Определение № 75 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 19/2026
- Вид
- Определение № 75
- Подписан
- 20.01.2026
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75 гр. Плевен, 20.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500019 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.
С определение №1068 от 10.12.2025г., постановено по гр.дело №261/2025г. по описа на РС – гр. Левски, е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№*** /сграда А/, ет.2, „Бизнес център „България“ и молба по чл.248 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№*** /сграда А/, ет.2, „Бизнес център „България“ за изменение на Решение №248/22.10.2025г. по гр.д. №261/2025г. по опис на РС-Левски в частта му относно разноските, като неоснователни.
Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:***, чрез юрк.С. С.. В нея се твърди, че Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С 438/22 „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет. Сочи практика на ВКС на РБ, в която се приема, че е налице неравнопоставеност между адвокатите, които получават възнаграждение за предоставена правна помощ на материално затруднени лица, когато са назначени като особени представител от съда и 1 възнаграждението се определя по ЗПП и НЗПП, и адвокатите, който предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица та база договор по чл. 38 ЗАдв. Ноторно известно е, че възнагражденията по НЗПП са в пъти по ниски от тези по Наредба №1/09.07.2004г. Така реално за една и съща дейност, един и същи вид лица получават различно по размер възнаграждение, като „Несъответствието се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. Твърди, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото." Цитирана практика е приложима към настоящия случай, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото. По делото са налице безспорни факти, от съществено значение за решаването на спора - сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и тяхното съдържание.
Ищецът не е провеждал доказване по предявения иск. Спорният предмет е сведен до тълкуване на клаузите на договорите, като по въпроса има постановена многобройна съдебна практика, поради което същият не е със съществена правна сложност. По делото е проведени едно съдебно заседание, но процесуалния представител на ищеца е взел писмени становища по същите, без да вземе лично участие в проведените съдебни заседание.
В заключение моли определението да бъде отменено, а решението изменено в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в размер на 240 лева.
Постъпила е и частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:***. В нея се правят сходни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на акта.
Сочи че производството не представлява правна и фактическа сложност, тъй 2 като по делото са били налице безспорни факти от съществено значение за решаване на делото - сключването на договор за кредит и неговото съдържание, както и извършени по процесния Договор плащания. Предметът на делото е сведен до тълкуване клаузите на Договора, а по дела с предмет потребителски кредити е налице многобройна съдебна практика. Извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото се свежда до депозиране на писмени становища, в които се преповтарят доводите от исковата молба. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което лично участие не е взел адв. Т.. Навежда доводи, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ЗАдв., съдът не е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията. Размерът на последния следва да изхожда от критерии за разумност и пропорционалност, като се намира баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение , съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчитат конкретни фактори, като вид и брой и цена на предявените искове, брой на проведени съдебни заседания, вид и обем на събраните по делото доказателство в производството, положен от адвоката труд и тн. Счита, че предвид факта, че между страните не е имало спор фактите, проведено е едно съдебно заседание, събрание единствено писмени доказателства, води към единствен верен извод, че делото не представлява правна и фактическа сложност. Относно извършения от процесуалния представител труд по делото, същият не представлява положените от необходимите усилия с цел доказване основателност на предявения иск.
Моли д а с е отмени обжалваното определение №1068/10.12.2025г, и да с е измени решението, в частта относно присъдения на адв. Т., хонорар съответстващ на действителната правна и фактическа сложност, който считат, че справедливо спрямо действителната правна сложност е в размер на 150,00 лева.
В законния срок са постъпили писмени отговори от ответната по жалбата страна, чрез процесуалния й представител – адв.С. Т.. В тях се изразява становище за неоснователност на частните жалби. Твърди, че е налице оказана безплатна правна помощ, както и че при определяне на размера на 3 възнаграждението съдът е преценил ориентира по наредба №1/2004г. и го е определил под минималния такъв. Счита, че няма основание за допълнително редуциране на това възнаграждение, тъй като то е определено за всеки от исковете срещу различните страни правилно и в съотвествие с нормативната уредба и съдебната практика. Моли да се остави без уважение депозираната жалба.
Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:*** е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на страната, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:*** е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на страната, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.
Тъй като с жалбите по същество се излагат едни и същи съображения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт съдът ще изложи общо мотиви и по двете.
С Решение №248/22.10.2025г. по гр.д. №261/2025г. по опис на РС-Левски съдът е прпогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №*** от 29.07.2024г., сключен между А. Т. С., ЕГН:**********, адрес: с.***, общ.Левски, ул.“***“№29 и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№*** /сграда А/, ет.2, „Бизнес център „България“.
Със същото решение прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от 29.07.2024г., сключен между А. Т. С., ЕГН:**********, адрес: с.***, общ.Левски, ул.“***“№29 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№*** /сграда А/, ет.2, „Бизнес център „България“.
4
С решението осъдил на основание чл.23 ЗПК А. Т. С., ЕГН:**********, адрес: с.***, общ.Левски, ул.“***“№29 да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“№*** /сграда А/, ет.2, „Бизнес център „България“, сумата в размер на 2 630 лв. неплатен остатък от чистата стойност на кредита по ЗПК Договор за потребителски кредит №*** от 29.07.2024г., прогласен за нищожен.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА първия ответник „Кредисимо“ ЕАД да заплати на пълномощника на ищеца адв.С. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, да заплати на адв.С. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
С атакуваното определение съдът е приел, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение е отчетена ниската фактическа сложност на делото, но и не ниската правна сложност, като е приел, че няма предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение до претендирания от страните размер от 150лв.
Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав.
Нееднократно в своята практика по сходни казуси Плевенски окръжен съд е споделял константното становище, че преценката за размера на адвокатското възнаграждение при оказване на правна помощ при условията на чл.38 от ЗА следва да се основава на видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.38. ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, т.е. възможността за осъществяване на безплатна правна помощ се отнася само до конкретно посочените хипотезите. Посочените три групи лица обхващат случаи на предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие единствено на физически лица.
5
В своята трайна практика ВКС е приел, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 - т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК/.
Следва да се направи разграничение от заявеното в частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД и сочена в тази насока практика за неравнопоставеност между адвокатите, които получават възнаграждение за предоставена правна помощ на материално затруднени лица, когато са назначени като особени представител от съда и възнаграждението се определя по ЗПП и НЗПП, и адвокатите, който предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица та база договор по чл. 38 ЗАдв. Този въпрос, дори и да е факт, следва да бъде надлежно регулиран от правни норми, чрез изменение на действащите наредби, но не може да се решава от съда в конкретно дело. В случая несъмнено е налице упълномощаване при условията на чл.38 от ЗА.
Самият ЗА е част от действащото материално право в РБ и съдът е длъжен да го изпълнява така, както урежда отношенията за упражняване на адвокатските права и съответно получаване на възнагражденията, доколкото не противоречи на международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ. Няма международен договор, който да забранява безплатно представителство на страна от адвокат, няма и такъв, който да забранява насрещната страна да бъде осъдена да заплати възнаграждение на този представител. Ето защо когато адвокатът е упълномощен по реда на чл.38 ал.1, то той има право да получи и възнаграждението по чл.38 ал.2 от ЗА. Не е в правомощията на съда, съобразно дейността по правораздаване, да преценява наличието или не на неравнопоставеност на възнаграждение за адвокатска услуга в условията на различни нормативни актове. Точното правораздаване изисква да се приложи конкретната относима за случая правна норма, съобразно нейното буквално, систематическо и граматическо 6 тълкуване.