Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1176 от 01.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 986/2025
Вид
Решение № 1176
Подписан
01.10.2025
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 133, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 250 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 39, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 39, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18, параграф 1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 82 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100986 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. Д. К. против Кредидимо ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 345 лв., от които 300 лв. претърпени загуби, изразяващи се в обедняване, недостиг на средства за посрещане на текущи нужди, понижен стандарт на живот, частично или пълно лишаване от неща от първа необходимост, в това число и храна, загуба от разликата в паритета на една и съща сума през 2022г. и 2025г. и 45 лв. пропуснати ползи, изразяващи се нереализирани приходи, които надвзетите суми биха донесли, ако бяха вложени в някакво предприятие, пропусната лихва, ако сумите бяха вложени на депозит в банка, пропуснато запазване на съществуващия стандарт на живот, както и 4675 лв. обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в недопустима намеса в личния живот и за против Агенция за събиране на вземанията ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в осъществяван системен психически тормоз, обида и клевета, изнудване в размер на 900 лв., както и за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца 235 лв. обезщетение за грубо нарушаване на правата, предоставени от Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "б" и "г".

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит 2389556/15.05.2021г. за сумата от 400 лв., Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г. за сумата от 700 лв., Договор за потребителски кредит 2431449/16.08.2021г. за сумата 1500 лв., Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г. за сумата от 1800 лв. и Договор 1 за потребителски кредит № 2533915/11.03.2022г. за сумата 2300 лв.

Договорите предвиждали задължението да бъде обезпечено с поръчителство, учредено с посочено от кредитора юридическо лице.

Излага, че на датата на сключване на договорите, сключил към всеки един от тях договори за предоставяне на поръчителство, с избрано от кредитора лице поръчител – в случая Ай Тръст ЕООД, за обезпечаване на задълженията по договорите за кредит. Предвиждало се да заплати възнаграждение на поръчителя.

Счита, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са сключени при противоречие на закона - ЗЗП, ЗПК, при заобикаляне на закона и при противоречие с добрите нрави.

Твърди, че посоченият в договорите за кредит ГПР е недействителен, тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, което следвало да заплати на поръчителя. С това ищецът бил подведен относно действителния размер на ГПР, поради което при сключване на договорите не могъл да направи обоснована преценка за реалните икономическите последици от сключването им.

Поддържа, че некоректното посочване на размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която кредиторът прилагал.

Счита, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлявало допълнителна печалба за кредитора, поради което следвало да бъде включено в ГПР. С това размерът на ГПР надвишавал законно допустимия от пет пъти размера на законната лихва. Невключването му целяло да се избегне императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Поддържа, че лихвените проценти били уговорени в противоречие с добрите нрави, тъй като размерите им надвишавали двукратния размер на законната лихва за обезпечени кредити.

Счита, че доколкото ГЛП и ГПР били част от същественото съдържание на договорите за кредит, нищожността на клаузите, с които били уговорени обуславяла нищожност на договорите изцяло.

Предвид нищожността на договорите за кредит, нищожни били е договорите за предоставяне на поръчителство към тях.

При договорите за предоставяне на поръчителство била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Тъй като заявленията за необезпечен кредит се разглеждали в 14 – дневен срок, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се превръщало в задължително условие за гарантирано получаване на бърз кредит. Освен създаване на задължение, по този начин неравноправно се третирали 2 потребителите с оглед срока за разглеждане на заявлението, в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство с одобрено /посочено/ от кредитора юридическо лице.

Поддържа, че договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможната фактическа неплатежоспособност на длъжника, в противоречие с чл. 16 ЗПК, предвиждащ задължение за кредитора да оцени сам неплатежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползване на наетите средства, съответна на получените гаранции. Между договора за кредит и договора за поръчителство съществувала тясна взаимовръзка и зависимост, тъй като сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство се явявал предпоставка за сключване на договора за кредит, поради което следвало да се разглеждат като едно цяло. Това се установявало и от обстоятелството, че изплащането на възнаграждението за поръчителство да се извършвало, заедно с погасяване на вноските по кредита, по сметка на кредитора.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на самостоятелно основание. Поръчителят получавал възнаграждение, без реално за него да съществува същинско насрещно задължение, доколкото сумите, които е изплатил на кредитора, следвало да бъдат изплатени от длъжника. За длъжника пък изплащането на сумите по кредита са явявало безпредметно, тъй като дори и при редовно погасяване на задължението, бил длъжен да заплати възнаграждение на поръчителя.

Твърди, че извършил плащания за погасяване на задълженията по договорите, включително и по нищожните клаузи. Недължимо платени били следните суми: 188.05 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2402572/12.06.2021г., 700 лв. за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2431449/16.08.2021г. и 900 лв. по за поръчителство и лихва по Договор за потребителски кредит № 2493443/22.12.2021г..

Поддържа, че незаконосъобразно надвземаните суми по кредитите водели до понижаване стандарта му на живот поради обедняване и недостиг на средства, респективно до неоснователно обогатяване за "Кредисимо" ЕАД по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. В допълнение, дружеството се използвало надвзетите суми за отпускане на кредити, т.е. генерирало печалба с чужди средства, набирани незаконосъобразно от кредитополучателите, което наподобявало на банкова дейност, за извършването на която нямало лиценз от БНБ. Незаконосъобразно надвзетите суми можели да бъдат използвани за запазване на съществуващия стандарт на живот или да бъдат инвестирани в нещо, носещо приходи на законния им собственик. Във връзка с това претендира присъждане на имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Излага, че Кредисимо ЕАД извършвал системен психически тормоз чрез телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на 3 понятието добри нрави. Също така с есемеси и уведомителни писма, с които му се напомняло, че дължи нещо, а се игнорирали обясненията му, че не той дължиш нещо, а дружеството му дължи възстановяване на незаконосъобразно надвзети суми по кредити.

Твърди, че неоснователно му се вменявало, че е некоректен, че е излъгал и не е оправдал доверието на дружеството кредитор, което му се доверило и му помогнало. Заплашван бил с посещение от мобилни екипи на адрес по местоживеене и месторабота, със съдебни производства, принудително изпълнение, запор на банкови сметки и имущество. Непрекъснатите обаждания и есемеси, оказвали влияние както върху работата, така и върху почивката. Самите разговори със служители на кредитни и колекторски дружества били изключително неприятни като съдържание и емоции. Освен неприятните емоции, те били крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и върху семейния живот на ищеца. Постоянно изнервената обстановка водела до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 40 -годишен брак. Всичко това предизвиквало постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съдебни производства и принудително изпълнение водели до несигурност в бъдещето, че въпреки законите това все пак би могло да се случи.

Излага, че на 31.10.2022 г. в 11:56 ч. в телефонен разговор от номер + 359 882156334, на 18.11.2022 г. от номер ***, на 28.11.2022 г от номер + 359 882148950 и на 29.11.2022 г от номер *** бил уведомен от служителка на "Кредисимо” ЕАД, че предстоят ежедневни телефонни обаждания от страна на дружеството, че мобилни екипи на дружеството ще го посещават на адрес по местоживеене и месторабота и че въпросните мобилни екипи щели да лепят "похвални'' стикери по вратата. На 08.11.2022 в 13:43 ч. в телефонен разговор от номер *** служителка на ’Кредисимо" ЕАД отправила същите уведомления.

Съобщения с подобно съдържание "...очаквайте посещение на адрес по местоживеене и месторабота от мобилен експерт събиране на просрочени задължения, което ще доведе до редица неудобства за Вас. ..." му било изпратено по Вайбър на 19.11.2022 г.

Твърди, че въпреки многократните устни изявления, че не желае никакъв извънсъдебен контакт с "Кредисимо" ЕАД, въпреки писмените изявления в този смисъл и въпреки подадената жалба до Районна прокуратура Пазарджик, кредиторът не преустановил телефонния тормоз и не потърсил "вземането си" по единствения предвиден от закона начин - чрез съда. За извършвания системен психически тормоз предявява иск за обезщетение в размер на 4675 лв.

Счита, че дружеството оказало неоснователно да ограничи обработване на личните му данни, с което грубо се нарушавали правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 чл. 18, параграф 1, букви "6" и г", за което предявява иск за обезщетение в размер на 235 лв.

4

Твърди, че системен психически тормоз по отношение на него бил налаган и от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Системният тормоз се изразявал в телефонни обаждания с честота, надхвърляща всякакви граници на понятието добри нрави, с есемеси и уведомителни писма. През ден му се напомняло, че дължи нещо, което било спорно от законова гледна точка, игнорирали се обясненията му, че не дължи нищо, а дружеството дължи възстановяване на незаконосъобразно надвзети суми по кредити, че не желае никакви извънсъдебни форми на контакт, което било тълкувано като "заплашване" на дружеството.

Излага, че при разговор от 04.11.2024г от тел. номер +******* бил наречен от служителка на "Агенция за събиране на вземания” ЕАД „крадец“, за което предявява иск за обида и клевета в размер на 550 лв. Заплашван бил със започване на съдебни производства, започване на действия по принудително изпълнение за събиране на вземанията, със запор на банкови сметки и имущество. Това оказвало негативно влияние върху работата и върху почивката. Разговорите със служители на кредитни и колекторски дружества били изключително неприятни като съдържание и изпитани емоции, крайно изнервящи и се отразявали както върху самата работа, така и върху семейния живот. Това постоянно изнервяне водело до обтегнати семейни отношения, истерия, скандали за дреболии след 44 -годишен брак.

Всичко това предизвиквало постоянен стрес, а непрекъснатите заплахи за съдебни производства и принудително изпълнение не само го стресирали, но и водели до една несигурност в бъдещето, че това все пак би могло да се случи.

Твърди, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД незаконосъобразно разполагала с лични данни и незаконосъобразно ги обработвала, извършвайки системен психичен тормоз и изнудване за незабавно заплащане на нещо, недължимо и по закон.