Определение № 3119 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3119 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502589 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Народно читалище „Гео Милев – 1907“ ....................., ЕИК: 000457764, представлявано от Г.И.А. - председател, чрез пълномощника си адв. Ц.С.К. АК-Пловдив против ЗИ на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК № 5657/ 04.07.2025г. по ч.гр.д.№ 10985/ 2025г. по описа на ПРС- VIII гр.с. в частта на разноските, с която са присъдени на заявителя в размер на 600 лева. Иска се редуциране на разноските за адв.възнаграждение, последното като несправедливо и необосновано прекомерно високо и несъобразено с фактическата и правна сложност на извършената от адв.Я.П. юридическа работа, както и с оглед материалния интерес , който по НМРАВ /сега Наредба за възнаграждения за адвокатската работа/ възлиза в размер на 200 лева.

Постъпил е отговор по частната жалба от адв.Явор Д.Попов, АК-....................., чрез адв. Димитър Неделчев, в който се оспорва жалбата като неоснователна, като е посочено, че правилно съдът е присъдил разноски за АВ в размер на 600 лева, както и ДТ в размер на 25 лева.

ПОС като взе предвид представените доказателства намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

1

Против жалбоподателя Народно читалище „Гео Милев – 1907“ ....................., ЕИК:

000457764 е подадено Заявление по чл.410 ГПК от М. Х. К. от с......................, Пловд.област чрез пълномощник ЕАД „Я.П.“ – гр......................, представлявано от адв.Я.П. за издаване на ЗИ за предаване на движими вещи – дървено коритце с чукало за зеле, тенджера, чинии метална алпака – 20 бр., вилищи-20 бр., кани 2 бр., предоставени на длъжника за временно възмездно ползване. Към заявлението е представен ДПЗС от 16.06.2025г. за договорен и заплатен адв.хонорар в размер на 600 лева.

С издадената ЗИ на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК № 5657/ 04.07.2025г. по ч.гр.д.№ 10985/ 2025г. заповедният съд е уважил изцяло заявлението за предаване на движимите вещи, както и за претендирания размер адв.възнаграждение в размер на 600 лева. С подаденото възражение по чл.414 ГПК в частта на разноските, имащо характер на частна жалба по чл.413, ал.1 пр.II ГПК, е оспорен размера на присъденото АВ като прекомерен.

Частната жалба е основателна. Заповедното производство е бланкетно, подготвя се от заявителя, в случая от проц. му представител чрез предварително изготвени формуляри в бланкетна форма, което значително улеснява проц.усилия на проц.представител на страната при подаването му.

Предмет на искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК са предаване на движими вещи - дървено коритце с чукало за зеле, тенджера, чинии метална алпака – 20 бр., вилищи-20 бр., кани 2 бр., за които не може да се приеме, че са на значителна стойност, а адресат на заповедта е длъжник с нискобюджетни възможности. На следващо място принципно съдът се съобразява и с разясненията по решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан дори от минималните размери, определени с Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС, но в случая жалбоподателят не оспорва, съответно не претендира размера за адв.възнаграждение на проц.представител на заявителя да е под изчисления от него размер от 200 лева, който размер въззивният съд намира също за съответстващ на невисоката фактическата и правна сложност на инициираното от заявителя заповедно производство по чл.410 ГПК.

Ето защо следва обжалваната в частта на разноските ЗИ по чл.410 ГПК да се 2 отмени , като се уважи възражението за прекомерност на присъдения размер адв.възнаграждение над размера от 200 лева.

Не следва да се уважава обаче искането на проц.представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 200 лева по ДПЗС от 21.07.2025г., тъй като производството е за спор за разноски, в което не се присъждат разноски, съобразно константно установената съдебна практика в тази насока. Известна е установената съдебната практика относно недопустимост на исканията и присъждането на разноски в производство с предмет спор за дължимост /прекомерност на претендирани разноски.

Водим от горното и на основание чл.413, ал.1 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК № 5657/ 04.07.2025г. по ч.гр.д.№ 10985/ 2025г. по описа на ПРС- VIII гр.с. в частта на разноските, с която са присъдени на заявителя М. Х. К., ЕГН: ********** от с......................, Пловд.област чрез пълномощник ЕАД „Я.П.“ – гр......................, представлявано от адв. Я.П. разноски за адвокатско възнаграждение над 200 лева/ двеста лева/, дължими от Народно читалище „Гео Милев – 1907“ ....................., ЕИК: 000457764, представлявано от Г.И.А. – председател, за заповедното производство.

Оставя без уважение искането на М. Х. К., ЕГН: ********** от с......................, Пловд.област чрез пълномощник ЕАД „Я.П.“ – гр......................, представлявано от адв. Я.П. за присъждане на разноски за адв.възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 10985/ 2025г. по описа на ПРС- VIII гр.с. против длъжника Народно читалище „Гео Милев – 1907“ ....................., ЕИК: 000457764, представлявано от Г.И.А. – председател за претендирания размер за разликата от 200 лева до 600 лева като прекомерен на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4