Протокол № 313 от 12.10.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 313 гр. Сливен, 12.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА и прокурора В. Д. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20222200600499 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят обвиняем Д. К. Д., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Л. Л. Т. от АК – София, редовно упълномощен от досъдебното производство.

Жалбоподателят обвиняем С. Н. Г., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Л. Л. Т., редовно упълномощен от досъдебното производство.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор Б..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

ОБВ.Д.: Да се даде ход на делото.

ОБВ.Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на делото и го докладва.

Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба на адв.Л. Л. Т., като защитник на обв.Д. К. Д. и обв.С. Н. Г. срещу определение № 485 от 30.09.2022г. по ЧНД № 1046/2022г. на РС Сливен, с което е оставена без уважение молбата на адв.Т. за изменение на взетите по отношение на двамата обвиняеми Д. и Г. мярка за неотклонение „Домашен арест”.

В жалбата се изразява несъгласие срещу цитираното определение, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при незачитане на националната и международна практика. В жалбата се навеждат изключително подробни аргументи в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на съдебния акт, като се аргументира тезата, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за вземане на тази втора по степен мярка за неотклонение.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е коментирал наведените многобройни доводи, пред първата инстанция, аргументиращи тезата за незаконосъобразност на тази мярка за неотклонение. Навеждат се и доводи, свързани с процесуалното поведение на двамата обвиняеми, с необходимостта един от тях да полага грижи за единствен жив роднина. По отношение на другия обвиняем се твърди, че неправилно е прието, че по отношение на същия има реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, при положение че такъв извод не следвал от доказателствата по делото, включително и обстоятелството, че същият е неосъждан.

С оглед на всички подробно наведени съображения, включително и с оглед продължителността на тази мярка за неотклонение, взета спрямо двамата обвиняеми, се обосновава тезата, че същата следва да бъде изменена в по-лека и се претендира налагане на по-лека такава, а именно Подписка по отношение на обв.Г. и Подписка или Парична гаранция по отношение на обв.Д..

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

Намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в приложеното ЧНД № 1046/2022г. по 2 описа на РС – Сливен и приложеното към него ДП № 89/22г. по описа на РУ на МВР – Твърдица, вх.№ 2324 / 2022 на РП – Сливен, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото цитираните по-горе материали.

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.

Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми въззивни съдии, моля да оставите без уважение депозираната въззивна жалба от защитника на двамата обвиняеми и да потвърдите първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно. Постановеният съдебен акт намирам за правилен, тъй като продължават да са налице кумулативно изискуемите предпоставки на разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК. От предходното разглеждане на молбите на защитата за по-лека мярка по отношение на двамата обвиняеми до настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да водят до извод за незаконност на така определената мярка. Не споделям становището на защитата, изразено във въззивната жалба, за това че първоинстанционният съд абсолютно декларативно е приел, че е налице обосновано предположение за двамата обвиняеми, че са извършили престъплението, за което им е 3 предявено обвинение. За определяне на мярка за процесуална принуда, в конкретния случай мярката Домашен арест, е достатъчно да е налице единствено обосновано предположение, въз основа на събраните доказателства по делото. А дали едно обвинение е доказано категорично следва да се преценя в един по-късен етап на наказателното производство, а именно действия на прокурора след приключване на разследването. В този смисъл считам, че на този етап са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснованото предположение за извършено престъпление, така както изисква разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК. Вярно е, така както се твърди в жалбата, че поради особеното положение на пострадалия в наказателния процес неговите показания могат да бъдат тенденциозни и необективни, така както ВКС е приел в някои свои решения. В случая обаче не считам, че е така, тъй като са налице обективно установени факти, имам предвид получените сериозни телесни увреждания у пострадалия, по повод на които се е наложило да бъде хоспитализиран в болнично заведение в доста тежко състояние, дори с първоначална опасност за живот му. Именно тези обективни факти подкрепят показанията на пострадалия по настоящото дело, поради което не може да се приеме, че в случая те са необективни или тенденциозни. Същевременно искам да кажа, че този начин на преценка на доказателствата по делото важи и с пълна сила и по отношение на обясненията на обвиняемите, които дават в хода на разследването. Разбира се те също следва да бъдат ценени от призмата на това, че същите са заплашени от наказателна отговорност, която биха могли да понесат след приключване на наказателното производство с влязла в сила осъдителна присъда. По отношение на другите доводи, наведени във въззивната жалба, касаещи прекомерно дългия срок на разследване на делото и аргументите относно това, че не са били извършени процесуално-следствени действия с обвиняемите в продължение на 5 месеца, считам че в случая планирането на разследването се осъществява от органите на ДП и не може да се каже, че по настоящото дело е налице бездействие на разследващия орган, тъй като вероятно се чака изготвянето на експертизи по делото, които в някои случаи са необходими за първоначалното им приобщаване и едва след това за провеждане на други процесуално-следствени действия. Не считам, че мерките са наложени и продължават за прекомерно дълъг срок, доколкото не е изтекъл срока, визиран в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. По тези 4 съображения считам, че така наложените мерки са законосъобразни, поради което моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт, с който са оставени в сила.

