Определение № 2269 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2269 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110215099 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, образувано по молба на Ю. П. Т., чрез адв. Ст. Г., с която се иска изменение на решението в частта за разноските.

Съдебното производство е образувано по подадена жалба от Ю. П. Т. от гр.

София, чрез адв. Ст. Г. срещу електронен фиш (ЕФ), серия „К“, №8376396, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Производството по делото е приключило с постановен съдебен акт решение рег. №370/03.02.2026 г., с което ЕФ е потвърден и са възложени на жалбоподателя сторените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 €.

След постановяване на решението и в срока за неговото обжалване, тъй като съобщението за постановения съдебен акт е получено от жалбоподателя на 05.03.2026 г., а молбата за исканото изменение е от 19.03.2026 г., се прави искане за изменение на решението до съда в частта относно разноските.

Междувременно по делото е постъпила и касационна жалба от жалбоподателя срещу решението на съда, която е администрирана.

Последната е била изпратена за инстанционен контрол на АССГ, като последният я е върнал с указание за произнасяне и по молбата относно разноските, независимо от цялостното обжалване на съдебния акт и влизане в сила на измененията в АПК преди образуване на настоящето производство.

Дадена е възможност на другата страна на основание чл.248, ал.2 от ГПК да 1 представи отговор на молбата за допълване на определението в частта относно разноските в 7 –дневен срок от получаване на съобщението. Същото е получено от нея на 27.03.2026 г. и не е постъпило становище от другата страна в дадения й срок по чл.248, ал.2 от ГПК.

Молбата, ако се приеме, че производството следва да се развие по този ред, независимо, че касае искане за изменение на съдебно решение само в частта за разноските, е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. В процесния случай разноски са поискани от процесуалния представител на административнонаказващия орган, който се явява въззиваема страна в процеса пред СРС. Същият не се е явил в съдебно заседание, но е изготвил писмено становище по делото. По настоящето производство с писменото становище не е претендиран конкретен размер на сторени разноски, както и не са приложени списъци на сторени разноски, поради което следва да се отчете, че доколкото делото не е с фактическа и правна сложност то възлагането на разноските върху жалбоподателя следва да е в минималния предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК гласи: „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. От своя страна наредбата предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по административни дела в размер от 130 до 190 лв. В случая е приложен 2 минималният размер, предвиден в нея. Този акт предвижда граници, в които съдът да определи възнаграждението за юрисконсулт в съответното производство.

Предвид което съдът намира, че не следва да определя възнаграждение за юрисконсулт в по-нисък размер от минималния, предвиден в наредбата.

В ГПК, който е с приоритет пред наредбата, доколкото се касае за съотношение между закон и подзаконов акт, е предвидено задължително съобразяване на максималния размер на юрисконсултското възнаграждение с максималния, определен по реда на ЗПП и съответно в наредбата към която ЗПП препраща. Характерът на юрисконсултското възнаграждение е разяснен в определение № 5616 от 18.05.2015 г. по адм. дело № 3002/2015 г. на Върховния административен съд. Констатирано е, че юрисконсултите са лица с правно образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба, за което получават уговорено с работодателя възнаграждение, за разлика от адвокатската професия, която се практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно съдействие и защита, в съответствие с принципите за независимост, изключителност и самоуправление. Целта на юрисконсултското възнаграждение не е да се генерират приходи за организацията, която представляват, а да се компенсират разходите във връзка с поддържане на юрисконсулти и участието им в дела. От което следва, че възнаграждението следва да се определя на база характера на извършената работа по делата и времето, което им е отнела. Делото не представлява фактическа и правна сложност. Работата на юрисконсулта се изчерпва с изготвяне на писмено становище. Поради което и на основание чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът е определил размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евростотинки) евро или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, представляващо достойно такова, съобразно извършената работа и минимално предвидената ставка в наредбата и не са налице основания определените разноски да са под минимума в наредбата.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. П. Т., чрез адв. Ст. Г., с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4