Решение № 632 от 26.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Русе, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20244520102682 по описа за 2024 година

Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди, че ответницата М. Н. И. кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството с ел. адрес: www.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. В резултат на подадената от нея заявка и данни, служител се свързал със същата на посочения от нея телефон, като тя потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 1000 лева. След обработване на данните и одобрение на ответницата била изпратена на посочената от нея ел. поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние и същата потвърдила с избиране на изпратения й линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г., като желаната сума била преведена чрез системата Еpay и получена от ищеца на каса на „Изипей“ АД срещу представена лична карта. Крайният срок за издължаване на кредита бил 13.02.2024 г., срокът за погасяване бил 6 месеца от датата на подписване му. Кредитът се олихвявал с годишен лихвен процент в размер на 36 %, ГПР бил размер на 49,7 %.

Ответницата не заплатила месечните вноски от 13.09.2023 г. до 13.02.2024 г.

Служителите на дружеството няколкократно осъществили връзка с ответницата, но тъй като тя забавила плащането им дължала и лихва за забава 1 в размер на 13,02 лева.

Било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 6779/2023 г. по описа на РРС. Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 3413/21.12.2023 г., било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумите от: 1000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 120,00 лева – договорна лихва за периода от 13.09.2023 г. до 13.12.2023 г.; 13,02 лева – законна лихва за забава за периода от 14.09.2023 г. до 15.12.2023 г., както и сумите в размер на 25,00 лева – държавна такса и 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение, но ответницата бил призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен и настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено че ответницата дължи на ищеца сумите от: 1000,00 лева – главница по сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г., 120,00 лева – договорна лихва за периода от 13.09.2023 г. до 13.12.2023 г.; 13,02 лева – законна лихва за забава за периода от 14.09.2023 г. до 15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответницата М. Н. И., чрез назначения и особен представител, оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3413/21.12.2023 г. по гр. д. № 6779/2023 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М. Н. И. да заплати на ищеца сумите в размер на: 1000,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 120,00 лева – договорна лихва за периода от 13.09.2023 г. до 13.12.2023 г.; 13,02 лева – законна лихва за забава за периода от 14.09.2023 г. до 15.12.2023 г., както и сумите в размер на 25,00 лева – държавна такса и 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение.

2

Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1000 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г., г. и желаната сума му била преведена чрез системата e-pay, и получена от същия на каса на офис на „Изипей” АД. Съгласно условията на сключения договор ищецът поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателя поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и сума по договор за поръчителство в общ размер на задължението 1750 лева, платимо с главница на 6 месечни падежа от 13.09.2023 г. до 13.02.2024 г. Не е спорно, че кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

3

Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011462/13.08.2023 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна 4 неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- кредитор клаузи на договора/.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител.

Приложеният към заявлението договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на договора е приложим и ЗПК.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.

1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

5

На първо място е посочен некоректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 1000 лева, платим на 6 месечни вноски от по 291.67 лева.

Договорната лихва е 36.00 %. Посоченият ГПР в договора е 49.7 %. В него обаче не е включено възнаграждението на поръчителя, което, съгласно Погасителния план към Договора е в размер на 95 лв., платимо на 6 ежемесечни вноски за периода на действие на договора за кредит или общо 570 лева или около 57 % от главницата. Следователно посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на всички възнаградителни плащания. В този смисъл Решение по дело С337/2023 г. на Съда на ЕС.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.