АДВ.Т.: Уважаеми окръжни съдии, аз поддържам депозираната частна жалба срещу определение №485 на РС – Сливен и моля да отмените същото като неправилно и незаконосъобразно. Атакуваният съдебен акт се намира в шокиращо противоречие с разпоредбите, както на националното така и на международното право, регламентиращи на първо място презумпцията за невиновност и гарантиращи правната сигурност, а също и съхраняването на правата и законните интереси на гражданите, включително и репутацията на Г. и Д.. Презумпцията за невиновност, регламентирана в чл.31 ал.3 от Конституцията на Република България, чл.16 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧ, изисква всякога лицата да бъдат третирани в съответствие с тяхната невинност до окончателен съдебен акт относно вината. Нещо, което трети наказателен състав на РС Сливен не извърши, нито със своя краен акт, нито с процесуалното си поведение, което ще обясня по-нататък. Твърдяната от РС Сливен опасност по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК не се основава на данните по делото, както изисква чл.5 §1 б.“с“ от ЕКПЧ. В свое решение от 07.01.10г. по делото П. срещу България, ЕС припомня, че цитирам: „Презумпцията за невиновност, прогласена във втория § на чл.6 е една от същностите характеристики на справедливия наказателен процес. Тя се оказва непризната, ако официално изявление, във връзка с подсъдим, респ. обвиняем, носи идея за виновност, при положение, че такава не е установена по законен път”. Поведението на РС Сливен и произнасянето на същия дава нарушение с критериите, по които се извършва прегледа по реда на чл.5 §3 и §4 от ЕКПЧ, и в случая по реда на чл.65 от НПК. Актът на РС Сливен бе в шокиращо противоречие с христоматийното решение по делото Томази срещу Франция до ден днешен, а също и с трайно установената практика по чл.65 НПК на националните съдилища. В своето определение РС Сливен по никакъв начин не можа да аргументира по какъв начин обуславя необходимостта и легитимността на продължаващото съществено ограничаване на правото на свободно придвижване, което е право в най-висш порядък, и местоопределяне на Д. и Г.. Не мога да продължа анализа на акта на РС Сливен без да обърна внимание на становището на колегата от ОП в днешното с.з. ОП Сливен заяви, че от датата на предходното разглеждане на 5 мерките на обвиняемите няма нови обстоятелства, с което категорично не мога да се съглася, доколкото трайната съдебна практика е ясна, че изминалият период от време си е ново обстоятелство. На второ място, не мога да се съглася и с тезата на ОП, че само обоснованото предположение е достатъчна предпоставка за вземане и търпене на мярката за неотклонение Домашен арест. За да продължи да действа тази мярка и понастоящем следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.63 ал.1 от НК, доколкото домашния арест, с Решение на Конституционния съд от 1992г., е приравнена по значение и правни последици на задържането под стража.

