Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1231 от 04.08.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6986/2024
Вид
Решение № 1231
Подписан
04.08.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Милена Ганчева Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 · Закон за пощенските услуги
  • чл.128 · Кодекс на труда
  • чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.242 · Кодекс на труда
  • чл.325 · Кодекс на труда
  • чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.358 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Русе, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520106986 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от „Бетон 05“ ООД, гр. Русе с ЕИК 117630360 против Д. Й. Д. от гр. Русе за заплащане на сумата от 2799 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работника, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Ищецът сочи, че ответникът е бил назначен на длъжността „шофьор бетоновоз“ по силата на безсрочен трудов договор от 31.07.2024 г., с изпитателен срок 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. На 07.08.2024 г., след като се явил на работа сутринта, ответникът самоволно напуснал работното си място и повече не се явил на работа. На 13.08.2024 г. работодателят му изпратил по куриер искане за обяснения. На същата дата работникът се явил в офиса на работодателя и подал молба за освобождаване от заеманата длъжност, като в молбата посочил, че не желае да отработва предизвестието си. След тази дата не се явявал на работа и трудовото му правоотношение било прекратено със заповед на работодателя от 21.08.2024 г. на осн. чл.326, ал.1 вр. чл.220, ал.1 КТ, считано от 21.08.2024 г. В трудовия договор бил уговорен срок на предизвестието за прекратяването му 3 месеца. Ответникът не спазил този срок, поради което дължал на ищеца обезщетение в размер на 3 месечни брутни трудови възнаграждения в общ размер на 2799 лв., която сума ищецът претендира в настоящото производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер.

Заявява, че при явяването си на работното място на 07.08.2024 г. камионът, който трябвало да управлява, бил неизправен и допълнително възложената му работа се оказала тежка и неподходяща за здравословното му състояние, поради което той си тръгнал от работа и 1 впоследствие подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Оспорва да му е била връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, за това обстоятелство разбрал едва след получаване на исковата молба.

Посочва, че не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

В срока за отговор ответникът е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2024 г. в размер на 150 лв. за отработени 5 работни дни, ведно със законната лихва за забава.

Ответникът по насрещния иск е изразил становище за частична основателност на насрещния иск, като сочи, че работникът е отработил 3 дни през м. 08.2024 г., за които му се дължи 98,73 лв. трудово възнаграждение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства – трудов договор №112089/31.07.2024 г., че между страните е възникнало трудово правоотношение по посочения трудов договор, като ответникът е бил назначен на длъжност „шофьор бетоновоз“ за неопределено време, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, при работно време от 8 часа и брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лева, като страните са уговорили срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор 3 месеца. Трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.326, ал.1 КТ със заповед №14/21.08.2024 г., по отношение на която ответникът възразява, че не му е била връчена.

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, наличието на предпоставките за дължимост на претендираното обезщетение – неспазване на срока за предизвестие от страна на ответника, както и размера на дължимото обезщетение. По насрещния иск ищецът по този иск следва да докаже полагането на труд по трудовото правоотношение за посочения период и размера на дължимото трудово възнаграждение.

От представената по делото молба /л.8/ се установява, че на 13.08.2024 г. ответникът е депозирал молба за освобождаването му от заеманата длъжност на осн. чл.325 КТ, като в молбата лично е записал, че не желае да отработва предизвестието си. Ответникът не е оспорил автентичността на приложения частен документ. Липсват данни работодателят да е приел предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като работодателят е разпоредил молбата да се счита за предизвестие и с писмо - искане, изпратено чрез пощенска услуга с обратна разписка, получено лично от ответника на 19.08.2024 г., са поискани обяснения от работника за самоволното му напускане на работното място на 07.08.2024 г. и неявяването на работа. По делото е представена присъствена форма - таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на работниците в 2 ищцовото дружество през м. август 2024 г., според която ответникът Д. Д. е присъствал на работното си място на 01.08., 5.08. и 6.08.2024 г. Ответникът Д. в с.з. на 25.03.2025 г. признава, че след 07.08.2024 г. не е работил при този работодател. Представени са и разписки за неуспешно предаване на пратка /на л.43/, от които е видно, че на 04.09.2024 г. на посочения в трудовия договор адрес на ответника е изпратена пратка от „Строител“ ООД /с адрес, съвпадащ с адреса на работодателя „Бетон 05“ ООД/, съдържаща документи, като адресатът е търсен два пъти, но не е вдигал телефона си и не е отговарял, поради което пратката е върната на подателя.

От показанията на свид. П., която попълва присъствена таблица на работниците при работодателя, се установява, че ответникът е работил няколко дни, след което не се е явявал на работа. Свидетелката отрича ответникът да е съобщавал за технически проблем на превозното средство, което трябва да управлява. Съдът кредитира показанията на свид. П., преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК, доколкото тя е служител на ищеца, като счита, че същите кореспондират на представените писмени доказателства и почиват на нейни преки впечатления от работата на ответника.

Свид. Н., заемаща длъжността специалист човешки ресурси в ищцовото дружество и в „Строител“ ООД, заявява, че няколко дни след назначаването му, ответникът подал молба за напускане по взаимно съгласие, като в офиса лично дописал текст, че не желае да отработва предизвестието си. Работодателят не приел предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и тъй като ответникът не се явил на работа, трудовото му правоотношение било прекратено. Според свидетелката заповедта била изпратена по куриер, но пратката се върнала. Като подател на пратката за улеснение било посочено друго дружество, чието седалище било на същия адрес – „Строител“ ООД.

Свидетелката сочи, че ответникът не е съобщавал за заболявания, възпрепятстващи изпълнението на трудовите му задължения, напротив представил е медицинско удостоверение, удостоверяващо, че е здрав и може да започне работа. Съдът кредитира показанията на свид. Н., отчитайки на осн. чл.172 ГПК евентуалната й заинтересованост като служител на ищцовото дружество, като счита, че същите кореспондират на писмените доказателства по делото и пресъздават нейни лични действия и впечатления.

Според свид. Д.а, бивша съпруга на ответника, той й споделил, че има проблем в службата във връзка с неизправност на транспортното средство и я помолил за съдействие за съставяне на молба за напускане по взаимно съгласие. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката във връзка с търсеното съдействие от ответника за съставяне на молба за напускане по взаимно съгласие, но не кредитира показанията й в частта относно мотивите на ответника за напускане на работа, доколкото не се основават на лични нейни впечатления, а пресъздават неговите обяснения за проблеми на работното му място, с които не е запозната в детайли, предвид обстоятелството, че не поддържат близки взаимоотношения.

От писмените и гласните доказателства по делото не се установява ответникът да е имал здравословен проблем, който да го възпрепятства да изпълнява трудовите си 3 задължения. Не се установява и работодателят да не е осигурил подходящи условия за изпълнението им или на работника да е предоставено неизправно превозно средство.

От приетата и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че на ответника Д. е начислено брутно трудово възнаграждение за 3 отработени дни през м. август 2024 г. в размер на 127,23 лв., което е изчислено коректно съобразно уговореното в трудовия договор брутно трудово възнаграждение 933,00 лв., при 22 работни дни в месеца. Чистата сума за получаване от работника, след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ за 3 отработени дни в месеца е в размер на 98,73 лева. Дължимият размер на обезщетението за неспазен срок на предизвестие от 3 месеца, изчислено на база брутно месечно трудово възнаграждение от 933,00 лв., възлиза на 2799,00 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, компетентно и обективно, даващо отговор на поставената задача и кореспондиращо на писмените доказателства по делото.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Видно от писмените и гласните доказателства по делото на 13.08.2024 г. ответникът Д. Д. е подал до работодателя си молба за освобождаването му от заеманата длъжност на осн. чл.325 КТ, без да е посочена конкретна хипотеза на правната норма, но от гласните доказателства се установяват намеренията му за освобождаване по взаимно съгласие.

Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор може да се прекрати, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В настоящия случай от писмените и гласните доказателства не се установява работодателят в 7-дневния срок да е приел предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и с оглед записаното в молбата изявление на работника, че не желае да отработва предизвестието си, работодателят е вписал разпореждане в молбата същата да се счита за предизвестие.

Предвид неявяването на работника на работното място от 07.08.2024 г., работодателят е отправил към него искане за обяснения, което ответникът лично е получил на 19.08.2024 г., видно от приложената обратна разписка /л.7/, въпреки че като подател в обратната разписка е посочено друго дружество – „Строител“ ООД, с адрес, съвпадащ с адреса на „Бетон 05“ ООД. Следователно, от този момент работникът е уведомен за образувано дисциплинарно производство срещу него по повод самоволно му напускане на работа. До произнасяне на работодателя по предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, работникът е бил длъжен да полага труд по трудовото правоотношение или съответно да ползва отпуск, но той не е сторил това. При това положение работодателят е имал възможност да прекрати трудовото правоотношение на друго основание – напр. да го уволни дисциплинарно, но предвид записания в молбата на ответника текст, че не желае да отработва предизвестието, работодателят правилно е възприел молбата като такава по чл.326, ал.1 КТ. Предвид неявяването на работника за 4 отработване на тримесечното предизвестие и липсата на доказателства относно заплащане на обезщетение за неотработването му, на работодателя се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие няма характер на обезщетение за вреди, а представлява заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на предизвестието със заплащане на определената от закона сума. Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ, са прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено.