Решение № 5136 от 23.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5136

Стара Загора, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20267240700802 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. И. М., [ЕГН], подадена чрез пълномощника му адв. С. П. от Адвокатска колегия Пловдив, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0432-000149 от 29.06.2026 г., издадена от Е. Н. Д. на длъжност Началник група в 01 РУ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя с № *** до решаване въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца.

Оплакванията в жалбата са за издаване на оспорената ЗППАМ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, вкл. на принципа за съразмерност, и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен, че регистрацията на МПС е била прекратена служебно, както и че веднага след извършване на проверката за МПС е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ („ГО“) на автомобилистите. По наведени подробни доводи в тази насока моли обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира за направените разноски по делото.

Ответникът – Е. Н. Д. на длъжност Началник група в 01 РУ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в случай, че се претендира такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От В. С. Л. – инспектор в 01 РУ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, на жалбоподателя А. И. М. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № *** от 29.06.2026 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.06.2026 г. около 19:35 часа в [населено място] на кръстовището, образувано от ул. „Кукленско шосе“ и ул. „Скопие“, жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 525 ХИ“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред – регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 01.06.2026 г. (т. е. поради липса на сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите). Прието е, че с така описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. С АУАН е иззето СУМПС [номер].

С оспорената ЗППАМ № 26-0432-000149 от 29.06.2026 г., издадена от Е. Н. Д. на длъжност Началник група в 01 РУ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, на жалбоподателя е наложена ПАМ по по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на жалбоподателя с № *** до решаване въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца. От фактическа страна наложената ПАМ се основава на констатациите в АУАН, серия GA, № *** от 29.06.2026 г., с изрично позоваване на акта, като съдържанието му е възпроизведено и в заповедта, но се уточнението, че регистрацията на МПС е била прекратена на 06.01.2026 г., а не на 01.06.2026 г., както е посочено в АУАН. Прието, че за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което му е бил съставен АУАН, в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по случая, в т. ч. обжалваната ЗППАМ, цитираният по-горе АУАН, както и: справка за регистрацията на лек автомобил БМВ 525 ХИ“ с рег. № [рег. номер], според която МПС е собственост на жалбоподателя, регистрацията му е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 06.01.2026 г. вследствие на уведомление от Гаранционния фонд (ГФ) за несключена застраховка „ГО“ на автомобилистите и възстановена служебно на 29.06.2026 г. вследствие на уведомление от ГФ за сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите; справка за нарушител/водач; Заповед № 8121к-5023 от 23.04.2024 г. на главния секретар на МВР, с която издателят на обжалваната ЗППАМ е бил преназначен от длъжността Началник група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив на длъжността Началник група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ Пловдив при ОД на МВР Пловдив; Заповед № 317з-6513 от 18.05.2026 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, удостоверяваща компетентността на издателя на обжалваната ЗППАМ – т. 2.4. от заповедта.

Като доказателство по делото е приета и приложената към жалбата застрахователна полица за застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена на 29.06.2026 г. в 20:22 часа за МПС с рег. № [рег. номер] и валидна до 28.06.2027 г.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата и доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в пределите на делигираните му правомощия със заповед на директора на ОД на МВР Пловдив.

ЗППАМ е постановена в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Като правно основание за издаване на заповедта и за наложената с нея ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Следователно, за разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171 т. 1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, основанията по буква „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т. е. материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. Ето защо, за да се смята за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, заповедта следва да съдържа както описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, така и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с установеното деяние, т. е. административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая в обжалваната заповед са описани всички факти със съставомерен характер (какво е установено – кой, кога, къде и какво е извършил). Посочена е и административнонаказателната разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на процесната ПАМ, а именно – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед се явява постановена при спазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т. на извършеното водача деяние и на допуснатото с него конкретно нарушение, осъществяващо признаците на административнонаказателен състав по ЗДвП измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административни нарушения.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нормата чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства (ППС), за които е получено уведомление от ГФ по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Към датата на прекратяване на регистрацията на процесното МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – 06.01.2026 г., действително е било отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за служебно прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – измененията на разпоредбата са в сила от 07.09.2025 г. В действащата нормативна уредба обаче такова задължение за уведомяване продължава да съществува – чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.). В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, дори и като индиция, че жалбоподателят като собственик на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрация на автомобила му, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление (ТП) № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 г., което ТП не е загубило сила. Съгласно посоченото ТП, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В мотивите на ТП е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел „ПП“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо в случая, макар регистрацията на процесното МПС действително да е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 06.01.2026 г., то жалбоподателят не е знаел това обстоятелство и дори не е могъл да го предположи, тъй като няма публичен регистър, в който да провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила и не е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС, съгласно чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.