Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1536 от 20.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 756/2025
Вид
Определение № 1536
Подписан
20.10.2025
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Пантелеева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. Велико Търново, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500756 по описа за 2025 година за се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от пълномощника на ответника по жалбата Г. С. С. адв. Б. З., с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение по делото в частта за разноските. Излага, че с крайния съдебен акт съдът дължи произнасяне по разноските, каквито ответницата по жалбата е направила в размер на 1000 лева за адвокатски хонорар и 12,50 лв. за ДТ по насрещна въззивна жалба. Тъй като молителката била уведомена за оттегляне на първоначалната въззивната жалба едва след като направила тези разноски.

Моли да бъде допълнено определението на съда по прекратяване на въззивното производство ,като бъде осъдена жалбоподателката да му заплати сумата от 2-12,50 лв., от които 1000 лева адвокатски хонорара за първоинстанционното производство, 1000 лева адвокатски хонорара за изготвяне на отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба и представителство пред въззивния съд и 12,50 лева държавна такса по насрещната въззивната жалба.

Препис от молбата с указание да заеме становище по искането за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК е изпратен на жалбоподателя Г. С. Л.. В определения едноседмичен срок в постъпил отговор от пълномощника на 1 насрещната страна – адв. К. Г., която заема становище за неоснователност на молбата. Счита, че разноските по първоинстанционното производство не могат да бъдат присъждани, след като решението на ВТРС не е отменено.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, което счита да е само за изготвяне на отговор и насрещна въззивна жалба, а е равно на цялото такова за първа инстанция.

Съдът като разгледа молбата, становището и материалите по делото, приема за установено следното:

С Определение № 1274/01.09.2025 г. ВТОС е прекратил производството по ВГрД № 756/2025г. по описа на съда на основание чл. 264, ал.1 от ГПК – поради оттегляне на въззивната жалба на Г. С. Л. срещу Решение №566/14.04.2025г., постановено по гр.д. № 1176/2024г. по описа на ВТРС.

Въззивната жалба е постъпила на 02.05.2025г., като в срока за обжалване на решението от насрещната страна - Г. С. С., от нея не е постъпила въззивна жалба. Жалбата е връчена на С. на 04.07.2025г., а е оттеглена на по-късна дата – 14.07.2025г. Насрещната въззивна жалба е постъпила в срока за отговор – на 16.07.2025г., но след оттеглянето. При тази хронология на процесуалните действия на страните въззивното производство е прекратено.

Към отговора на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба пълномощникът на Г. С. С. е приложил документ за внесена държавна такса за разглеждане на насрещната жалба от 12,50 лева и договор за правна защита и съдействие, според който С. е заплатила изцяло договорен хонорара в размер на 1000 лева за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба, насрещна въззивна жалба против решението на ВТРС.

Съдът намира, че са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските, тъй като с него е поставен край на производството, а съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК се дължи такова произнасяне. Към момента на постановяване на определението претенция за разноски от страна на ответника по въззивната жалба не е било представяна пред съда, но това е сторено в срока за обжалване на определението, като насрещната въззивна жалба и доказателствата за разноски за изпратени към съда преди прекратяването.

Тъй като към момента на изготвяне и изпращане на отговора и насрещната въззивна жалба, молителят не е знаел за оттеглянето на 2 първоначалната въззивна жалба, направените от него разноски за държавна такса и възнаграждение на адвокат са изцяло във връзка с инициираното от насрещната страна въззивно производство. При десезиране на съда с оттегляне на въззивната жалба е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и на ответника по жалбата се дължат разноските по конкретното производство, тъй като няма данни прекратяването да е по причина на споразумение /чл. 78, ал.9 ГПК/.

На ответникът по жалбата се дължат разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение само за въззивната инстанция, при съблюдаване изискването за справедливост с оглед възражението за прекомерност.

Договореното възнаграждение от 1000 лева е идентично със заплатеното за пълното процесуално представителство пред първа инстанция, където молителят е инициираща страна и са проведени седем открити с.з.

Настоящият договор за правно съдействие е само за изготвяне на отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, поради което настоящият състав намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 750 лв. при условията на чл. 9, ал.2 от наредба №1/2004г. на ВАдвС - 3/4 от дължимото за пълно процесуално представителство по делото. Следва да бъдат присъдени в полза на молителя 762,50лв., включващо адвокатското възнаграждение и държавна такса.

По изложените съображения съдът намира искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за частично основателно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 1274/01.09.2025 г. на ОС Велико Търонво, постановено по ВГрД № 756/2025г. в частта за разноските, го допълва със следния диспозитив:

ОСЪЖДА Г. С. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул. „В. З.“ №.. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. С. с ЕГН **********, с адрес гр. В. Т. ул. „Б.Б.“ №***, вх**, ет.**, ап.** сумата от 762,50 лева /седемстотин шестдесет и два лева и петдесет ст./ за разноски по въззивното производство за ДТ и адвокатско възнаграждение.

3

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4