Акт № 2622 от 03.11.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 724/2026
- Подписан
- 03.11.2026
- В сила
- 03.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 167, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2622
Перник, 03.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160700724 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка 72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на А. В. А. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление (РУ) Трън към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, чрез пълномощника му главен юрисконсулт З. В. срещу решение № 7 от 29.06.2026 година, постановено по АНД № 31/2026 година по описа на Районен съд Трън.
С обжалваното решение е отменена Заповед за задържане рег. № 361зз-8 от 01.04.2026 година, издадена от А. В. А. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление (РУ) Трън към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето А. Р. А., с [ЕГН], от [населено място], [улица] ПНЛЗ на 01 РУ Перник.
В жалбата се твърди, че постановения съдебен акт е незаконосъобразен. Касаторът счита за неправилни изводите на районния съд за допуснати в производството по издаване на процесната заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за противоречие на същата с материалния закон. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, пледира, че издадената заповед за задържане е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при съобразяване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу процесната заповед за задържане.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си главен юрисконсулт З. В., която поддържа жалбата по изложените доводи. Моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу процесната заповед за задържане. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – А. Р. А., редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба, с която адвокат Г. Т. от АК София оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закана за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 7 от 29.06.2026 година,. постановено по АНД № 31/2026 година по описа на Районен съд Трън е отменена Заповед за задържане рег.№ 361зз-8 от 01.04.2026 година, издадена от А. В. А. – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Районно управление (РУ) Трън към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето А. Р. А., с [ЕГН], от [населено място], [улица] ПНЛЗ на 01 РУ Перник.
За да достигне до извод за основателност на оспорването районният съд е приел от фактическа страна следното:
На 01.04.2026 година, в 16:08 часа в РУ Трън се получил сигнал от лицето С. М. . водач на листа на парламентарните избори 2026 година,че лицето А. А. /Джанти/ агитира работници да гласуват за определена партия, който впоследствие бил задържан в условията на неотложност за 24 часа за извършено деяние по смисъла на чл. 167, ал. 2 от НК. Лицето било освободено на 02.04.2026 година, в 00:36 часа.
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, задържането е осъществено в законоустановения интервал от 24 часа, заповедта е в изискваната писмена форма, има реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, посочени са правни основания за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, но заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства, обусловили задържането.
По отношение на приложената с процесната заповед разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, районният съд е приел, че налагането на принудителната административна мярка в случая не е оправдано. Прието е с решението, че по делото не е доказано да са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриването на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Прието от решаващия първоинстанционен състав е, че от доказателствата по делото е установено, че към момента на задържането не са били налице, не са съществували достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от задържане на лицето, тъй като по делото е недоказана съпричастността на А. Р. А. към извършването на престъплението, за което е било образувано досъдебно производство № 15/2026 година по описа на РУ Трън към ОДМВР Перник.
По отношение на приложената с процесната заповед разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, районният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено посоченото престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК, въпреки дадените указания в този смисъл и към настоящия момент.
Мотивиран така, районният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на лицето А. Р. А., поради което процесната заповед е отменена като неправилен и незаконосъобразен административен акт.
Решението е правилно.
Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Трън фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд, правилно и въз основа на събраните доказателства, е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изцяло и направените от районния съд правни изводи.
Правомощието по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се упражнява от полицейски орган при наличие на една или няколко хипотези, които се явяват материалноправни предпоставки за задържане в помещения на МВР.
Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че процесната заповед е незаконосъобразна, като немотивирана, поради непосочване в същата на фактическите основания за нейното издаване. Процесната заповед е издадена при посочено в същата едно фактическо, съответно правни основание за задържане на ответника в помещения на ОДМВР Перник – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
За да е налице основание за задържане в хипотезите на чл. 72, ал, 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо съответно: да са налице данни, от които да може да се направи обоснован извод, че дадено лице е извършило престъпление. В случая дори и това не е посочено в процесната заповед, макар и бланкетно. Избраният начин за посочване на фактическите основания за задържането не би представлявало самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед, стига от останалите доказателства по преписката да е безспорно и установимо, че актът е основан в изложени фактически основания, съдържащи се в съпътстващите го документи, част от административната преписка по издаването на заповедта. Такива доказателства по делото не са приобщени. Изводите в решението на районния съд, че по делото е недоказана съпричастността на А. Р. А. към извършването на престъплението, за което е било образувано досъдебно производство № 15/2026 година по описа на РУ Трън към ОДМВР Перник се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. второ от АПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо ответника по касация в противоречие с материалноправните изисквания на закона, поради което доводите в касационната жалба се явяват неоснователни. Предвид горното, оспореното решение, валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, въз основа на договор за правна защита и съдействие. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се определя в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая, в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства, при това е приключило в едно съдебно заседание без явяване на адвоката, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи по правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждение, поради което касатора следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. Т. от Адвокатска колегия София сумата в размер на 383.47 /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евро цента/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 29.06.2026 година, постановено по АНД № 31/2026 по описа на Районен съд Трън.
ОСЪЖДА ОДМВР Перник, да заплати на адвокат Г. Т. от Адвокатска колегия София съдебни разноски в размер на 383.47 /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евро цента/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