Решение № 2486 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2486 гр. Варна, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110104815 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявени от ищцата Г. А. К., ЕГН **********, чрез адв.А. Д. от ВАК срещу ответното дружество „В. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

-иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за НИЩОЖНА клаузата от Договор за кредит № 9719117006/20.07.2023г., установяваща задължение за заплащането на такса за експресно разглеждане на документи , поради противоречие със закона,

-а в условията на евентуалност на основание поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,

- както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 39.07 лв. с която ответникът се е обогатил неоснователно (представляваща недължимо заплатена сума за таксата експресно разглеждане на документи), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -22.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен заем / Договор за кредит / от 20.07.2023 г., с номер 9719117006 по силата на който била предоставена на ищцата К. в качеството й на кредитополучател сума от 200 лв., представляваща главница.Съгласно раздела Условия по кредита, сочи ищцата в исковата молба, че като заемател дължала „ Такса за бързо разглеждане „ в размер на 39.07 лв.

Ищцата счита процесната такса за нищожна , като навежда следните основания за това :

Ищцата намира клаузата за заплащането на оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, което води до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146 ЗЗП.

Според ищцата договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навежда довод, че събраната такса представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение, че таксата е включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен,твърди 1 ищцата. В условията на евентуалност се навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че общата сума за погасяване на заема, в размер на 242.42 лева, е изцяло платена. В същата била включена и оспорената такса. С оглед на това кредиторът,счита ищцата, че се е обогатил неоснователно, събирайки недължимо платената такса, поради което дължи нейното връщане. При тези съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „В. Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител -юрисконсулт И. И. /с надлежно приложено пълномощно към отговора на искова молба/ с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът сочи, че редът и условията, по които на кредитополучателя е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № 9719117006 и Общите условия към него.Запознаването с ОУ било задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР.

Задължителна стъпка в процеса за кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, сочи ответника, била кредитоискателя задължително да се запознае с избраните специални параметри и ОУ по кредита .

Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума от кредитодателя на кредитополучателя сочи още ответника, че представлявало изпълнение на задължението на кредитодателя по договора за кредит № 9719117006 така , както било уговорено между страните.

Ответникът е обяснил че кандидатстването за отпускане на кредит и самото сключване на договор се извършва чрез сайта на ответника *** като още при кандидатстване кредитоискателя/ кредитополучателя избира сумата и срока за които кандидатства и на този още етап на последния му се представял СЕФ /Стандартен европейски формуляр / отговарящ на всички изисквания.Кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя за заяви изрично допълнителна услуга бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.

Твърди се от ответника, че услугата бързо разглеждане представлявала допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане.

Последната се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора, съгласно Тарифата на кредитора , налична на началната страница на ответника ***.

Твърди, че потребителят кредитоискател е имал възможност да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 7 календарни дни за отговор на искането съгласно т.4 от ОУ на процесния договор.

Отделно от горното се твърди, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора - ангажирането на допълнителен финансов и човешки ресурс , за да може до 15 минути от искането да бъде даде отговор / за проверка на кредитоспособността на заявителя, справки в регистрите на БНП, проверка в ЦКР на БНБ, НОИ, НАП, МВР и др./, както и че потребителят доброволно се е възползвал от услугата.

Допълнителната услуга била изначално ясна и за двете страни /още след сключване на договора на ел.адреса на потребителя бил изпратен договора и ОУ към него/, респ. ищцата била обвързана със заплащането й, а и таксата „бързо разглеждане" не била задължително условие за получаване на кредит по заявената сума, но и не надвишавала „шансовете на кредитополучателя да получи кредит".

На стр.3 -та от отговора на искова молба, по същество, ответникът не оспорва, а потвърждава, че заявената и отпусната сума по Договор за кредит № 9719117006 била преведена от ответника на ищцата по банкова сметка с вписани реквизити, т.к.ищцата избрала този начин на получаване на заявените от нея суми.

