Решение № 155 от 13.05.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Димитровград, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101219 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу Н. Н. К., в която е отправено искане до съда да признае за установено, че ответникът дължи в полза на дружеството – ищец сума в размер на 779,39 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури № 7319986024/15.05.2021 г., № 7321241483/15.06.2021 г., № 7322549675/15.07.2021 г. и № 7325327846/15.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.06.2023 г., до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Ищецът твърди, че между страните са сключени, следните договори, а именно:

– Договор за мобилни услуги № 623964791 от 25.11.2020 г., по силата на който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. с включен ДДС, както и мобилно устройство модем ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI;

– Договор за мобилни услуги № 624079559 от 22.12.2020 г., по силата на който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** и към който е сключено допълнително споразумение № 051048634 от 12.04.2021 г., по силата на което страните са уговорили действието на нов абонаментен план при стандарта месечна такса в размер на 49,99 лв. с 1 включен ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с включен ДДС;

– Договор за услуга интернет за дома № 624514293 от 12.04.2021 г., по силата на който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с включен ДДС и мобилно устройство рутер HUAWEI B311-21 with Antenna.

Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените му суми, за което са издадени четири фактури, както следва:

Фактура № 7319986024/15.05.2021 г. , отнасяща се за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г., включваща следните задължения на ответника за посочения отчетен период:

– сума в общ размер на 70,69 лв. без ДДС (84,83 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 37.49 лв. за месечна абонаментна такса и 33,20 лв. за други услуги – допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1,25 лв., Роуминг Roam&Surf 15,83 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., други услуги 2,64 лв., кратки текстови съобщения 6,49 лв. и услуги с добавена стойност 5,00 лв.,

– сума в общ размер на 66,13 лв. без ДДС (79,36 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 14,16 лв. за месечна абонаментна такса и 51,97 лв. за други услуги – Роуминг Roam&Surf 16,66 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв. и допълнителни услуги 33,32 лв.,

– сума в размер на 28,77 лв. с включен ДДС, отнасяща се за услуга „Плати с Теленор от Google Play Store“,

– сума в общ размер на 17,41 лв. без ДДС (20,89 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 16,66 лв. за месечна абонаментна такса и 0,75 лв. за такса спиране на номер.

Общо начислената сума съгласно горепосочената фактура е в размер на 213,85 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 29,60 лв., според ищеца остатъкът от задължението възлиза на 184,25 лв., като посочва, че това е и претендираната от него сума по тази фактура.

Фактура № 7321241483/15.06.2021 г. , отнасяща се за отчетен период 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г, включваща следните задължения на ответника за посочения отчетен период:

– сума в общ размер на 40,75 лв. без ДДС (48,90 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 37,49 лв. за месечна абонаментна такса и 3,26 лв. за други услуги – такса за спиране на номер 0,75 лв., допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1,25 лв., кратки текстови съобщения 0,22 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0,04 лв. и услуги с добавена стойност 1,00 лв.,

– сума в общ размер на 31,57 лв. без ДДС (37,89 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 14,16 лв. за месечна 2 абонаментна такса и 17,41 лв. за други услуги – допълнителни услуги 16,66 лв. и такса за спиране на номер 0,75 лв.,

– както и сума в общ размер на 22,77 лв. без ДДС (27,32 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 16,66 лв. за месечна абонаментна такса и 6,11 лв. за други услуги – кратки текстови съобщения 0,36 лв., услуги с добавена стойност 5,00 лв. и такса за спиране на номер 0,75 лв.

Общата начислена сума съгласно горепосочената фактура възлиза на 114,11 лв.

Фактура № 7322549675/15.07.2021 г. , отнасяща се за отчетен период 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г., включваща следните задължения на ответника за посочения отчетен период:

– сума в общ размер на 38,74 лв. без ДДС (46,94 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер ***, от която 37,49 лв. за месечна абонаментна такса и 1,25 лв. за допълнителен пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор,

– сума в размер на 14,16 лв. без ДДС (16,99 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер *** и представляваща месечна абонаментна такса, както и сума в размер на 16,66 лв. без ДДС (19,99 лв. с включен ДДС), отнасяща се за мобилен номер *** и представляваща месечна абонаментна такса.

Общата начислена сума съгласно горепосочената фактура възлиза на 83,47 лв.

