Решение № 7 от 17.01.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№7 гр. В.7.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Д.С.

Г.П.Й. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500329 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение от 17.06.2022 год., постановено по гр. дело № 47/2021 по описа на Районен съд - В. са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. против Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „Гео Милев” бл. 12, вх. В, ет. 1, ап. 51 за признаване за установено по отношение на Г. А. Г., че Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. има вземания спрямо Г.

А. Г. за следните суми: 2 570,49 лв. /главница/, от които: сумата от 464,70 лв.

- дължима и невнесена банкова гаранция за 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г./ по договор за аренда № А- 173/30.11.2011 г., сумата от 2 105,79 лв. - общ размер на дължимите годишни арендни плащания, от които: за стопанската 2015/ 2016 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2016/2017 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в 1 размер на 464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата; сумата от 429,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение - законната лихва върху незаплатената сума в размер на 2 105,79 лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год., които суми са включени в Заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 873 / 2020 г. на Районен съд гр. В., като неоснователни.

Осъдена е Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. , да заплати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., сумата в общ размер на 740,00 лева разноски по настоящето производство /700,00 лева - адвокатско възнаграждение, 30,00 лева - депозит за вещо лице и 10,00 лева - заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/.

Отхвърлено е искането на Държавата, представлявана от Министъра на З.то, храните и горите, с адрес: гр. С. за присъждане на разноски в производството като неоснователно.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло от К.П. -гл. юрисконсулт и процесуален представител на Министъра на З.то ,упълномощен с Пълномощно № К001-351/17.12.2021 г.,със служебен адрес гр. С.

Поддържа се ,че с обжалваното Решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове от Държавата, като бил игнорирал представените по делото писмени доказателства и бил направил правни изводи в противоречие с установените факти и обстоятелства.

В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд бил отхвърлил и не бил възприел и обсъдил част от представените по делото доказателства с мотив, че не са необходими към правният спор. Това били:

Протоколи за състоянието и ползването на земите от ДПФ за имотите предмет на договора за аренда;

-

Представените с молба от 07.09.2021 год. - определение от 03.07.2020 2 год. на Съдия по вписванията при АП В.; определение № 74 от 07.08.2020 год. в.ч.г.д, 254/2020 год. на ВОС; определение № 10/05.01.2021 год. по ч.г.д. 3300 /2020 год. на САпС; определение № 66/19.05.2021 год. на ВКС по ч.г.д. № 1138/2021 год.

Заключение на вещото лице Р.К. от 15.10.2021 год. точка 1. в частта,в която е установено, че ответникът Г. Г. е внесъл сумата от 154,90 лв. по негова лична банкова сметка, а не по сметка на ОД З. В.;

Справка от имотният регистър по партида на лице - ответника в производството - лист 211 и следващите от делото;

Писмо изх. № 94-1170/07.10.2020 год. по отговор на жалба от МЗХГ лист 49 от делото.

Сочи се ,че първоинстанционният съд бил направил правни изводи и бил решил спора по същество, позовавайки се само на едно доказателство Писмо изх. № 66- 4250/15.09.2016 год. на Министъра на З.то, храните и горите, което било по повод искане на арендатора за прекратяване на договора за аренда, като въз основа на него бил счел, че договор за аренда на земи от ДПФ № А - 173/30.11.2011 год., с дв. вх. рег. № 575 от 10.02.2012 год., акт № 273, том 1, на Служба по вписванията гр. В., с Г. А. Г. с ЕГН:

********** и постоянен адрес: гр. В. , като АРЕНДАТОР, на основание чл.

47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е прекратен и че същият не обвързва страните по него от 15.09.2016 година. Това освен че било неправилно ,било и в противоречие със събраните доказателствата по делото. Представени били по делото доказателства /протоколи за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ по години/, че арендаторът продължава да ползва имотите не по предназначение след 15.09.2016 год., и да получава субсидии за това.

Излага ,че в писмо изх. № 94-1170/07.10.2020 год. по отговор на жалба от МЗХГ - лист 49 от делото, адресирано до жалбоподателя, на втората страница четвърти абзац се казвало, че по подадената молба от арендатора с вх. № РД 15-1603/09.05.2016 год. не е изразено изрично съгласие за прекратяване на договора от страна на Министъра на З.то, храните и горите.

От представената преписка от компетентният административен орган Областна дирекция „З.” В. било видно, че липсва писмо изх. № 664250/15.09.2016 год. на Министъра на З.то, храните и горите, което означавало, че същото не е пристигнало при него, за да може да упражни 3 правомощията си по силата на оправомощаването - Заповед РД 46230/22.05.2019 год. - да сключи анекс за прекратяването на договора.

Но, дори и формално писмо изх. № 66-4250/15.09.2016 год. на министъра на З.то, храните и горите да било достигнало до Директора на ОД „З.” В., от представената справка от имотният регистър се установявало, че процесния договор е в сила и днес. Същият бил регистриран като правно основание от арендатора в съответната Общинската служба по З.. Вярно било, че принципалът министър на З.то, храните и горите бил изразил писмено съгласие за прекратяването на договора с цитираното писмо, но не бил подписан писмен анекс за това, който следвало да е с нотариална заверка на подписите, както и на основание чл. 4, буква „а” от Правилника за вписванията, същият следвало да се впише в Службата по вписвания при съответният РС. Нещо повече, нямало как първоинстанционният съд да приеме, че договорът за аренда е развален от принципала само с изразено съгласие, тъй като на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата развалянето на договорите за аренда със срок по-дълъг от 10 години ( в настоящият случай той бил за 20 години), ставало по съдебен ред.

Арендаторът през 2020 год. се опитал да стори това - да развали едностранно договор за аренда, но видно от представените съдебни актове по делото /които не били кредитирани от първоинстанционният съд/, това не било позволено именно поради противоречие със закона.

Именно въз основа на съждението си, (че договорът за аренда е развален без да има доказателства за това) първоинстанционният съд бил отхвърлили искането за заплащане на арендните плащания за стопанска 2016-2017; 2017-2018 и 2018-2019 стопанки години в едно с акцесорните такива, за обезщетение за забава.

Твърди се ,че първоинстанционният съд бил направил неправилното заключение, като в обжалваното решение не бил обсъдил въпроса за неизпълнението на договорните задължения /заплащане на арендна вноска по действащ договор за аренда/ от страна на ответника, което всъщност бил главният и основополагащ факт ,на който се основавала ищцовата претенция.

В тази връзка се поддържа ,че постановеното и обжалвано Решение е неправилно, постановено в противоречие на материалният закон, със съдопроизводствените правила и събраните по делото доказателства.

4

Иска се да бъде постановено съдебно решение,с което да се отмени Решение от 17.06.2022 год. постановено по гр. дело № 47 по описа на Районен съд гр. В., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове от Държавата ,представлявана от Министъра на З.то, храните и горите с правно основание 442 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.

79, ал. 1 предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу Г. Г. и била осъдена Държавата да заплати на ответника Г. Г., сумата от 740 лв. - разноски по делото, като неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и в противоречие с материалният закон и установената съдебната практика от съдилищата.

Иска се да бъде постановено Решение с което на основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 422 и чл. 415 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗАЗ и точка 35 и 36 от Договор за аренда № А - 173/30.11.2011 год„ с дв. вх. рег. № 575 от 10.02.2012 год. , акт № 273, том 1., на Служба по вписванията гр. В., с което:

1. Да се признае по отношение на арендатора Г. А. Г. с ЕГН:

********** с постоянен адрес: гр. В. , че дължи в полза на Държавата представлявана от Министъра на З.то И.И., следните суми:

1.1. Сумата 2570,49 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева и четиридесет и девет стотинки) /главница/, представляваща 464,70 лв., дължима и невнесена банкова гаранция за 2-ра, 3-та и 4-та година /гратисни/ по договора, както и 2105,79 лв. - дължимото годишно арендно плащане за стопанската 2015-2016 в размер на 464,70 лв.; 2016-2017 - в размер на 464,70 лв.; 2017-2018 - в размер на 464,70 лв. и 2018-2019 - в размер на 711.69 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата.

1.2. Сумата 429,54 (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет и четири стотинки),представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение -законната лихва върху неплащане на сумата 2105,79 лв, представляваща рентно плащане за стопанската 2015-2016, 2016-2017, 20172018, 2018-2019 год. за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год.

Във връзка с усвоена хипотеза

5 на чл.

110 от

ЗЗД

/в първоинстанционното съдебно производство/ се претендира пред настоящата въззивна инстанция, част от претендираните с ИМ суми и се иска да се присъдят като дължими на българската Държава, следните суми:

- Арендни плащания главници за 2016-2017 стопанска година - 464,70 лв. ;

Арендни плащания главници за 2017-2018 стопанска година - 464,70 лв.;

-Арендни плащания главници за 2018-2019 стопанска година - 711,69 лв., в едно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, от 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същите -Обезщетение за неизпълнение на парично задължение /главница/ за стопанска 2016-2017 година; стопанска 2017-2018 година; стопанска 20182019 година в размер на 429,54 лв.

- Направените по делото разноски в размер на 712,63 лв.

- Юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г. А. Г., с ЕГН: ********** чрез пълномощника си адв. Б. Сл. Н., член на САК,със съдебен адрес: гр. С. / ул.

,в който се излагат обстойни доводи относно правилността на обжалваното решение.

Иска се да бъдат присъдени сторените в хода на първоинстанционното дело разноски, представени в списък по чл. 80:

-700 лв. адвокатско възнаграждение по първоинстанционното производство;

- 40 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ;

-10 лв. - такса за съдебни удостоверения издадени в първоинстанционното производство или общо 740 лв.

Иска се да бъдат присъдени разноските в хода на настоящото въззивно производство в размер на 1000 лв. адв. хонорар.