Решение № 1072 от 15.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Плевен, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430107823 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Б.“ ***, представлявано от Ю.Б.Ц., против П. ИВ. АТ. с ЕГН **********, адрес: с.Б., ул.“Т.М.“ ***. Посочва се в исковата молба, че между „*** и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от ***г. за ползване на телевизионни услуги с избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС, като е добавил и допълнителни услуги. Твърди се, че срокът на договора бил за *** Посочва се още в исковата молба, че за предоставените услуги по договора били издадени фактури №***., № ***. и №***. за периода ***г.- ***г. Твърди се, че поради неплащане на задълженията през три последователни месеца през месец ***г. вкл., на основание чл.43, т.1 от Общите условия на ***г. „*** прекратило едностранно договора с абоната и преустановило предоставянето на услуги, както и на ***г. деактивирало процесния абонамент. Посочва се, че след едностранното прекратяване на договора оператора издал крайна фактура №*** от ***г. , в която била начислена неустойка в размер на *** лв. , представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на 1 абонаментната услуга по сключения договор. Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от ***г. дружеството прехвърлило вземанията си към ответника на „*** с ЕИК ***, което от своя страна ги прехвърлило с договор за цесия от ***г. на ищеца. Посочва се, че дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д.

№***г. по описа на РС Плевен. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземания в полза на ищеца сумата от *** лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от ***г., сключен между П. ИВ. АТ. и „Б.Т.К.“ *** с ЕИК ***, за което е издадена фактура №*** от ***г. , за която сума е издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС Плевен.

С определение №***г. по делото е назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника – адв. Р.Л.– АК-Плевен. Особеният представител е изразил становище в отговор с вх.№ ***г., като моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, оспорва се съществуването на договор за цесия между „*** и „*** и договор за цесия между „*** и „***“ ***, оспорва твърдението, че вземанията са прехвърлени на съответните кредитори , прави възражение за неспазване на чл.99 ЗЗД, за нищожност на клаузите на договора в частта за неустойката поради противоречие със закона и добрите нрави, за прекомерност на размера й, както и липса на доказателства за предсрочно прекратяване на договора. В становището особения представител излага подробни съображения за злоупотреба с право от страна на ищеца чрез завеждане на ч.гр.д.№ ***г. и ч.гр.д.№ ***г. на едно и също облигационно основание, чрез разделяне на вземанията и претенция за деловодни разноски по всяко от тях.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с вх.№***. като моли съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените от ищеца деловодни разноски в исковото и заповедното производство, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Особеният представител на ответника – адв. Р.Л., редовно призован, се явява и моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

2

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа на РС-Плевен, че на ***г. „***“ *** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против П. ИВ. АТ., както и че в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение №***г. за сумата от *** лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и ***. адвокатско възнаграждение.". Заповедта била връчена на П. ИВ. АТ. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. С разпореждане ******г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на ***г. С искова молба вх.№***г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело ***г. по описа на ПлРС.

Не се спори между страните, че между ответника и „Б.Т.К.“ *** са съществували валидни облигационни правоотношения на основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от ***г. за ползване на телевизионни услуги с избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса *** лв. с ДДС и срок на договора от *** Служебно е известно от други гр.д., по които състава е докладчик, както и се установява от справка в Търговския регистър, че ищецът е с променено наименование, а именно „У.Е.“ *** и се представлява от управителя М.А.У..

Спори се между странитe бил ли е прекратен договора, на какво основание, от коя дата, по какъв начин, уведомен ли е ответника за прекратяването на договора, съществуват ли и сключени ли са договори за цесия между „*** и „***“ *** и между „ ***“ *** и „***“ ***, включен ли е в предмета им 3 вземането към ответника, спазена ли е процедурата по чл.99 ЗЗД по отношение на ответника, кое лице е подписало и в какво качество потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомление за цесия на л. 20 и л.21 от делото, бил ли е прекратен договора между ответника и „***, на какво основание, бил ли е уведомен ответника за прекратяването, от коя дата и по какъв начин, действителен ли е договора с „*** в частта за уговорената неустойка и противоречи ли на чл. 146 вр. чл.143 от ЗЗП, на чл.26, ал.1 ЗЗД, дължи ли се неустойка предвид начисляването на лихва по чл.86 ЗЗД, налице ли са предпоставките на чл. 92, ал.2 ЗЗД за намаляване на размера на неустойката, дължат ли се разноски за заповедното и исковото производство.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от *** лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от ***г., сключен между П. ИВ. АТ. и „Б.Т.К.“ *** с ЕИК ***, обективирано във фактура №***/***г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС Плевен.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

На първо място съдът приема, че ищецът не доказа наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и „***. Представената по делото фактура № ***/***г., включваща сумата от *** лв. неустойка по тарифен план ***, изхождащА от „***, представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него. При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Това съгласие трябва да бъде изразено чрез подписване на фактурата от доставчика и получателя на стоката. Освен това фактурата трябва да съдържа основните елементи на договор за продажба. Ако 4 фактурата не е подписана или не съдържа съществените елементи, характеризиращи договора за продажба, не може да се приеме, че тя материализира договора за продажба и удостоверява получаване на стоката от купувача. Съществува обаче една особеност - ако фактурата не е подписана от страните по сделката, но е осчетоводена в счетоводството на получателя, включена е в дневника да покупко-продажбите и евентуално е ползван данъчен кредит по сделката, то при това положение следва да се приеме валидното сключване на договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката от страната на продавача. ВКС приема, че гореописаните действия на ответника представляват негово извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача. / Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г., ІІ-ро търговско отделение на ВКС; Решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г., ІІ-ро търговско отделение на ВКС/

Фактурата, на които се позовава ищеца и която прилага към исковата молба, не носи подпис на получателя на стоката – ответник в настоящото производство. Ето защо съдът не приема същата за годно доказателство за наличие на сключен договор с определени параметри между „*** и П. ИВ.

АТ..

Ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване и съществуването и на сключени договори за цесия между „*** и „***“ *** и между „ ***“ *** и „***“ ***, предвид изключването им от доказателствения материал на основание чл.183, ал. 1 пр. последно ГПК поради липса на представяне на оригиналите за съпоставка и като последица от оспорването на съществуването им от особения представител на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не направи това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

В конкретния случай предвид спора между страните относно съществуването в правния мир на оригинал на договорите за цесия и оспорването на автентичността им от страна на особения представител, съдът е задължил ищеца да представи оригиналите. До приключване на съдебното дирене, това 5 не е направено. Ето защо съдът приложи последиците на чл.161 ГПК във връзка с чл.190, ал.2 ГПК.

С оглед на горното, съдът прие, че ищецът не доказа съществуването на документите –Решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 60283 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 785/2021 г., IV г. , поради което документите са изключени от доказателствения материал и същите не съставляват приобщено към делото доказателство, върху което да се формират фактически или правни изводи.

Ищецът не доказа и твърдението си, че е придобил вземанията срещу П. ИВ.

АТ. вклюително съдържанието на цитираните списък 1 – приложение към тях за установяване на предмета на договорите и включването в списъка на вземането към ответника. В договора за цесия между „***” *** и „***“ на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено ( т.1.1.1 от договора и приложения). Представеният документ, именуван от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия, съставен на ***г., на л. 19 от делото, не е издаден от представител на цедента „***” ***, а от представител на втория цесионер „***“ ***, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3 от договора за цесия. След като не изхожда от представител на „***, то не е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „***”, а от там и на ищеца. Освен това не би могло да се приеме, че изявлението в т.нар.