента младши автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ в СДВР. Съгласно удостовереното в протокола ПТП е настъпило на 12.04.2020г., около 03:00 часа, на автомагистрала „*“, на 7 км преди гр. София, при което лек автомобил „** с рег. № СВ ** РА преминал през необезопасена „стойка за бализ“ на пътя.

Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участника на ПТП пред представителя на МВР, а не непосредствено възприети от последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време на инцидента, наличие на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно, както и на увреждания по процесния автомобил, протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на произшествието- в този смисъл са решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др.