На 3.08.2023 г. Г. Г. погасила задължението си по Договор №9719117006 /20.07.2023г., като внесла по сметка на ответното дружество сума в размер на 242.42 лв., осчетоводена като пълно погасяване и разпределена /при ответника/ както следва: 200 лв. главница, 3.35 лв. договорна лихва, 39.07лв. такса за заявена и използвана допълнителна услуга бързо разглеждане. С оглед горното, обобщава ответното дружество, че ищцата 2 погасила задължението си по процесния договор, включително заплатила незадължителната такса експресно разглеждане в размер на 39.07 лв. Въз основа на гореизложеното ответното дружество намира исковата молба за неоснователна, а твърденията на ищцата за необосновани.

В раздел Втори от отговора на искова молба / стр. 3 - 8 / ответникът е изразил становище за неоснователност на исковете ,като оспорва твърденията на ищцата за недействителност / нищожност / на оспорената договорна клауза „такса експресно разглеждане" и иска основан на института на неоснователното обогатяване .

Твърди, че процесния договор отговоря на изискванията на чл.148,ал.3 ЗЗП , а и е в съответствие с нормата на чл.10 а, ал. 1 ЗПК която дава възможност на кредитора да събира потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги. Отделно от горното ОУ на ответника били съгласувани с КЗП.

Неоснователни за ответника са твърденията на ищцата за нищожност на оспорената клауза поради нарушаване на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и императивни изисквания на ЗЗП. В тази връзка ответникът се позовава на свободата при договаряне регламентирана в чл. 9 ЗЗД, спецификата на предоставените от ответника услуги , реалното предоставяне на услугата и съобразяването изцяло на договора с Глава Трета ЗПК, разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.

Твърди се отново че ищцата е усвоила сумата по кредита, избрала е незадължителната услуга бързо разглеждане, че последната е ясно определена престация, поради което и не е недействителна като противоречаща на добрите нрави.

Според ответника не е налице и нищожност на оспорената клауза поради нарушаване на чл.11, ал. 1 , т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Подчертано е изрично, че таксата бързо разглеждане няма задължителен характер, а и ГПР по договора бил изчислен изцяло в съответствие със законовата формула разписана в Приложение 1 към чл.19, ал.2 ЗПК . Твърди се , че както ЗПК постановявал в чл.19, ал.3, т. 2, заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР. Обяснено и понятието общ разход по кредита и изведен правния извод, че не е налице заобикаляне на законови разпоредби.

По същество ответникът намира договора и оспорената клауза да действителни и валидни а установителните и осъдителния иск за неоснователни.На последно място в раздел трети от отговора на искова молба ответникът моли не бъде прилагано служебно правилото на чл.238, ал. 1 ГПК.В раздел трети от стр. 8 до последна ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата хонорар, препраща към съдебна практика на ВКС от 2019 г. и 2021 г Решението на СЕС от 2024 г. по дело С 438/22 , нормите на чл. 38 , ал. 2 ЗАдв , Наредба 1/ 2004 за да обобщи , че разноските по делото следва да възстановяват „сторен в разумни граници разход за защита правата на страните“.При така изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Видно от Протокол № 3460/ 10.06.2024 г., обективиращ проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. страните по делото редовно призовани, не са изпратили представители за о.с.з.

С молба с вх.рег.№ 46103/07.06.2024 г. от адв. А. Д. - пълномощник на ищцовата страна, ищцовата страна поддържа предявените искове и желае уважаването йм ведно с присъждане на разноските по делото.

С молба с вх.рег.№ 46226/10.06.2024 г. от ю.к. И. И. -пълномощник на ответното дружество, ответното дружество се придържа към вече изложеното в отговора на искова молба , поддържа възражението по чл. 78, ал.5 ГПК .

СЪДЪТ , въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :

Предмета на спора е очертан от ищцата Г. К. с исковата молба и отправените до съда искания, като са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за връщане на полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание.По 3 така предявените искове, с посочена по-горе правна квалификация и съотношение, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва: На основание чл. 146, ал.

1, т. 5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

В тежест на ищцата съдът е възложил да докаже твърденията си, че оспорената клауза „такса бързо разглеждане“ страда от сочените пороци, водещи до нейната нищожност/ противоречие със закона или добрите нрави/, както и получаване от ответника на процесната сума.Ищцата и следвало да докаже датата и факта на плащане на исковата сума, предмет на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД.