Решение № 127 от 16.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Благоевград, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200600149 по описа за 2024 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия по НОХД № 1489/2022 г. по описа на Районен съд-Благоевград – М. Г. чрез защитника му – адв. Й., против постановената по делото осъдителна присъда № 76 от 21.11.2023 г. В жалбата се излагат подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му и признаването за невиновен на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност се иска изменяване на същата присъда и преквалифициране на деянието на жалбоподателя по чл.316 във връзка с чл.308, ал.4, т.2 от НК, заради маловажност на случая и респективно – прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност.

В с.з. жалбоподателят Г. не се явява, делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4 от НПК. Същият се представлява от упълномощен договорен защитник – адв. Й., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Счита, че основният въпрос, на който съдът следва да даде отговор, е дали изобщо деецът е съзнавал, че 1 използва преправен документ, тъй като в тази насока безспорни доказателства не са събрани. Ето защо, подсъдимият следвало да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В с.з. представителят на ОП-Благоевград намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда състав на БлРС е признал подсъдимия за виновен в това, че на 24.08.2015 година в К.Ш., кантон Т., дирекция „Пътнотранспортни свидетелства“, съзнателно се ползвал от преправен официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено на 16.01.2002 година от СДВР – гр.София на името на В.М.А., за да бъде подменено със свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от властите на кантон Т., К.Ш., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 във връзка с чл.308, ал.2, предл.5 във вр. с ал.1 от НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 /три/ години. Наред с това подсъдимият е осъден да заплати сторените разноски в хода на ДП в размер на 36,99 /тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, както и на Районен съд-Благоевград сумата от 5 /пет/ лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата съдебна инстанция:

Подсъдимият е *** в К.Ш., където е трудово ангажиран.

М. Г. не е придобивал правоспособност за водач на МПС на територията на Република България, на същият не е издавано СУМПС. Въпреки това по неустановен начин, място и от неустановено лице подсъдимият се снабдил с преправен официален документ, а именно със свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, издадено на 16.01.2002 година от СДВР – София, на името на свидетеля В.А., на което свидетелство на 12.10.2010 г. бил 2 сменен статуса на „невалидно“, поради изгубен /откраднат/ документ.

На 24.08.2015 година подсъдимият М. Г. се явил лично пред дирекция „Пътнотранспортни свидетелства“ в К.Ш., Кантон Т. с цел да подмени българското си СУМПС с швейцарско такова и за да удостовери придобитата си правоспособност на водач на МПС в страна-член на ЕС, представил пред съответните власти ползваният от него преправен официален документ – СУМПС № ***, издадено на 16.01.2002 година от СДВР – София на името на В.М.А..

С писмо рег. № 3286р-26090 от 28.12.2015 г., получено на 06.01.2016 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Благоевград, при свидетеля П.

О. – началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Благоевград постъпил списък с български национални свидетелства за управление на МПС, подменени в държави – членки на ЕС. В посоченото писмо под № 41 било отразено и СУМПС № ***, подменено на името на подсъдимия М. Г. в К.Ш..

С оглед констатирано несъответствие на името и номера на СУМПС № *** била извършена проверка, при която се констатирало, че същото е издадено на 16.01.2002 г. от СДВР – София на името на В.М.А., с ЕГН ********** и със срок на валидност до 16.01.2012 г., но на 12.10.2010 г. бил сменен статуса му на „невалидно“ поради изгубен /откраднат/ документ.

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице П. К. – експерт в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Благоевград, от заключението на която се установява, че представеният за изследване обект – СУМПС № ***, издадено на името на М. Г. с ЕГН **********, представлява оригинална бланка, върху която са внесени поправки, изразяващи се в заличаване на оригиналните данни и фотоснимка на притежателя и отпечатване на фотоснимка, данни /ЕГН, имена, номер на документ, подпис на лицето и др./, отпечатани върху фолио и залепени върху бланката. След разлепване на фолиото върху оригиналната бланка се разчитат автентичните имена на притежателя й – В.М.А., с ЕГН **********.

При разследването не се установило кой е извършил тази поправка и липсват данни за пряко участие на подс. Г. в извършването на поправката.

Горната фактическа обстановка е безпротиворечива и се установява по несъмнен начин от еднопосочния доказателствен материал –показанията на свидетелите П. О., И.С.-Е. и М.Г. и приобщените по надлежния ред от 3 първостепенния съд писмени доказателства. Тази фактическа обстановка почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази посока районният съд обосновано и убедително е посочил значението на отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да направи крайния си извод.

