Решение № 577 от 20.10.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1458/2023
- Вид
- Решение № 577
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- Магдалена Бориславова Младенова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл. 286, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 577 гр. В., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420101458 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. К., общ. П., ул. „Ю.Г.“ * против Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2.
В исковата молба се твърди, че на 02.12.2021 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на следовател от ОСл.О при РП – В. по пр.пр. № ** г. по описа на Районна Прокуратура – В.. В постановлението на ОСл.О при РП – В. се твърдяло, а с внесения в Районен съд – В. обвинителен акт се поддържало, че ищецът е извършил престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. След внасяне на обвинителния акт от представителя на прокуратурата, в Районен съд – В. било образувано НОХД № ** по описа на съда.
Съдебното следствие срещу П. започнало на 28.04.2022 г. и след провеждането на няколко съдебни заседания той бил оправдан с Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа на Районен съд – В.. Срещу така постановената присъда бил подаден протест от представителя на прокуратурата и било образувано ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В.. С крайния си акт – Решение № 40/10.02.2023 г. окръжният съд потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. Присъдата влязла в законна сила на 10.02.2023 г.
Поддържа се, че от образуване на следственото дело до приключване на делото пред втората инстанция изминали близо две години, като през този период ищецът неколкократно бил призоваван и се явявал за следствени действия в досъдебното производство, а след това и за участие в открити съдебни заседания пред съда. Сочи се, че за да защити правата си същият си наел и договорен защитник, за който е направил разходи пред двете съдебни инстанции. Твърди се, че след привличането му като обвиняем ищецът бил силно разтревожен дни наред, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие – оплаквания, които не е имал никога преди. Имал проблеми със съня и концентрацията. Това състояние на тревожност продължило доста време, като се обостряло преди и след всяко явяване в ОСл.О при РП – В. и преди и след всяко съдебно заседание по делото. Посочва се, че за всяко от действията ищецът следвало да пътува от мястото, където живее в с. К., общ.
П., до гр. В. и обратно и тъй като действията се извършвали в работен ден и работно време, 1 да си взема отпуск и да отсъства от работа. Поддържа се, че ищецът разбрал, че наказанието, което го заплашва, е от една до шест години лишаване от свобода и обществено порицание, което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора и присъдата му ще бъде огласена публично по местоживеене. Отделно от това ищецът живеел в малко населено място, в което се разбрало, че има дело срещу него и го грози затвор и той изпитвал срам и неудобство да общува с хората от селото и с приятелите си, сред които се ползвал с много добро име — както той, така и семейството му. Сочи се, че по време на делото ищецът ограничил социалните си контакти и избягвал приятелите си, като част от тях, когато разбрали за делото, също започнали да го избягват.
Изтъква се, че ищецът е съвсем млад човек, с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и липса до момента на каквито и да било противозаконни прояви.
Твърди се, че незаконно повдигнатото му и поддържано на две съдебни инстанции обвинение е първият му сблъсък с правораздаването и освен стрес и страх е породило у него и едно разочарование и недоверие към държавните органи и институции.
Поддържа се, че в конкретния случай са налице всички елементи за възникване отговорността на ответника за вреди. Сочи се, че Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, налице е влязла в сила на 10.02.2023 г. оправдателна Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа на Районен съд – В., от ищеца са претърпени неимуществени и имуществени вреди, като е налице причинноследствена връзка между тях и наказателното производство. Изтъква се, че ищецът е ангажирал договорен защитник, който го е представлявал в хода на съдебния процес и по делото са налице доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500,00 лв. Сочи се, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и познати, като в подобни случаи негативните преживявания се презумират и от закона, с оглед презумпцията за невиновност и конституционна защитените основни човешки права – чест, достойнство на личността.
Поддържа се, че в случая претърпените от ищеца притеснение, страдание, уплаха, срам, уронване на престижа и доброто му име страх да не бъде несправедливо обвинен, да не отиде в затвора и т.н., както и последвали здравословни проблеми, следва да бъдат обезщетени със сумата от 5 000,00 лв.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се застъпва становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Поддържа се, че спрямо ищеца има влязла в сила присъда и е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата. Твърди се, че исковата претенция е обща и недоказана. Изтъква се, че в тежест на ищеца е да докаже претърпените неимуществени и имуществени вреди, причинно-следствената връзка между тях и предявеното му и обвинение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 286 от НК, както и претендирания от него размер на обезщетението. Твърди се, че не е ясно кога ищецът е привлечен към наказателна отговорност, за да е ясен и периодът, в който той претендира, че е преживял негативни емоции, стрес и безпокойство. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни последици, като няма никакви медицински документи, които да обективират промяна в здравословното му или психичното му състояние. Поддържа се, че не може да се направи обоснован извод дали твърдените от него негативни преживявания са в причинна връзка с воденото производство, или са причинени от други, независещи от него обстоятелства в този период като хронични здравословни проблеми.