Категорично не мога да се съглася и с тезата на ОП Сливен, че се чака изготвяне на експертизи, от чийто резултат хипотетично би се наложило и биха били планирани последващи действия по разследването. На първо място, няма правна и житейска логика, която да обоснове двама мъже да стоят в условията на арест 5 месеца докато се чака изготвяне на експертиза. А дори и този аргумент да имаше някаква почва, то липсата на фокус и ритмичност по това разследване е видима дори за не юрист. В този смисъл бе аргументацията на РС Сливен, с която първоинстанционният съдебен състав при явно погазване на нормата на чл.203 ал.5 от НПК, реално оправда константното бездействие на органите на ДП, като от мотивите на РС Сливен, аз и моите клиенти, останахме с впечатление с каквото би останал и всеки безпристрастен и обективен наблюдател, че бе вменена вина на защитата и на обвиняемите, че упражняват своите процесуални права да правят искания, да депозират молби и да прилагат доказателства. Това е смисълът на наказателния процес, дори и в досъдебната фаза, в която прокурора има господстваща роля, да се търси истината, има състезателност и да се събират доказателства без значение коя теза обслужват – дали обвинителната, дали защитната. Ние не шиканираме и не пречим на разследването, опитваме се да доказваме невинността си, което за мен е прецедент, доколкото мисля, че тежестта на доказване трябва да тежи на плещите на прокуратурата, а не ние да се опитваме да бъдем и защитници, и обвиняеми, и прокурори и разследващи полицаи. Преди пет месеца сме дали подробни обяснения по този случай. Да, съгласен съм, биха могли да бъдат защитна функция, но биха могли и да казват истината, което в случая се случва. Тези обяснения имат най-малко потенциала да оборят обвинителната теза. Пет месеца те не бяха проверени, още повече, че сме приложили и снимки от местопроизшествието, 6 които категорично оборват тезата на т.нар. пострадал, че е навлязъл в чужд имот да пои животните си, просто защото на това място няма чешма, няма водоизточник и изложеното от Васил Апостолов Тодоров не отговаря на истината. Безмълвен остана РС Сливен по отношение на непроменения в хода на разследването, събран доказателствен обем, касаещ интензитета на обоснованото предположение. Съдът не отчете обстоятелството, че доказателства за вината на обвиняемите са събрани преди техния арест. От началото на тяхното задържане до момента, въпреки множеството молби, въпреки дадените обяснения, пет месеца противно на принципа, заложен в чл.22 ал.3 от НПК, че делата с обвиняеми се работят приоритетно, моите трима подзащитни, двама са днес пред Вас, не бяха потърсени, поверени, повикани за участие в каквито и да е процесуално-следствени действия. РС Сливен не изложи мотиви, с които да отхвърли резонното становище на защитата за липса на ангажирани от прокуратурата конкретни доводи, обуславящи необходимостта от търпене на именно тази мярка за неотклонение. И днес не чух такива доводи. Няма планирани действия по разследването. Беше изложена хипотеза, че евентуално след получаване на експертното заключение от експертизата, която касае телефонен апарат, би могло да се пристъпи към някакви действия по разследването. Припомням на съда, че когато на 05.08.22г. бе разглеждано пред въззивна инстанция искането по реда на чл.65 НПК Вашият съдебен състав се съгласи със становището на защитата за липса на активност от страна на разследващите органи. Тогава констатирахме извършването на само три на брой разпити и изготвяне на едно постановление за период от над 60 дни, постановление, съдържащо указание за изготвяне експертиза по делото, за което отново подчертавам, обвиняемите не е необходимо да са в условията на арест.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f8911d9-2999-4c3c-92d0-467c7e865eca