Определение № 2607 от 03.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2607 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503719 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Я. К. частна жалба вх. № 27844/27.01.2025 г. срещу определение № 2089/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 71223/2021 г. на СРС, 91 състав, с което производството по делото е прекратено и разделено, като част от производството, по отношение на имотите, находящи се в гр. София, се изпраща по подсъдност на Софийски градски съд, а друга част - по отношение на имотите, находящи се в гр. Свети Влас, се изпраща по подсъдност на Районен съд гр. Несебър.

В частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице основания за разделяне на производството, като изрично се уточнява, че не се оспорва изпращането на делото по родова подсъдност на Софийски градски съд. Излага се, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е предявен като насрещен в рамките на делбено производство между същите страни, образувано пред Софийски районен съд за всички имоти, придобити по време на брака, независимо от тяхното местонахождение, поради което обусловеният спор за трансформация на лично имущество следва да бъде разгледан в неговата цялост. Според жалбоподателя всички претенции имат общ фактически и правен произход, тъй като се основават на едно и също брачно правоотношение и на идентични твърдения относно източника на средствата за придобиване на имотите, поради което не са налице предпоставките на чл.

210, ал. 2 ГПК за разделяне на производството. Навеждат се доводи, че разделянето на делото на този късен етап, след приключване на съдебното дирене и събиране на доказателствата, включително разпит на свидетели, ще доведе до неоправдано дублиране на доказателствената дейност, значителни процесуални затруднения за страните и риск от противоречиви съдебни актове, в противоречие с принципите на процесуална икономия, бързина и ефективност на съдебния процес. Моли за отмяна на обжалваното 1 определение с което производството по делото е разделено.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата В.Д..

Софийски градски съд, като се запозна с материалите в кориците на първоинстанционното производство, взе предвид доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция частна жалба, намира, че същата е НЕДОПУСТИМА като подадена срещу неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт по следните мотиви:

С обжалваното Определение № 2089/15.01.2025 г. Софийският районен съд е приел, че по предявените от Я. К. искове по чл. 23, ал. 1 СК не е налице родова и местна компетентност на СРС да се произнесе. Съдът е изложил съображения, че по отношение на иска за признаване на изключителна собственост върху 9/10 идеални части от жилищна сграда, находяща се в гр.

София, цената на иска надвишава 50 000 лв., поради което съгласно чл. 104, т.

3 и т. 6 ГПК делото е родово подсъдно на Софийски градски съд като първа инстанция. Отделно е прието, че исковете за признаване на изключителна собственост върху недвижимите имоти, находящи се в гр. Свети Влас, са местно подсъдни на съда по местонахождението на имотите – Районен съд – Несебър, на основание чл. 109 ГПК. С оглед на това съдът е прекратил производството пред СРС, разпоредил е изпращане на делото по подсъдност на Софийски градски съд относно софийския имот и е разделил производството, като е изпратил исковете, касаещи имотите в гр. Свети Влас, за разглеждане от Районен съд – Несебър.

С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят изчерпателно е посочил актовете на съда, които подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност - когато определението /разпореждането на съда прегражда по-нататъшното развитие на делото, или когато това изрично е предвидено в норма на закона.

Жалбоподателят изрично е заявил, че обжалва само извода на съда, че производството следва да бъде разделено, а не и изпращането му по подсъдност.

Определението на съда по чл. 210, ал. 2 ГПК за разделяне на производството по предявени с една искова молба обективно съединени искове не е съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност, доколкото не прегражда развитието на делото, нито обжалваемостта му е изрично посочена в закона. В този смисъл е и съдебната практика по определение 654 от 15.12.2016 г. по т. д. 2115/2016 г., ТК, II ТО на ВКС, определение 436 от 29.07.2015 г. по ч. т. д. 1370/2015 г. ТК, II ТО на ВКС, Определение № 70/11.04.2018г. по ч. гр. д. № 705/2018г. на ВКС и др. По тези мотиви и на заявеното с частната жалба искане към въззивния съд същата се явява недопустима.

Предвид изложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 27844/27.01.2025г. на Я. И. К. чрез адв. П.С.-С. от САК, срещу Определение № 2089/15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 71223/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 91 състав, в частта, с която е разпоредено разделяне на производството по предявените от Я. И. К., искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване на установено в отношенията с ответницата В.Д.Д., че ищецът е изключителен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** и ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3