Определение № 2784 от 08.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 08.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ненова

Членове:

Зорница Хайдукова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002901391 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от 15.04.2026г. на А. Б. М. срещу решение № 723 от 03.02.2026г. по в.гр.д. № 1725/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 11343 от 29.06.2023г. по гр.д. № 18678/2022г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. С. Ж. иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване за нищожно на решение № 250 от 11.02.2019г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. С решението на ВКС е оставена без уважение молбата на А. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение № 525 от 19.03.2013г. по гр.д. № 4012/2011г. на Апелативен съд – София и оставеното с него в сила решение № 746 от 24.02.2010г. по гр.д. № 12957/2009г. на Софийски градски съд за осъждане на А. Б. М. да заплати на И. Г. Ж., на която М. С. Ж. е наследник по закон, на сума от 130 100 евро въз основа на запис на заповед от 27.02.2007г., с лихви за забава и разноски.

1

Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Оплакванията са за недължимост на присъдената въз основа на записа на заповед сума; за осъждане на касатора за плащането й в процес, започнал на 24.09.2007г., който не е бил справедлив; както и за неправилна преценка от страна на първоинстанционния и на въззивния съд в настоящото производство на предпоставките, обосноваващи нищожност на съдебно решение, постановено в производството по отмяна. Узаконен, според касатора, е незаконен материален интерес в полза на нелегитимен поемател по нередовен запис на заповед, въз основа на нередовна искова молба. Съставът на Софийски градски съд не е зачел възражения на касатора, обосновани във въззивното производство от нововъзникнали факти, обстоятелства и доказателства. Неправилно производството по делото пред Софийски градски съд не е било спряно поради наличието на престъпни обстоятелства (чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК). Налице е порок при разпределението на въззивното дело и избора на съдия докладчик и пристрастност. Отказът на отвод при наличие на предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗСВ съставлява съществено нарушение основание за касиране на решението на Софийски градски съд.

В касационната жалба се сочат основания за нищожност, пропуснати от въззивния съд – неподписването на решение № 250 от 11.02.2019г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.; постановяването му в нарушение на императивни норми; по непредявен иск; въз основа на недостоверни факти; без да се установи нищожност на оспорените актове; при липса на преценка за наличие на престъпни обстоятелства; заповядано е нещо неизпълнимо.

Въззивният съд не е извършил служебна проверка относно нищожността на решението. Според касатора Тълкувателно решение № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС не съдържа изчерпателно изброяване на всички хипотези, при които съдебното решение би било нищожно.

А. Б. М. излага подробно обстоятелствата относно образуването и движението на делото до постановяването на обжалваното въззивно решение, като представя писмени доказателства в тази връзка.

С молба от 17.08.2026г. излага факти и сочи доказателства, които

2 определя като нови – за които е узнато или са възникнали от (след) 06.08.2026г. и които са съотносими към предмета на касационната жалба – свързани с предходно водените дела (гр.д. № 4012/2011г. на Апелативен съд – София и гр.д. № 12957/2009г. на Софийски градски съд) и със записа на заповед от 27.02.2007г.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1.) Длъжен ли е ВКС да прецени нищожен ли е запис на заповед, когато падежът е уговорен по начин, различен от предвидения в чл. 486, ал. 1 от ТЗ, в процеса на отменителното производство по т.д. № 2043/2018г. при преценката си за порок в атакуваните решения, постановени по нередовен от външна страна запис на заповед? Дали запис на заповед се явява нищожен съобразно повелителните норми на закона – чл. 486/чл. 487, вр. чл. 535, т. 3 от ТЗ?

Преклудира ли се правото за прогласяване нищожността на запис на заповед в отменително производство по реда на чл. 303 от ГПК или по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК или върховните съдии са следвали да установят служебно порока?

2.) Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение на всички доводи и възражения?

3.) По кой правов ред е следвало да бъде образуван граждански процес по подадена искова молба от 24.09.2007г. до Софийски градски съд, т.е. дали е законосъобразно провеждане на исков процес на основание на запис на заповед, признат за нередовен, или правовият ред е чрез подаване на заявление по чл. 417 от ГПК, вр. чл. 415/чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по частния документ?

3

4.) При производство с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК длъжен ли е съдът да следи за наличие на престъпни обстоятелства, които биха могли да съставляват основание за прогласяване нищожността на атакуваното решение съобразно събрания доказателствен материал, като сезира компетентните наказателни органи и постанови спиране хода на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК или наличието на престъпно обстоятелство не е от предвидените предпоставки за нищожност на решението, за които съдът не е длъжен да следи, респективно какъв е порокът на съдебното решение, постановено в условията на наличието на предпоставки за спиране на делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК?