Фактура № 7325327846/15.09.2021 г. , отнасяща се за отчетен период 15.08.2021 г. – 14.09.2021 г., включваща следните задължения на ответника за посочения отчетен период: неустойки за предсрочно прекратяване по вина на ответника на договорите за мобилни услуги на номера ***, *** и *** в общ размер на 397,56 лв., дължими съгласно чл. р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № 051048634 към договор за мобилни услуги от 12.04.2021 г., т. 11 от Договор за мобилни услуги № 623964791 от 25.11.2020 г., т. 11 от Договор за услуга интернет за дома № 624514293 от 12.04.2021 г., като е посочено, че от горепосочената обща сума, 138,17 лв. се отнасят за номер *** и представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността на използваните отстъпки от месечния абонаментен план съответно на оставащия срок до края на срока на договора, 113,41 лв. се отнасят за номер *** и представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавената разлика между стандартната цена за интернет модема без отстъпка съгласно действащата към 25.11.2020 г. ценова листа на оператора и преференциалната цена, заплатена от ответника, съответно на оставащия период до изтичане на първоначално определения срок на договора, 145,98 лв. се отнасят за номер *** и представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавена сума, съгласно предвидената в договора неустоечна клауза при прекратяване на договора, дължима в случаите, в които рутерът за безжичен интернет не е върнат.

3

Твърди, че изискуемостта на всяко вземане настъпва в петнадесетдневен срок от издаване на съответната фактура. Поддържа, че поради липса на постъпило плащане от страна на ответника, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград и в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.

Посочва, че поради обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Моли съда да уважи претенцията, като признае за установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 754/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Прави искания, представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител. Поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва претенцията, както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че страните са сключили процесните договори. Изрично оспорва доставката на всички услуги, за които са начислени процесните суми.

Поддържа че от представените по делото фактури не става ясно, че всяка от тях се отнася за вземания за конкретните номера, тъй като липсва посочване на основанието за възникване на задължението. Отделно от това твърди, че в нито една от фактурите не е отразено към кой договор се отнася конкретното задължение, а фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч.

Посочва, че във всяка фактура, с изключение на последната, ищцовото дружество е начислило суми за „други услуги“, като липсва посочване какви са тези услуги. Поддържа, че изложеното в исковата молба относно вида на предоставените услуги не съответства на издадените фактури, като не ставало ясно какви са тези услуги, респективно какви са техните цени.

На следващо място оспорва изискуемостта на задълженията по всички фактури, като се позовава на разпоредбата на чл. 303 ТЗ. В тази връзка посочва, че фактурите не са получени от ответника, липсва покана за плащане, както и доказателства за реалното получаване на услугата.

По отношение на неустойките за предсрочно прекратяване излага доводи за неоснователност на претенцията, доколкото от фактурата, в която те са начислени, не е посочено за кои договори се отнасят тези вземания. В продължение на изложеното посочва, че е възможно да съществуват и други договори между същите страни, задълженията във връзка с които да са включени в съответната фактура, но да не са предмет на делото. Отделно от това, излага подробни съображения за недължимост на вземанията за неустойка, включително, че не са ангажирани доказателства за развалянето на всеки отделен договор, като прави възражения за нищожност на клаузите, уреждащи възникването им, както и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. В продължение на изложеното твърди и че нищожни са клаузите, уреждащи заплащането на част от стойността на ползваните отстъпки.

4

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на дружество-ищец сумата от 381,83 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и услуги за ползвани за мобилни номера: ***, *** и ***, за които вземания са издадени фактури № 7319986024/15.05.2021 г., № 7321241483/15.06.2021 г. и № 7322549675/15.07.2021 г.:

За да бъде уважена претенцията за заплащане на горепосочената сума, ищецът следва да следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) валидно възникнало между ищеца и ответника облигационно правоотношение по посочените от ищеца в исковата молба договори за мобилни услуги и договор за услуга интернет за дома; 2) изпълнение от страна на ищеца на поетите от него задължения, включително и реалното доставяне на услугите; 3) размера на месечните абонаментни такси, както и стойността на всички доставени услуги; 4) факта на настъпване на изискуемостта на задълженията.

На основание чл. 153 ГПК, на доказване подлежат спорните между страните факти, от значение за спорното право. Страните не спорят, досежно сключването на твърдените и описани от ищеца в исковата молба договори, поради което съдът счита, че между страните са валидно възникнали следните облигационни правоотношения, а именно: