Решение № 12 от 08.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600289 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

На контрол за правилност е подложена присъда №44/18.07.2023 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №821/2023 година, с която подсъдимият П. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.4 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.58, ал.1 от НК е наказан с лишаване от свобода за шест месеца при първоначален общ режим. С присъдата деецът е оправдан по повдигнатото му обвинение да е нарушил чл.126, т.5, 6 и 11 от КТ; чл.4, ал.3, т.1 и чл.14, т.8 от Наредба №12/30.12.2005 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; чл.54, ал.2, чл.59, ал.2, чл.79, т.2 и т.4 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателните съоражения; чл.58, чл.194, ал.2, чл.206е, ал.1, чл.206ж, чл.206и от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и чл.16 от Правилник за вътрешния трудов ред в “Евро Импекс Варна”ООД. Със съдебния акт са присъдени два граждански иска за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието ведно със законните лихви от датата на деликта, частично не е уважена недоказана парична претенция на Д. М. над тридесет хиляди лева, на подсъдимия са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважените граждански искове.

1

Присъдата се обжалва единствено в гражданско-осъдителната част, с апел от защитника за отмяна и за отхвърляне на предявените две искови претенции, т.к. не са недоказани по основание и по размер.

В пренията въззивният прокурор заема становище за неоснователност на жалбата – според него двата граждански иска са допустими, налице са и данни, че едната от ищците е полагала грижи за пострадалия в някакъв период от време, което било съобразено при индивидуализацията на обезщетенията за неимуществените вреди от деликта. Поверениците на гражданските ищци и частни обвинители се солидаризират с първоинстанционната присъда, съответно желаят тя да бъде потвърдена.

Защитникът поддържа въззивната си жалба, излагайки допълнителни съображения за недоказана особено близка връзка между гражданските ищци и пострадалия, критикува и мотивите към присъдата – по мнение на адв.Д. с известни празноти по чл.51 от ЗЗД. Подсъдимият не се ангажира с конкретна лична защита, в последната си дума моли присъдата да се отмени по отношение на гражданския иск.

Варненският апелативен съд, след като провери атакувания съдебен акт по доводите във въззивната жалба и изцяло, съобразно изискването на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е допустима и основателна.

Съдебното производство в първата инстанция се е развило в условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Проверката на процесуалната дейност на окръжния съд води до извод за нейната законосъобразност - процедурата по чл.372, ал.1 от НПК е стриктно спазена, направеното самопризнание от подсъдимия не оставя съмнение в неговия доброволен характер и волеизявеност при съответното процесуално знание за последиците по чл.372, ал.4 от НПК. Прецизна е и оценъчната дейност на първата инстания по последно визираната процесуална норма, доколкото събраните в досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия досежно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следователно, решението на окръжния съд да приложи съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е правилно и делото следва да се реши при следните фактически положения:

Дружеството “Евро Импекс Варна”ООД развива търговска дейност в областта на сметосъбирането и сметоизвозването. Притежава база за сортиране, третиране и балиране на отпадъци в гр.Варна.

На 22.01.2021 година пострадалият М.М. бил назначен на длъжност “общ работник” в “Евро Импекс Варна”ООД. Трудовата му функция изисквала да селектира входящите вторични суровини в пунктовете на фирмата, да участва в товаренето, разтоварването и пренасянето на необходими материали за работа, да подпомага дейността и на останалите служители.

В същото дружество от 19.05.2021 година работил и подс.П. Б. – назначен по трудов договор като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Преди учредяване на трудовото правоотношение подсъдимият бил преминал курс по Наредба №1/04.03.2022 година за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии 2 по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, съответно притежавал удостоверение за правоспособност №3763/01.12.2020 година за машинист на кранове стрелови тип, монтирани на автомобили или самоходни и несамоходни шасита с товароподемност до 16 тона – втора категория.

След започване на работа в “Евро Импекс Варна”ООД на подсъдимия били проведени: 1)начален инструктаж и инструктаж на работното място на 20.05.2021 година, 2)периодичен инструктаж, 3) извънреден инструктаж и 4)ежедневен инструктаж на 15.09.2021 година.

На 15.09.2021 година подсъдимият бил на работа и управлявал т.а.

“Мерцедес 1223 Атего” с рег.№СВ2463КС, снабден с бордови кран “Хиаб” с рег.№909ПС5005. Била му възложена работа в базата на Домостроителния комбинат в гр.Варна – да товари и разтоварва контейнери за разделно събиране на отпадъци тип “иглу”. С подсъдимия работил и пострадалият М..

В изпълнение на трудовите задължения, подсъдимият позиционирал товарния автомобил с предната част към входа на базата и вляво от няколко контейнера. От своя страна пострадалият имал задължение да закача куката на крана за контейнерите тип “иглу” както при товаренето им, така и при тяхното разтоварване, съпътствано със слизане на общия работник от каросерията на земята. За целта М.М. трябвало да се качва и да слиза от борда на товарния камион по стационарните степенки, монтирани от двете страни на каросерията и същевременно да съблюдава да не попадне в обсега на стрелата на крана, както и да е на безопасно разстояние от тази стрела.

Около 15 часа на 15.09.2021 година подсъдимият заел позиция на десния пулт зад кабината на т.а. Мерцедес 1223”. Разтоварването на контейнерите и поставянето им на земята се извършвало от дясната страна на камиона в посока с лице към кабината. Товаро-разтоварните дейности се изпълнявали с повдигателно съоражение на т.а. “Мерцедес 1223” – бордови кран “Хиаб”. При разтоварването на първия контейнер пострадалият го закачил за куката и слязъл от каросерията, като използвал непредназначени според правилата за безопасност за това степенки – тези от противоположната страна, на която се разтоварвал контейнера. След като откачил положения на земята контейнер, пострадалият се качил пак на борда на товарния автомобил, където закачил втория контейнер. Този път М.М. предприел слизане от самия борд на камиона от страната на свалянето на контейнера, без да използва степенка.

За позиционирането на товарната машина и за действията с бордовия кран на повдигателното съоражение пряко отговарял подсъдимият. Той бил длъжен като кранист по време на работа с крана да следи при вдигане и спускане на товара в обсега на стрелата да няма хора. Подсъдимият отговарял за подаване на сигнали към прикачвача, бил длъжен да наблюдава да не се осъществява качване от хора на повдигателното съоражение по време на движение, също така бил отговорен преди да предприеме каквото и да е движение на подвижната работна площадка, да се убеди, че в зоната на работа няма човек, да подава звуков сигнал преди започване на всяко движение на платформата на работната площадка. За подсъдимия като кранист действало изискването, ако не може да наблюдава целия път на товара нито пряко, нито чрез помощните приспособления, да определи 3 компетентно лице, което при постоянна връзка с него в качеството му на оператор, да насочва действията му. Подс.Б. бил задължен също винаги да отвежда персонала при позициониране на стрелата на крана, както и да поддържа работната зона в пълен обхват на полезрение и да не завърта крана над хора.

Подсъдимият бездействал да изпълни тези задължения, като вдигнал закачения контейнер и придвижил стрелата на бордовия кран за разтоварване.

Той бил обърнат с лице в посока към разтоварването на контейнера. В същия момент пострадалият при опит да слезе от борда се озовал под стрелата на крана в следното положение - стъпил с крака странично на ребрата на канатата и държащ се с ръце за горната част на тази каната. Фактически тялото му висяло наполовина през борда на товарния автомобил и било с лице към каросерията. Преди да завърши слизането от борда на камиона, пострадалият бил притиснат в гърба от стрелата на бордовия кран и гърдите му били натиснати към горната част на канатата на каросерията.

Пострадалият извикал, тогава подсъдимият вдигнал стрелата, тялото на М. се освободило от натиска и паднало на земята. Подсъдимият предприел действия за помощ спрямо колегата си – започнал да го полива с вода, за да го свести. От този момент били и възприятията на св.С. Т., който веднага подал сигнал на тел.112. Св.Т. потърсил и св. А. – управител на дружеството, който пристигнал в базата и намерил пострадалия все още да диша, но малко след това настъпила смъртта на М.. Дошлият на място екип на ЦСМП-Варна констатирал леталитета на общия работник. Загубата на живот била причинена от тежка гръдна травма с разкъсване на сърцето и белите дробове на пострадалия, вследствие притискането на торса му към горната част на канатата на каросерията на товарния автомобил. От натиска настъпила деформация на гръдния кош, множество ожулвания по предната и задната му повърхност, счупване на шиповидните израстъци на 8 и 9 гръден прешлен и разединяване на междупрешленния диск между 6 и 7 прешлен, множество счупвания на ребра, разкъсване на дясно предсърдие на сърцето, разкъсвания на белите дробове, натрупване на кръв в гръдната кухина.

В изложените фактически положения се заключава признатата от дееца обстоятелствена част на обвинителния акт. За изводите си относно подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия по тези обстоятелства, окръжният съд се е доверил на гласните доказателства и на съдебните експертизи. За целите на служебната проверка на обосноваността на контролираната присъда, въззивният състав проведе свой собствен анализ на доказателствата от досъдебното производство, в чиято основа постави писмени данни, изясняващи трудовата принадлежност и обема от трудовите отговорности на дееца и на пострадалия към времето на инкриминираното събитие. Сведения в тази насока се извличат от трудови договори – ДПр, т.1, л.140 и л.145, както и от длъжностни характеристики – в същия том, л.л.141 и 146. Сочените писмени доказателства, заедно с други такива в ДПр, т.1, л.142144 и л.150-л.151, т.4, л.15 и сл. са в кореспонденция с гласни доказателства в показанията на св.св.А., М. и В. (ДПр, т.1, л.л.27, 30 и 34) и не оставят каквото и да е съмнение по фактическите положения, че към датата на инкриминираното деяние: 1)подсъдимият и пострадалият били в трудово правоотношение с “Евро Импекс Варна”ООД – първият като шофьор на 4 тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, а М.М. като общ работник, 2)всеки един от двамата бил запознат с длъжностната си характеристика – подсъдимият отговарял за правилната експлоатация на повереното му МПС и за спазване на съответните инструкции при работа, а пострадалият освен ангажимент към селектиране на вторичните суровини, товарене и разтоварване и подпомагане, имал задължение да спазва инструкциите за безопасност на труда и 3)и деецът, и пострадалият били надлежно инструктирани за безопасност и здраве при работа.