Присъда № 62 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5353/2024
- Вид
- Присъда № 62
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 01.04.2025
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.68 б.А · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 145 · Закон за съдебната власт
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.57 · Наказателен кодекс
- чл. 58А ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №62 от 14.03.2025 г. по НОХД № 5353/2024 г. по описа на ПРС - ХVІІ н. с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. П. А., с ЕГН: ********** за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно за това че:За периода от месец декември 2021 г. до месец юли 2024г., включително, в гр.П., обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1893/26.10.2021г. по гр. дело № 6008/2021г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, III бр.с., влязло в сила на 01.12.2021 г. да издържа свои низходящи - синовете си Т. К. А., с ЕГН: **********, роден на ***г. и К. К. А., с ЕГН:
**********, роден на ***г. чрез тяхната *** и законен представител П. Г. С., с ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва: за периода от месец декември 2021 г. до месец юли 2024г., включително - 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 150 лева за месец декември 2021 г. и 31 (тридесет и една) пълни месечни вноски по 250 лева всяка, в общ размер от 7750 лева, за периода от месец януари 2022г. до месец юли 2024г., включително, като общо дължимата сума за издръжка на детето Т. К. А., с ЕГН: **********, роден на ***г. възлиза в общ размер на 7900 /седем хиляди и деветстотин/ лева и за периода от месец декември 2021 г. до месец юли 2024г., включително - 1 (една) непълна месечна вноска в размер на 100 лева за месец декември 2021г. и 31 (тридесет и една) пълни месечни вноски по 200 лева всяка, в общ размер от 6200 лева, за периода от месец януари 2022г. до месец юли 2024г., включително, като общо дължимата сума за издръжка на детето К. К. А., с ЕГН: **********, роден на ***г. възлиза в общ размер на 6300 лева, или всички неизплатени дължими вноски за издръжка на двете деца възлизат в общ размер на 14 200 /четиринадесет хиляди и двеста/ лева.
В хода на съдебното производство са конституирани пострадалия Т. А. , а така също и П. С./ законен представител на К. А./ в качеството им на частни обвинители.За техен повереник се явява адв.И., преупълномощила впоследствие по делото адв.Р..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация при максимума в закона от три години .
Повереникът на частния обвинител – адв. Р. /преупълномощена от адв.И./, счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, като моли при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпълнение, без да конкретизира размер на наказанието и на изпитателния с р о к . Алтернативно се съгласява с предложеното наказание от прокурора.Прави искане за плащане на разноските по делото.
Частните обвинители поддържат казаното от повереника им.
Служебният защитник на подсъдимия – адв Х. , пледира при 1 индивидуализиране на наказанието да бъдат отчетени изтъкнатите от него смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства, като моли да бъде определено наказание пробация в минималния предвиден размер в закона.
Подсъдимият А. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията н а чл. 371, т. 2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му последна дума моли за условна присъда.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
ПОДСЪДИМИЯТ К. П. А. е роден на ***г. в гр.П., обл.П., с адрес за призоваване - с.Ц., обл.П., ул.***, б., б.г., с начално образование, неработещ, разведен, осъждан, с ЕГН: **********.
На 30.03.2007г. подс. К. А. и св. П. С. сключили граждански брак и заживели в апартамент, находящ се в гр.П., на ул.***. От съвместното им съжителство се родили двете им общи деца - синовете им Т. К. А., роден на ***г. и К. К. А., роден на ***г., тоест към настоящия момент съответно на **г.. и **г. възраст. Първоначално обвиняемият работел и полагал грижи за семейството си, но с течение на годините, започнал да злоупотребява с алкохол, дистанцирал се от грижите за децата и семейството, и дори им налагал физически и психически тормоз, за което било инициирано и проведено производства по реда на чл. 18 от ЗЗДН. Това му системно поведение, мотивирало св. П. С. да пожелае да преустанови отношенията си с подс. К. А..
В края на 2021г. св. П. С. депозирала искова молба с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК. Във връзка с така депозираната искова молба било образувано граж. дело№ 6008/2021г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, III бр.с. С Решение № 1893/26.10.2021г. по граж. дело № 6008/2021г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, III бр.с., в сила от 01.12.2021г., подс. К. А. бил осъден да заплаща, чрез тяхната *** и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева – за детето св. Т. А. и 200 лева - за детето К. А., считано от датата на постановяване на решението до настъпване на законоустановената причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. Цитираното съдебно решение влязло в законна сила на дата 01.12.2021г.
Издръжката следвало да бъде престирана на адреса, на който продължила да живее *** св. П. С., а именно на адрес - гр.П., ул.***. Свид. П. С. предоставила на подс. К. А. информация и за банковата си сметка, за да може 2 при необходимост и желание от негова страна да превежда месечната издръжка на децата им по банков път.
