Решение № 76 от 29.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Тутракан, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200186 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 317 от 07.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Русе, на С. Г. Д., с ЕГН: **********, от *******, за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ във връзка със Заповед № 1019/17.11.2021 г. и Заповед № 21/18.01.2022 г. на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ във връзка с чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП, състоящи се в нарушено право на защита, тъй като дадената от АНО правна квалификация не била пълна. Поддържа се, че заповедите, с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, били вътрешноведомствени актове, които не били обнародвани в Държавен вестник съгл. изискването на чл. 78, ал. 2 от АПК, поради което не могат да обосноват носенето на административнонаказателна отговорност. В хода на 1 съдебните прения последният представя писмена защита с идентични доводи.

Въззиваемата страна – Директора на РДГ гр. Русе, редовно призован, не се явява, изпраща надлежно упълномощен свой представител – юрисконсулт К.. В хода на съдебните прения същият пледира за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Г. заемал длъжността „ловен надзирател“ в ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Съгласно длъжностната му характеристика, с която той бил запознат на 15.01.2016 г., Г. имал задължението да организира, контролира и отговаря за дърводобивната дейност в обекти на територията на ловното стопанство. Един от тези обекти бил подотдел 38 „н“, по отношение на който било издадено Позволително за сеч № 0748728/29.12.2023 г.

В периода от 09.01 – 11.03.2024 г. с превозни билети, издадени от жалбоподателя, от подотдела били транспортирани 1 378,93 плътни кубически метра дървесина, равняващи се на 2 096,80 пространствени такива.

На 10.04.2024 г. комисия в състав, определен със Заповед № 92/03.04.2024 г. на директора на РДГ – Русе, извършила проверка на сечището, намиращо се в подотдел 38 „н“, както и на относимата документация. В съставения по този повод Протокол № РДГ11-2643/19.04.2024 г. комисията заключила, че при издаването на част от превозните билети прикачените към тях снимки не отговаряли на изискванията на Заповед № 24/18.01.2022 г., т.

2.1.1, а към три други ПБ – №№ 4647/00006/11.01.2024 г., 4647/00007/11.01.2024 г. и 4647/00008/11.01.2024 г., нямало прикачени снимки.

На 20.05.2024 г. актосъставителят Г. Г. съставил АУАН серия ГООА № 000631, с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 от НКОГТ във връзка със Заповед № 1019/17.11.2021 г. и Заповед № 21/18.01.2022 г. на ИАГ. За изпълнително деяние било прието, че жалбоподателят бил издал Превозни билети с № 4647/00006/11.01.2024 г., № 4647/00007/11.01.2024 г. и 2

№ 4647/00008/11.01.2024 г. без към тях да прикачи снимки на превозното средство, транспортиращо дървесината, и че прикачените снимки към ПБ с № 4647/0004/10.01.2024 г., № 4647/00103/11.02.2024 г., № 4647/00105/01.02.2024 г. и 4647/00113/02.02.2024 г. не отговаряли на изискванията изображенията от задната част и двете страни да обхващат изцяло товара по височина, ширина и дължина. За дата на извършване на нарушението актосъставителят приел периода от 10.01.2024 г. до 11.02.2024 г., а за място на извършване – „отд. 38, под. н…“. Актът, като съставен в присъствието на нарушителя, бил връчен на същата дата на жалбоподателя, който вписал, че има възражения, но не уточнил какви.

На 07.06.2024 г. директорът на РДГ – Русе, след като приел установената от актосъставителя фактическа обстановка, издал Наказателно постановление № 317, с което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.

15, ал. 1, т. 1 от НКОГТ във връзка със Заповед № 1019/17.11.2021 г. и Заповед № 21/18.01.2022 г. на ИАГ наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. НП било връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на: НП № 317/07.06.2024 г.; АУАН серия ГООА № 000631/20.05.2024 г.; известие за доставяне; Констативен протокол серия Г00А № 004513; длъжностна характеристика на длъжността „ловен надзирател“; ПБ №

4647/00113/02022024/094857

–

02.02.2024 г.;

ПБ

№

4647/00105/01022024/103156

–

01.02.2024 г.;

ПБ

№

4647/00103/01022024/081331

–

01.02.2024 г.;

ПБ

№

4647/00008/11012024/121041

–

11.01.2024 г.;

ПБ

№

4647/00007/11012024/112743

–

11.01.2024 г.;

ПБ

№

4647/00004/10012024/155453 – 10.01.2024 г.; Заповед № 1019/17.11.2021 г. на изп. дир. на ИАГ; Заповед № 24/18.01.2022 г. на и. д. изп. дир. на ИАГ;

Заповед № 139/21.05.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Позволително за сеч № 748728/29.12.2023 г.; Обяснение от инж. И. Д.; Обяснение от С. Г.; писмо от инж. Г.И. до директора на РДГ – Русе от 30.04.2024 г.; писмо рег. № РДГ 112971/10.05.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С. Г.; писмо рег. № РДГ 112771/26.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе; Протокол за контролна проверка на 3 подотдел 38 „н“ и 3 „г“ рег. № РДГ 11-2643/19.04.2024 г. по описа на РДГ – Русе; писмо рег. № РДГ 11-2972/26.04.2024 г. от директора на РДГ – Русе до С.

Д.; Констативен протокол серия Г00А № 004513 рег. № РДГ112168/28.03.2024 г. ; Разписка серия Г00А № 003564 за отговорно пазене от 27.03.2024 г.; Доклад от инж. Т. Д. за извършени съвместни проверки с рег. № РДГ11-2037/22.03.2024 г.; Регистрационно-контролна карта РДГ1100240/11.01.2024 г.; Заявление от К.К. рег. № РДГ11-240/11.01.2024 г.;

Заявление от С. Д. Г. за регистриране на мобилно устройство с операционна система „Андроид“ за издаване на електронни ПБ; Списък на лицата от ТП ДЛС „Воден – Ири Хисар“, притежаващи таблети; Заповед № РД-05-06 с.

Острово, 09.01.2024 г.; писмо ел. поща от 27.03.2024 г.; Доклад от В. Р. рег. № РДГ11-2035/22.03.2024 г.; Заповед № 83/26.03.2024 г. на директора на РДГ – Русе; Обяснение от С. Д. от 25.03.2024 г.; Писмо изх. № РДГ112329/03.04.2024 г.; Заповед № 92/03.04.2024 г. на директора на РДГ – Русе;

Констативен протокол серия Г00А № 004510/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004511/22.03.2024 г.; Констативен протокол серия Г00А № 004512/22.03.2024 г.;Констативен протокол серия Г00А № 004509/21.03.2024 г.; Акт № 87 серия Г00А 2016 г. № 091995; Резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка, образувана с АУАН № 26/19.02.19 г. на директора на РДГ – Русе.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия ГООА № 000631 от 20.05.2024 г. Актът е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от компетентно на основание чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 274, ал. 1 от ЗГ длъжностно лице. При съставянето на акта са допуснати нарушения на процесуалните правила, някои от които съдът приема за несъществени, но други – за особено съществени.

Първото такова нарушение е своеобразното използване на института по чл. 26 от НК (продължавано престъпление), доколкото в състава на 4

„продължаваното нарушение“ актосъставителят е включил 7 еднотипни деяния. Изводът за неприложимост на института следва от разпоредбата на чл.

18 от ЗАНН, съгласно която за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. В настоящия случай включването на 7-те еднотипни деяния в едно е от полза на жалбоподателя (тъй като му е наложено едно-единствено наказание), вследствие на което съдът приема, че нарушението на актосъставителя е несъществено. Същевременно с това обаче правилото на чл.

26, ал. 2 от НК остава неприложимо и ако включените в състава на нарушението деяния са маловажни, то и общото деяние следва да се окачестви като маловажно (в противовес на последиците при квалифицирането на дадено престъпление като продължавано).

Второто нарушение е свързано с непълнотата на предявеното с АУАН обвинение. Цитираните от актосъставителя разпоредби на ЗГ и НКОГТ са бланкетни и следва да бъдат запълнени от разпоредби на други актове (в случая заповеди), като общото позоваване (без цифрово обозначаване на неизпълнените съставни части) на дадената заповед се приравнява на непълно квалифициране. Тъй като коментираната непълнота е преодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН при издаване на НП (което в случая не е сторено), съдът я намира за несъществена в разглеждания аспект.