Определение № 1337 от 21.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1337 гр. Бургас, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК, вр.чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“,ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 526/03.04.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по ч. гр. д. № 264/25г., отхвърлящо заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК ( по извлечение от счетоводни книги на банка към 06.03.25г.) срещу длъжника Б. С. С. ЕГН: ********** от ***, за следните суми:

636,96лв., представляващи неплатена част от главницата по договор за потребителски кредит(ДПК)№ 720031281079/21.11.23г.;договорна лихва от 23.11лв. за периода от 25.10.24г. до 25.12.24г. и лихва за забава от 25.10.24г. до 06.03.25г.,ведно с разноски за производството в размер от 25лв. за държавна такса и 150 лв.за ю.к. възнаграждение.

В частната жалба разпореждането се сочи за незаконосъобразно,иска се отмяната му и произнасяне от въззивния съд, уважаващо изцяло подаденото заявление, като се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички вземания на кредитора, заявени пред АРС.

Конкретно се развиват подробни съображения в насока, че договорът за кредит има необходимото императивно изискуемо от закона (Закон за потребителския кредит- ЗПК) съдържание, съставен е на разбираем език, като клаузата за ГПР е също ясно и разбираемо формулирана, а кредитодателят няма задължение да посочва подробна информация и стойности на елементите от формулата за изчисляване на ГПР, посочена в Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, която прилага и в процесния договор, т.к. тя е сложна и съдържащата се в нея информация не може да бъде представена на потребителя по разбираем и достъпен начин- предназначена е за професионални изчисления от компетентността на специализирана математическа и счетоводна експертиза.

Сочи се, че уговореният в процесния ДПК ГПР е под максималния размер, визиран в чл.19 1 ал.4 от ЗПК, както и че включва всички разходи по кредита, като тези по застраховането не следва да се приемат за част от него, защото страната го е договорила по собствена воля.

Освен това се поддържа,че самото заповедно производство има ограничен предел на проверка, предвид поставената му от закона цел не да установи конкретното вземане, а дали то се признава или оспорва.За това допълнителните изисквания, поставени от първата инстанция за предоставяне на информация не би следвало да се счетат необходими и да се разглеждат. Те в случая излизали извън предметния обхват на дължимата в производството проверка и извън възможностите на заявителя да докаже вземането си. Поставените допълнителни изисквания били относими и да се удовлетворят чрез съответните доказателствени средства в един бъдещ исков процес, в който да се разгърнат и проверят в пълнота всички съображения на претендиращия за и всички доводи на оспорващия против претендираното вземане.

Възразява се и по съображенията за неизпълнение на дадените указания от първата инстанция, като се прилага молба без дата и рег.№ на завеждане в съд, съдържаща уточнение от Банката с твърдението, че е внесена в РС-Айтос в срок, но поради грешка- по друго дело.

В обобщение на горното, частният жалбоподател намира всички изисквания на закона спазени, поради което счита, че заявлението му е основателно и следва да бъде уважено.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт и пред компетентния да се произнесе по нея съд, но по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№264/25г. е образувано пред РС-Айтос по заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД чрез юрк. Йордан Тодоров, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Б. С. С. въз основа на договор за потребителски кредит. С Разпореждане № 418 от 18.03.2025 г. съдът е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението изрично да посочи дали в претендираната сума от 636,96 лв. се включва част от застрахователната премия по договора за кредит; дали застрахователната премия по договора се включва в годишния процент на разходите; начислявана ли е възнаградителна лихва върху застрахователната премия; дали длъжникът е погасил част от кредита, както и каква част от плащанията е чиста сума по кредита, каква част е застрахователна премия и каква част е възнаградителна лихва. Съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението му ще бъде отхвърлено. Препис от разпореждането на съда е получен от заявителя на 26.03.2025 г., но в предоставения му тридневен срок, указанията на съда не са изпълнени – по настоящото дело не е постъпила уточняваща молба.

С оглед неизпълнението на дадените указания, даването на които съдът е обосновал със служебното си задължение да извърши проверка за действителността на договора, от който заявителят черпи правата си, АРС е постановил обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението на Банката.

Въззивният съд намира това разпореждане за правилно, т.к споделя аргументите на първата инстанция, обосноваващи крайния й правен извод, както и самия него.