Двамата свидетели – П. О. и И.С.-Е., бидейки полицейски служители, са били сезирани и извършили проверка във връзка със случая, вследствие на което установили, че представеното за подмяна българско СУМПС е подправен документ, тъй като М. Г. не е придобивал правоспособност за водач на МПС на територията на РБългария. Техните показани са подробни и логични, вътрешно непротиворечиви и в пълнота изясняват най-съществените въпроси от предмета на доказване по делото. Освен това те се подкрепят и от целия друг събран доказателствен материал – както от писмените доказателства, така и от приобщените към делото експертна справка и експертиза на представеното СУМПС, което дава основание на настоящия състав да ги кредитира изцяло.

По делото е разпитан и свид. М.Г. – трети братовчед на подсъдимия, от чиито думи се затвърждава, че инкриминираното СУМПС е издадено „чрез посредници“ в Македония, от които Г. след предоставянето им на преснимана лична карта, се сдобил с шофьорска книжка в България и заминал за Ш..

Неговите показания следва да се кредитират като безпристрастни, еднопосочни и пресъздаващи възприетите от него факти, още повече, че същите са в корелация с писмените доказателства по делото.

Въззивният съд кредитира изцяло и съдебно-техническата експертиза, като отчете, че вещото лице П. К. е представило компетентно изготвено и обосновано заключение, с което в пълнота и без противоречия е отговорило на поставените въпроси. Експертизата е ясна и с оглед на данните по делото не възниква никакво съмнение относно нейната достоверност.

При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала подсъдимия за виновен за извършване на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, предл.5 във вр. с ал.1 от НК.

4

От обективна страна, на процесната дата – 24.08.2015 г. в К.Ш., кантон Т., пред дирекция „Пътнотранспортни свидетелства“ подс. Г. съзнателно се е ползвал от преправен официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, издадено на 16.01.2002 г. от СДВР – гр.

София на името на В.М.А., на който е придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от компетентните органи на СДВР – гр. София, с цел подсъдимият да удостовери и да се ползва от отразените в него факти, а именно, че е правоспособен водач на МПС и това му СУМПС да бъде подменено със свидетелство за управление на МПС, издадено от властите на кантон Т., К.Ш.. Същият този документ е с преправено съдържание, доколкото са заличени данни и снимка на лицето В.М.А., като на тяхно място били нанесени горепосочените и нови данни на подсъдимия Г..

Престъплението е формално, на просто извършване, като за съставомерността му е достатъчно в правния мир деецът да е внесъл поправка в правнозначимото съдържание на официален документ, която е извън волята на неговия автор.

Свидетелството за управление на МПС е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, тъй като е предназначен да установява самоличността на лицата и тяхната правоспособност да управляват МПС и за това издаването на такъв документ се извършва по установен ред и форма, от длъжностно лице в кръга на службата му. В конкретният случай се установи, че представеното пред швейцарските власти СУМПС от страна на подсъдимото лице, е преправен документ, защото му е бил придаден вид, че удостоверява правоспособност на подсъдимия, чрез изявление на компетентен държавен орган в страната ни, който в действителност не е направил подобно изявление и удостоверяване. Този преправен документ е удостоверителен, тъй като чрез него се засвидетелства наличието на придобита правоспособност за управление на МПС. Това квалифицира деянието във връзка с чл. 308, ал.2 от НК, защото ползването на процесния преправен документ е предшествано от документно престъпление, свързано с неговото преправяне, за каквото преправяне обаче не може да се търси отговорност от подсъдимото лице.

От субективна страна подс. Г. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК – съзнавал е 5 общественоопасния характер на извършеното и обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че представя пред компетентните власти на дирекция „Пътнотранспортни свидетелства“, кантон Т. на К.Ш. преправено свидетелство за управление на превозно средство. Съзнавал е, че си служи с неистински документ – СУМПС, придобит чрез посредници, без да е завършил курс на обучение за правоспособен водач на МПС в Република България и без да му е издавано СУМПС в Република България. Във волево отношение подсъдимият е целял да въведе швейцарските власти в заблуждение относно тези обстоятелства.

Неоснователно е възражението на защитника, че Г. не е съзнавал, че процесният документ е преправен, тъй като подсъдимият не е знаел, че книжката му е фалшификат. Такива възражения са направени и пред първоинстанционния съд, който обосновано ги е отхвърлил, като аргументите в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. Знанието на подсъдимия, че не се е явявал пред компетентните органи на Р България във връзка с проверка и удостоверяване на придобитите от него знания като водач на МПС и че въпреки това използва преправен официален документ, удостоверяващ този факт, обективират умисъла му и дават основание да се приеме, че извършеното деяние е съставомерно, с оглед признаците му от субективна страна. От извършените от подсъдимия действия преди да се снабди с преправения официален документ – СУМПС, за които свидетелства неговият далечен роднина – свид. М.Л., може да се приеме, че същият е съзнавал, че документът няма да бъде издаден от надлежните органи на Р България, а по нерегламентиран начин – „чрез посредници, които срещу сума пари щели да му свършат тази работа“.