Подсъдимият К. А. бил запознат с горепосоченото съдебно решение, с което бил осъден да плаща издръжка за синовете си - св. Т. К. А. и К. К. А. ,но не престирал вмененото му задължение.
Било образувано и изпълнително дело № 5174/2023г. на V район по описа на СИС към Районен съд - гр.Пловдив /ДСИ Б. П./. На 08.12.2023г. поканата за доброволно изпълнение ведно с изпълнителния лист по цитираното изпълнително дело били връчени лично на обвиняемия. Независимо от всичко това бащата – подс. К. А. вече се бил дезинтересирал от децата си - не предоставял редовно законоопределената и необходима за отглеждането им ежемесечна издръжка. Вследствие на бездействието му св. П. С. изпитвала сериозни финансови затруднения за отглеждането на децата им. Поставена в тази неизгодна и трудна за нея житейска ситуация, пострадалата взела решение да сезира със сигнал Районна прокуратура - гр.Пловдив, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по см. на чл. 183, ал. 1 от НК. В тази връзка била възложена и извършена проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, а в последствие образувано и наказателно производство по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК.
В хода на проведеното разследване по делото било установено, че на неустановена дата през 2022г. св. Т. П. /*** на подс. К. А./ превела по банков път, от името на сина си, на пострадалата П. С. парична сума в размер от 200 лева, която била предназначена за издръжката и на двете им деца. Ерго останали неизпълнени следните месечни издръжки, както следва: по една непълна месечна издръжка /от 150 лева - за св. Т. А. и 100 лева - за малолетния К. А./ и от по 31 броя пълни месечни издръжки за всяко едно от двете деца /от по 250 лева - за св. Т. А. и от по 200 лева - за малолетния К. А./, касателно периода от месец декември 2021г. до месец юли 2024г., включително, или всички те в общ размер на 14 200 /четиринадесет хиляди и двеста/ лева.
Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично задължение подс. К. А. неизпълнил задължението си да заплаща издръжка на двете си деца, поради което бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем.
В хода на разследването по делото е била изискана и приложена актуална справка от Дирекция “Бюро по труда“ - гр.Пловдив към Агенцията по заетостта, от която става видно, че А. не е бил регистриран като безработен в Дирекция “Бюро по труда“ - гр.Пловдив или друго териториално поделение към Агенцията по заетостта до 05.02.2024г., включително и съответно не му е била предлагана работа.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите –П. С.,Т. А.,Т. П., и В. Г. , депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.
Свидетелските показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на подсъдимия и 3 съответни на останалата доказателствената съвкупност. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства не се наблюдава.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК.
ОТ ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл.143, ал.2 от Семейния кодекс - “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“.
По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички доказателства по делото. Те именно доказват по категоричен начин, че подс.
А. е осъществил с бездействието си престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието на А. е умишлено при пряк умисъл, защото като е съзнавал отлично задължение към двете си деца , факта че същите се нуждаят от финансова помощ, той упорито се е въздържал от изпълнението му в един твърде дълъг период- от 31 месеца и за двете си деца . Като се има предвид, че издръжката се определя и следва да се плаща ежемесечно ,с оглед нуждите на съответното дете ,което именно не е направил ,макар да е бил осъден за това .Съдът не може да се съгласи със защитата,че няма умисъл в действията на А. ,както и че същия е трябвало да избира дали да плаща издръжка не децата си или да се грижи за своята болна майка. С неплащането на втората изискуема вноска през м.декември 2018г. започнало осъществяването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Тъй като съгласно чл.68 б.А от ЗЗД изпълнението е следвало да стане в местоживеенето на децата и майка им, което към инкриминирания период е било в с .Ц. обл.Пловдив , престъплението е било осъществено на същото място.
За съставомерността на престъплението по така цитирания текст от НК е необходимо от обективна страна деецът да е бил осъден ,тоест да има влязло в сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ. В дадения казус има такова влязло в сила решение- с Решение № 1893/26.10.2021г. по гр. дело № 6008/2021г. по описа на Районен съд - гр.Пловдив, III бр.с., влязло в сила на 01.12.2021г. .Като същото е влязло , а подс.А. знае за него. Знае ,че то касае осъждане за това ,че дължи пари на двете си деца.
Това е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл .Той включва съзнателно неизпълнение на това негово задължение. У дееца ,това е налице ,тъй като същия макар да не е работил дълго време и да е имал финансови затруднения ,към настоящия момент не работи ,в същото време обаче липсата на редовни постъпления, всеки месец не е предпоставката за 4 неиздължаване в срок на сумите ,за които е осъден. Още повече ,че същите са предвидени в нормален размер и е принципно задължението му да ги покрива.Видно и от постъпилата справка от ДСИ съшия не е погасил нито една вноска по образуваното дело.
В същото време престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f88a088-d366-4230-8879-83598a7dfaa7