Поначало според БОС и в производството по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, извън изрично посочената в чл.418 ал. от ГПК проверка по същество – дали вземането съществува и произтича от редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, заповедният съд дължи и проверката в защита правата на 2 потребителя, посочена в чл.411- да изиска поправка на нередовността на заявлението, ако искането не отговаря на общите изисквания за неговото съдържание и предмет, поставени от ГПК в чл.410, както и дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави, респективно – дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Именно в тази връзка и след като в случая се касае до договор за потребителски кредит,налагащ служебна съдебна проверка за горните обстоятелства, съдът е длъжен да поиска уточнение на обстоятелствата, имащи отношение към извършването на горната.

В този смисъл и съобразявайки указанията от разпореждането на първата инстанция БОС намира, че те са допустими, относими и изискуеми за проверката за валидност на ДПК, от който черпи вземанията си Банката.

От подаденото заявление действително не е дали в поисканата главница е включена част от застрахователната премия и ако да- каква е тя, още повече, че и в самия договор на страните, съдържащ погасителен план, не е видно разграничение на двете вземания, а месечните вноски са формирани от единна главница и договорна лихва.

Горното е било необходимо с оглед възможността при установяване недействителността на договора, да бъде присъдена чистата сума по кредита.

Важно за произнасянето на съда в контекста на валидността на ДПК е също Банката да уточни дали в ГПР намира отражение и застрахователната премия по договора, защото съдът е длъжен да провери дали той представлява цифрово отражение на всички разходи по кредита,дължими от потребителя, които са били известни на кредитора.

Третият поставен в разпореждането, даващо указания за поправка на заявлението въпрос е също относим към задължителната проверка на съда.

Четвъртият е от особена важност в случая, т.к. е налице погасяване на дълга в по- голямата му част. Видно от извлечението, платените вноски по ДПК са десет, а неплатените – три.Като за съда остава неясно към какви задължения са отнесени вече върнатите по заема средства.Последното е от значение за преценката на съда дали платеното дотук не покрива дължимото, в случай че ДПК или отделни клаузи за задължения бъдат счетени нищожни и непроизвеждащи действие.Тогава с изпълненото би следвало да се намали действителният дълг на потребителя.

Указанията на съда са точни, ясни и относими към заявените вземания,поради което реално изпълними от Банката, но тя не е представила уточнение в тази връзка, а приложеното към жалбата копие от такова не съдържа данни за това кога е представено в АРС, поради което не следва да бъде разглеждано от БОС.

Последица от горното непоправяне на заявлението в приложение на чл.410, ал.1 от ГПК е отхвърлянето му, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.

Извън горното БОС съобразява, че дори уточнението да се приеме за направено в срок, заявлението пак би следвало да бъде отхвърлено, защото чрез твърденията на заявителя се изяснява фактът, че в ГПР по конкретния ДПК не са включени разходите за застраховката, а според БОС и видно от данните по делото – те би следвало да бъдат приети за част от общите разходи за потребителя по смисъла на § 1,т.1 от ДР на ЗПК.

Даже от ДПК и погасителния план в него е видно, че главницата по основния кредит и тази 3 по допълнителното кредитиране на застрахователната полица не са разграничени, а фактически отразени като единен дълг, от което БОС заключава, че макар формално застраховането да е документирано като самостоятелна незадължителна услуга от трето лице, за него реално са изпълнени изискванията на директива 2008/48 на ЕС. Застраховането е предвидим общ разход и обуславя сключването на договора при тези условия,т.к. сумите са предварително заложени в погасителния план като разход в размера на погасителната вноска и защото застраховката е финансирана от същата Банка, която печели веднъж от отпускането на кредита за нея и втори път като застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“- КЧТ.

По тези съображения застраховката би следвало да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР за ДПК. Невключването й води до неправилно изчислен(неясен и немерен, занижен по размер) ГПР, а оттам до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, при което се прилага последицата на чл.23 от ЗПК, налагаща на недобросъвестния кредитор санкцията да си върне само чистата сума от кредита ,но не и лихви и други вземания, произтичащи от това правоотношение. Казаното е изводимо и от задължителната за правоприлагане съдебна практика на СЕС- вж. Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22, в § 56 от което е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

При това положение, след като от уточнението на заявителя е видно, че погасената част от кредита възлиза на 2275,21лв., докато самата чиста стойност на същия по ДПК е 2000лв., е изводимо, че потребителят е изплатил дълга си към кредитора изцяло. Вземането на Банката не съществува, т.к. е вече погасено, следователно е неоснователно претендирано по реда на чл.417 от ГПК.

В обобщение на изложеното БОС намира, че следва да потвърди обжалваното разпореждане като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №526/03.04.25г., постановено по частно гражданско дело №264/25г. по описа на Районен съд-Айтос.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4