Определение № 1283 от 30.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., чрез пълномощника му по делото адвокат М., против определение с рег. № 45 от 23.01.2025 г., постановено по гр.д. №163/2024 г. по описа на РС-Първомай, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №109 от 09.08.2024 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Оспорва предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца. В условията на евентуалност се иска бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата- адв. Р. Р., в качеството му на пълномощник на ищеца Д. П. Д., ЕГН: **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че наличието на основанието по чл. 38, ал.

1, т. 3 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на 1 оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв ал. 2, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.

3 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска. Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски.

Въззивният съд , като се запозна с фактите по делото и съобрази задължителната съдебна практика на СЕС, намира за основателна жалбата на „Сити Кеш“ ООД за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца . С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита, то настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 и чл.7 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари. Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна 2 сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Р. Р. следва да се присъдят 300 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв на ищеца Д. П. Д.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай материалният интерес по делото е нисък1119,35 лева, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика. Предвид горното въззивният съд намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на 300 лева, в който смисъл следва да се измени обжалваното определение.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с рег. № 45 от 23.01.2025 г., постановено по гр.д.

№163/2024 г. по описа на РС-Първомай, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК Решение № 109 от 06.08.2024 г., постановено по гр.д.№163/2024 г. по описа на РС-Първомай, като НАМАЛЯВА от 450 лева на 300 лева размера на присъдения адвокатски хонорар на адвокат Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: гр.

Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Д. П. Д., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3