5.) Ръчният избор на съдия/докладчик в съдебното производство и непрестанната замяна на членове на съдебния състав във въззивното производство рушат ли доверието в правораздавателния орган, пораждат ли основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, респективно пораждат ли задължение на съдебния състав за отвод от участие в процеса?

Във връзка с въпросите са посочени решение № 223/2012 от 07.03.2013г. по гр.д. № 387/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 77 от 14.08.2015г. по т.д. № 1156/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 35 от 14.04.2020г. по т.д. № 574/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 162 от 12.12.2019г по т.д. № 651/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161 от 06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о., ТР № 1/2012 на ОСГТК на ВКС, решение № 114 от 13.10.2014г. по гр.д. № 1954/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., т. 8 и т. 9 от ППВС № 1/1985г., решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.д. № 777/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 320/13 от 19.02.2014г. по гр.д. № 6774/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., ТР № 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д.

674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., ТР № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, решение № 98 от 30.11.2017г. по гр.д. № 3899/2016г. на ВКС, ГК ІІ г.о., решение № 120 от 13.04.2011г. по гр.д. № 1333/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 505 от 16..11.2011г. по гр.д. № 1590/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 208 от 28.11.2013г. по т.д. № 787/2012г. на ВКС, ГК, І т.о., определение № 50189 от 24.11.2022г. по гр.д. № 1228/2022г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

4

От насрещната страна по жалбата М. С. Ж. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите и правни обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК, предявен от касатора срещу М. С. Ж., наследник по закон на И. Г. Ж., съставът на Софийски градски съд е приел, че решение № 250 от 11.02.2019г. по т.д. № 2043/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., е валидно. То не страда от пороци, обосноваващи нищожност, и такава нищожност не може да бъде обявявана.

От въззивния съд са били посочени изложените от А. Б. М. твърдения относно нищожността - с решението е било потвърдено осъдително решение, постановено по нередовна искова молба от 24.09.2007г. до Софийски градски съд (при липса на правен интерес, липса на валиден документ, удостоверяващ вземане, липса на платена държавна такса), като препис от исковата молба не й е бил връчен за отговор; потвърденото осъдително решение е било постановено по непредявен иск по чл. 538 ТЗ; решението на ВКС е било постановено в нарушение на изискванията за форма и съдържание, доколкото 5 се основава на измама; то е било абсолютно неразбираемо; потвърдено е било осъдително решение, с което е осъдена А. Б. М. да заплати целия размер на вземането, въпреки че в производството е била предявена само част от него; както въззивното решение, така и решението в производството по отмяна, са били постановени от незаконен състав, доколкото не е бил спазен принципът за случайно разпределение на делата.

По-нататък въззивният съд е посочил, като обща постановка, че нищожността е най-тежкият порок, от който може да страда даден съдебен акт, поради което такава е налице само при особено съществени нарушения.

Действително не съществува изрична правна норма, която да изброява различните пороци, обосноваващи нищожност на постановените от съдилищата актове, но същите се извеждат от съдебната практика. Нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото или неподписаното решение.

С оглед тези общи постановки относно основанията за нищожност на съдебно решение, и независимо дали от А. Б. М. са били изложени и поддържани конкретни обстоятелства в тази връзка, въззивният съд е преценил всяко едно от възможните основания за нищожност на оспореното решение на ВКС и ги е отрекъл.

По-конкретно безспорно, според въззивния съд, се е установявало, че решението на състава на ВКС е било постановено от лица, придобили качеството „съдия“ по надлежен ред, както и от съдебен състав, съставен от необходимия брой съдии. Спазен е бил принципът за случайно разпределение на делата при определяне на съдията-докладчик. Това се е установявало от представените по делото протоколи за избор на съдия-докладчик по т.д. № 2043/2018г. С разпоредбата на чл. 9 ЗСВ е въведен принципът за случаен подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпване.

Според относимата към релевантния период редакция на посочената разпоредба разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт са се извършвали на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Съгласно приложимата редакция на чл. 360б, ал. 1 ЗСВ органите на съдебната власт са използвали информационни системи, одобрени от Пленума на Висшия 6 съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция "Електронно управление". Видно от протокол за избор на съдия-докладчик от 22.08.2018г., издаден въз основа на електронната система за разпределение на делата във ВКС, изискването за използване на система за разпределение на процесното дело е било спазено. Самото разпределение е било извършено автоматично при избор между всички съдии, с изключение на изрично посочените, които са били изключени поради участие в съдебния състав по делото, с което е било спазено и изискването на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК.