Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3787 от 25.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2019
Вид
Решение № 3787
Подписан
25.06.2020
В сила
25.06.2020
Състав
ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

25.06.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА М.Т.

Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия М.Т.гр.дело № 46 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10105 от 17.01.2017г. по гр.д. № 21886/2013г. Софийски районен съд, 30 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.П.П., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 953.16 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 12.2009г. - м. 04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2012г. до окончателно плащане, както и сумата 168.90 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 31.01.2010г. - 27.09.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 21056/2012г. на Софийския районен съд, 113 състав, като отхвърлил иска за главницата за разликата до пълния му предявен размер от 1 083.41 лв. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 000.40 лв., представляваща разноски за заповедното и за исковото производство. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

С определение № 337214 от 13.02.2018г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като вместо 1 000.40 лв. ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото и за заповедното производство в размер на 806.32 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Л.П.П., който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, при твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност. Неправилно СРС признал за дължими сумите от 953.16 лв. – главница и 168.90 лв. – лихви за забава. По делото се установило, че в процесния имот няма никакви отоплителни тела. От СТЕ било видно, че за сградна инсталация на ответника следвало да се начисляват 10 % от пълното ефективно топлоподаване, а вместо това от топлинния счетоводител били начислявани 30.71 %, 32.66 % и 38.10 %, което завишаване представлявало престъпление, от което се ползвал и ищецът. Върху така престъпно завишените суми ищецът още по-престъпно начислявал над 10 % наказателни лихви. Освен това от ССЕ било видно, че ищецът надписал на ответника 176.52 лв., които вместо да му възстанови, той уж погасил стари дългове от преди 2005г., които освен това били и погасени по давност.

Предвид многото длъжностни престъпления, извършени от ищеца, се налагало обявяване на предявения иск за нищожен, съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и обяви нищожността на предявения иск или да върне делото на друг състав на СРС с указания по чл. 177, ал. 2 АПК, а ако се налага – да бъде сезирана Прокуратурата за извършените по делото престъпления от общ характер. Претендира разноски. Съображения излага в писмена защита от 11.11.2019г. и писмени бележки от 02.06.2020г.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 26.05.2020г. чрез процесуален представител моли съда да отхвърли въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от въззивника адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

От Л.П.П. е подадена и частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК (наречена „възражение“), уточнена с молба от 19.11.2019г. Сумата от 806.32 лв. била прекомерно завишена (в т.ч. юрисконсултско възнаграждение) съобразно действителната правна сложност и съставлявала незаконно обогатяване. Моли съда да отмени атакуваното определение и да намали разноските на 125 лв.

Ответникът по частната жалба „Т.С.” ЕАД не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба с вх. № 5026426/24.02.2017г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В т.нар. „компютърен набор“ на въззивна жалба, с вх. № 5028905/27.02.2017г., са релевирани и други оплаквания, които, като заявени след преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъждат от въззивния съд.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове: с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 083.41 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „**********аб. № 184108, за периода м. 12.2009г. – м. 04.2012г., и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 168.90 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.01.2010г. - 27.09.2012г.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.10.2012г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 21056/2012г. на СРС, 113 състав.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражения: В имота нямало никакви отоплителни тела, а в общите части не се ползвала топлинна енергия; Оспорил е да е в облигационни отношения с ищеца, както и че в процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в имота в такова количество и на такава стойност; Начислените суми били завишени, завишена била и лихвата. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписано, а волята на съда е ясна и разбираема. Решението е и допустимо в обжалваните части. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и същите са допустими. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимите му за спора редакции, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В случая не е било спорно и от приетия нотариален акт № 65/2003г. се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. В качеството му на собственик на топлоснабден имот, ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г.) в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 54/2012г. и по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила към процесния период). Приложимите към процесния период Общи условия на ищеца от 2008г. са публикувани във вестник „Дневник”, в брой от 14.01.2008г. и са влезли в сила.

Съгласно

ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЕ (Изм. ДВ, бр. 74/2006г., в сила от 08.09.2006г.) в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ бр. 35/2015г.), топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал.

3 ЗЕ.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява: Общият топломер в АС се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца.

Отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, като отчетът се документира. Така извършваното отчитане е в съответствие с разпоредбите на чл.

53 – 57 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (сега отменена, но в сила към процесния период). Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в табличен вид в заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 и съобразно техническите характеристики на абонатната станция, като вещото лице изрично е посочило формулата, по която следва да се изчисляват технологичните разходи и е извършило проверка при която е установило, че същите са правилно отчислявани.