Решение № 22 от 23.03.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. К., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225100600021 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №3/01.12.2021год., постановена по Н.ч.х.дело № 64/2021 год., А. районен съд е признал подсъдимия Т. Ш. Х. от с. Б.и., общ. А., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.10.2021 г. около 16,30 часа в с.Б.и., община А., област К. причинил на Д.М.Е., с ЕГН ********** от с.П., общ.А. , обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на главата и корема, довело до болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил е подсъдимия Х., да заплати на тъжителя Д.М.Е. сумата от 900лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2021г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гр.иск за разликата от 900лв. до пълния размер от 2000лв.,ъкато неоснователен.Осъдил е подсъдимия Х. да заплати на Д.М.Е., направените по делото разноски в размер на 1037лв., а в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.А. сумата от 50лв., представляващи разноски за преводач.

1

Недоволен от така постановената присъда е останал защитника на подсъдимия Т. Ш. Х.-адв.Л.Б. която обжалва същата, като неправилна, постановена в нарушение на закона и при явна несправедливост на присъденото обезщетение.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени оправдателната присъда на PC- К. и да постанови нова оправдателна присъда,като прави и алтернативно искане за изменение на присъдата и намаляване на присъденото обезщетение. В съдебно заседание, редовно призован подсъдимия не се явява, но защитника му, поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – частния тъжител Д.Е. заявява в съдебно заседание, че още не се чувства добре, а повереника му адв.В.Х., оспорва жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Т. Ш. Х. е неосъждан и се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Тъжителят Д.Е. и подсъдимият Т.Х. били съседи и на 03.10.2021г. около 16,30ч., прибирайки се към дома си в с.Б.и., общ.А.,обл.К., до гаража на тъжителя, при него отишъл подсъдимият, за да търси обяснение защо тъжителят говорел лоши приказки за снаха му и му нанесъл удар с ръка по лявото слепоочие, след което отново го ударил с юмрук по дясното слепоочие, от което тъжителят паднал на земята, загубвайки ориентация, а подсъдимият го ударил с ритник в лявата половина на корема на нивото на пъпа и го оставил. След около 20 минути тъжителят отишъл с автомобила си до РУ-А. и около 17,25ч. съобщил, че докато вкарвал колата си в гаража, подсъдимия Т. Ш. Х. му вдигнал скандал и го ударил. Изпратените на място полицейски служители–Александър Бояджиев и Екрем Местанов извършили полицейска проверка с рег.№ 238-р-8473/03.10.2021г., по която е изготвена справка, установяваща, че на 03.10.2021г. около 18,00ч. след получен сигнал от тъжителя Д.М.Е. за скандал с Т. Ш. Х. в мах.Зака, с.Б.и., общ.А., на двамата на осн. чл.65 от ЗМВР са съставени протоколи за предупреждение.

2

На 04.10.2021г. на тъжителя бил извършен преглед от съдебен лекар, който в съдебномедицинско удостоверение № 242/2021г. описал установените кръвонасядания на главата – овално синкаво-мораво-червено кръвонасядане с диаметър 1 см. в лявата теменно-слепоочна област на главата и такова кръвонасядане с диаметър 1,5см. в дясната теменно-слепоочна област, както и кръвонасядане на корема – синкаво-мораво-червено кръвонасядане с диаметър 5/5 см. в лявата му половина на нивото на пъпа, които увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по време и начин така, както е съобщено от пострадалия, а именно, на 03.10.2021г. около 16,30ч. бил бит с юмруци и ритници от познато му лице, с което му било причинено болка и страдание.

Видно от заключението на Съдебно-медицинската експертиза, както и от разпита на вещото лице д-р Н.М. в с.з., поддържащ заключението, се установява, че на тъжителя са причинени кръвонасядания в лявата теменнослепоочна област, в дясната теменно-слепоочна област и в лявата половина на корема, получени при действието на твърд тъп предмет, които е възможно да са възникнали по време и начин така, както е съобщено от освидетелствания, а именно бил бит с юмруци и ритници от познато му лице.

Установено е, че травматичните увреждания се намират по различни плоскости на тялото и не могат да бъдат получени при еднократно падане от собствен ръст върху терена и че непосредствено след получаване на уврежданията Д.Е. търпял болки със слаб до среден интензитет, отшумяващи в следващите няколко дни.

Съдът е възприел тази фактическа обстановка,въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като е приел,че обвинението се подкрепя от показанията на разпитания свидетел Е.М.К.полицейски служител, лично възприел състоянието на тъжителя непосредствено след конфликта между подсъдимия и тъжителя, а именно, видял драскотина - червено петно в областта на корема на тъжителя, който му съобщил, че подс. Т. Ш. Х. го ударил в областта на главата и бузата, а от разговора с подсъдимия, който бил придружен от майка си, разбрал, че същият бутнал тъжителя и той паднал на земята. Същите се подкрепяли от заключението на назначената СМЕ по писмени данни, установяващо по категоричен начин наличието на наранявания в различни плоскости на тялото, изключващо получаването им при падане, т.е., установено е нанасяне 3 на три директни удара по главата и тялото, поради което съдът им е дал вяра.

Съдът не е кредитирал показанията на св.Г.А. Х.а-майка на подсъдимия и св.Б.Ш. Х. – негов брат, според които същите видели тъжителя да взима камък и да тръгва към подсъдимия, при което последният, за да се защити, се отдръпнал, бутнал тъжителя, който паднал на земята, тъй като същите не кореспондирали с други приобщени по делото доказателства, а се опровергавали от показанията на св.Й.С.М., която възприела началото на конфликта от около 50 м. и не видяла тъжителят да взима камък, всъщност, видяла страните по делото хванати един за друг и приела случващото се помежду им като игра, както и от съставения и връчен без възражения АУАН на подсъдимия, съдържащ изложени обстоятелства за удар с ръка от същия в областта на лицето на тъжителя.В тази посока били и липсата на обективни находки за падане на тъжителя по гръб или странично, доколкото било установено, че кръвонасядането на нивото на пъпа е в лявата половина на корема, в т.ч. подобни данни не са били съобщени и пред полицейските служители, посетили мястото, нито са били посочени в обясненията на подсъдимия в хода на полицейската проверка и на последно място, предвид личната заинтересованост на тези двама свидетели от изхода на делото, поради най-близка родствена връзка с подсъдимия. Ето защо, съдът е намерил, че следва обсъдените показания на тези двама свидетели да се изключат от доказателствения материал като пристрастни и недостоверни, тъй като целят единствено подпомагане на тезата на подсъдимия. При тези данни, съдът намира, че приобщената по делото съвкупност от преки и косвени доказателства установява авторството на престъпното деяние, а именно, че подсъдимият Т. Ш. Х. е нанесъл удари на тъжителя Д.М.Е. и същите са попаднали в главата и корема на последния - в лявата и в дяснататеменно-слепоочна област на главата и в лявата половина на корема на нивото на пъпа, в резултат на което на последния са причиненени три кръвонасядания съответно с размери 1 см. в диаметър, 1,5 см. в диаметър и 5/5см. Получените 3 наранявания на тъжителя са в причинно-следствена връзка с нанесените му от подсъдимия удари. По този начин на тъжителя Е. е била причинена лека телесна повреда. С оглед вида на констатираното от съдебния лекар увреждане при освидетелстването на последния на същия е било причинено болка и страдание. Или, установените телесни увреждания покриват медицинските критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл.

4

130, ал. 2 от НК

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Т. Ш. Х., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици, като умисълът се обективира в поведението му.

Тук е мястото за коментар на изложените съображения от защитника на подсъдимия пред тази инстанция.Въззивният съд намира,че опита за друг прочит на свидетелските показания е неправилен.Показанията на свидетелите са съобразени и съдът е обсъдил и тях и останалите доказателства по делото.По категоричен начин те установяват, времето, мястото и начина на участие в конфликта на пострадалия и подсъдимия, както и нанесените телесни увреждания.

При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да наложи, съдът е съобразил типичната степен на обществена опасност на деянието, с оглед причинения вредоносен резултат и обществената опасност на подсъдимия – която правилно е приел за ниска, предвид чистото съдебно минало и младата му възраст.С оглед на това е счел, че са налице изискуемите се от наказателния закон - чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 месеца или пробация или глоба от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, 4 като от престъплението не са настъпили и имуществени вреди. Предвид изложеното и на осн.чл.78а, ал.1 НК, съдът е намерил, че следва на 5 подсъдимия Т.Х. да бъде наложено административно наказание “глоба”, чийто размер бъде определен към минимума, с оглед смекчаващото вината обстоятелство и липсата на отегчаващи такива, а именно 1000лв., като същият бъде освободен от наказателна отговорност. Съдът е преценил, че така наложеното на подсъдимия Х. административно наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното от него и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.

За граждански иск:

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, причинени на Д.М.Е., от престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия Т. Ш. Х., в размер на 2 000 лв. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че с деянието си подсъдимият е причинил на тъжителя, конституиран като граждански ищец, лека телесна повреда, изразена в 3 отделни увреждания и в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Същият е претърпял болки и страдания и съобразно горното и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която неимуществените вреди се определят по справедливост, съдът правилно и обоснована е намерил, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900,00 лева, което подсъдимият ще дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-03.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението по чл.130,ал.2 от НК в останалата част и за разликата от уважения до пълния предявен размер от 2 000 лв. действително е неоснователен и също така правилно е отхвърлен.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f8fd184-6f7b-4502-969b-3f72a4e76a50