Решение № 16391 от 01.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66797/2022
- Вид
- Решение № 16391
- Подписан
- 01.09.2024
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16391 гр. София, 01.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110166797 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против Г.
Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .., против В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .. и против А.
Г. К., ЕГН **********, ..., конституиран в настоящото производство като единствен наследник на Г. И. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответниците да заплатят на ищеца сумата от 223,41 лв., от която главница в размер на 157,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2022 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. в размер на 26,54 лв., главница в размер на 32,82 лв., преставляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г. и мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г. в размер на 6,95 лв.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес .., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Директ“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят процесните суми. Претендира присъждане на разноски.
1
В изпълнение на указанията дадени с определение № 9746 от 14.03.2023 г. ищецът представя квитанция за платена държавна такса и уточнителна молба, в която сочи, че предявява иска си против Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .., против В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .. и против А. Г. К., ЕГН **********, ..., като моли за разделно осъждане на тримата ответници и конкретизира сумите, които претендира от всеки един от тримата, както следва: Г. Т. - сумата от 55,85 лв. (1/4 от общата сума), В. Т. – сумата от 55,85 лв. (1/4 от общата сума) и А. К. - сумата от 111,70 лв. (2/4 от общата сума).
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Директ“ ЕООД да представи всички относними към правния спор документи. Иска да бъде изискан от Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ документ за собственост на процесния топлоснабедн имот. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
С молба вх. №172249/28.05.2024г. от процесуален представител на „Топлофикация София“ ЕАД се сочи, че след образуване на делото е заплатена сумата от 646.29лв., с което е погасено изцяло процесното вземане, поради което поддържа искането си единствено за присъждане на разноски за заплащането на държавна такса в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците В. Т. и Г. Т. депозират отговор, в който сочат, че са заплатили изцяло задължението към ищцовото дружество, претендирано с исковата молба. Молят да бъде дадена възможност за постигане на спогодба с „Топлофикация София“ ЕАД.
Ответникът А. К., чрез назначения му особен представител, също депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Ответниците не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Ответниците Г. Н. Т. и В. Н. Т., не се явяват, не изпращат представител.
За ответникът А. Г. К. се явява адв. М. П..
В хода на устните състезания намира, че е налице основание за прекратяване на делото, предвид погасяване на цялото задължение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците Г. Н. Т. и В. Н. Т. не оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния топлоснобден имот. От доказателствата по делото се установява, че ответникът А. Г. К. е наследодател на Г. К., която е била собственик на процесния топлоснобден имот.
2
Фактът, че Г. Т. е бил потребител на топлинна енергия се установява и от данните, съдържащи се в молба – декларация от 30.10.2010 г. за откриване на партида в топлоснабдителното дружество.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот респ. ползватели на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д-0-69 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Директ“ ЕООД, с който на последното дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Ответниците не оспорват предоставянето на услуга за дялово разпределение за процесния период, нито нейната стойност. Напротив Г. Н. Т. и В. Н. Т. заплащат претендираните главница и мораторна лихва, с което признават основателността на претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото погасява изцяло претендираните главници, мораторни и законни лихви.
Погасяването на задължението на от страна на ответниците е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл.
235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт. Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и същото обуславя неоснователност на исковите претенции.
По разноските:
Независимо от извода за неоснователност на исковете, съдът счита, че в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищцовото дружество разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лв. Не е спорно между страните, че Г. Н. Т. и В. Н. Т. са заплатили задължението си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето производство и в този смисъл ответниците са станали причина за неговото завеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., против Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .., против В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .. и против А. Г. К., ЕГН **********, ..., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответниците да заплатят на ищеца сумата от 223,41 лв., от която главница в размер на 157,10 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2022 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г. в размер на 26,54 лв., главница в размер на 32,82 лв., преставляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г. и мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г. в размер на 6,95 лв.
ОСЪЖДА Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .., В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в .. и А. Г. К., ЕГН **********, ... да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, 3 седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23 Б, представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 300 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4