2
Изтъква се, че не е доказан размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за воденото наказателно дело, като не са представени никакви документи /пълномощни, договор за правна помощ/ и списък с разноски, обективиращи имуществената му претенция.
Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на принципа за справедливост.
По отношение на продължителността на наказателното производство се сочи, че същото е протекло в разумен срок – около 2 години, като се отчете, че е започнало през 2021 г. и е разгледано и приключено пред въззивен съд през 2023 г. Изтъква се, че прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза, т.к. прокуратурата няма ръководни функции на контрол и надзор.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
С доклада на съда по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че срещу ищеца А. В. П. е било повдигнато обвинение от Районна прокуратура – В. за извършване на престъпление по чл.
286, ал. 1 НК чрез внасяне на обвинителен акт в Районен съд – В., както и че ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД ** по описа на Районен съд – В.. Същите обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на обвиняем /л. 42 и 43/, ищецът А. В. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК на 02.12.2021 г. На 02.12.2021 г. е проведен и първият му разпит в това качество /л. 44-46/.
Обвинителният акт е внесен в Районен съд – В. на 08.03.2022 г., за което е образувано НОХД № ** С обвинителния акт ищецът е обвинен в това, че на 08.04.2021 г. към 15:07 ч. чрез обаждане на тел. 112 в гр. В. пред надлежен орган на властта – оперативен дежурен при ОД на МВР – В., е набедил Ц.Г.В. мл. ПИ в У-М. при РУ – О. и М.С.М. ПИ в У-М. при РУ – О. в извършване на престъпление, а именно поискана от полицейските служители парична сума, за да не изпълнят задълженията си по служба, за което знае, че са невинни.
Пред първоинстанционния съд са проведени три съдебни заседания с присъствието на ищеца на всички от тях – на 26.04.2022 г., на 09.06.2022 г. и на 20.09.2022 г, като на последната дата е произнесена и Присъда № **, с която П. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест, въз основа на който е образувано ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В.. Пред въззивния съд е проведено едно съдебно заседание – на 12.01.2023 г., като с Решение № 40/10.02.2023 г. е потвърдена Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа на Районен съд – В..
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е осъждан.
В приложените към делото НОХД № ** по описа на Районен съд – В. и ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В. се съдържат оригинали на договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че за защитата на ищеца в първоинстанционното производство е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., а за въззивното производство – в размер на 1 000,00 лв., като в тях е отразено, че сумите са заплатени в брой.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Кристиян В. П..
От разпита на същия се установява, че е брат на ищеца, като е бил свидетел и по наказателното дело, което се е водело срещу него. Свидетелят посочва, че брат му бил обвинен за това, че се объркал, че полицаите, които спрели свидетеля за проверка, поискали на последния подкуп, като делото продължило около две години. Твърди, че двамата с ищеца живеят в с. К., на 3-4 км. от гр. П.. Сочи, че за делото брат му пътувал до гр. В. около 3
6-7 пъти. Твърди, че първоначално брат му потърсил адвокат в гр. П., но никой не искал да се занимава с делото, тъй като било свързано с пътуване, а намирането на адвокат в гр. В. също било трудно, тъй като никой не искал да поеме дело срещу полицията. Свидетелят посочва, че по време на делото брат му се чувствал притеснен, а по принцип бил контактен човек. Оттогава ограничил излизанията си, намалил контактите си драстично, бил нервен, не се чувствал добре, затворил се в себе си. Имал и здравословни проблеми – започнал да оплешивява, като лекарите му казали, че това било на нервна почва. Свидетелят твърди, че двамата четели в интернет какво наказание може да бъде наложено на брат му. Сочи, че селото, в което живеели, било малко, като когато се разчуло за делото, хората започнали да говорят лошо за брат му, казвали, че бил престъпник и ще отиде в затвора, като брат му се притеснявал от това. Според свидетеля за делото се разбрало, тъй като призовките се връчвали от полицията. Семейството им се ползвало с добро име и близките им също били много притеснени. Ищецът нямал досег с полиция и съд до този случай.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и почиващи на непосредствените му възприятия.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, първият от които за заплащане на сума в размер на 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което е била постановена оправдателна присъда № ** по НОХД № ** по описа на Районен съд – В., потвърдена с Решение № 40/10.02.2023 г., постановено по ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В., и вторият от които за заплащане на сума в размер на 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от А. В. П. адвокатски възнаграждения за осъществяване на адвокатска защита пред двете съдебни инстанции в наказателното производство, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.02.2023 г., до окончателното им изплащане.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f88497d-d041-46ec-af84-87d78aa4ad73