Определение № 5136 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5136 гр. Варна, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502087 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Е. Т. Т. срещу Определение № 10480/12.08.2026г., постановено по гр.д. № 3403/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното определение като неправилно и прави искане за неговата отмяна. Твърди, че искът за нищожност на договора за потребителски кредит е допустим, тъй като в заповедта за изпълнение не е изследван въпросът за наличието на неравноправни клаузи, като е цитирана съдебна практика на ВКС и СЕС.

Поддържа, че РС-Варна е прекратил делото в отклонение на практиката на СЕС и тази на ВКС по сходни казуси. Излага, че според решаващият състав е напълно достатъчно обстоятелството, че заповедния съд бил изискал договора за кредит (поради това, че приложеният е нечетлив) и след като се запознал с неговото съдържание, издал процесната заповед.

Насрещната страна, е депозирала отговор на частната жалба в предоставения й от съда срок. Оспорва жалбата като неоснователна, с твърдения че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по 1 последици на влязлото в сила решение и има установително и преклудиращо действие. Както при решенията, така и при заповедите, преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани основания по реда на чл. 424 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. С разпоредбите, уреждащи заповедното производство, е въведено императивното задължение за заповедния съд да следи за неравноправни клаузи по договорите, сключени с потребители. Отчитайки, че заповедното производство е бланково такова и образците на заповедите са утвърдени в подзаконови нормативни актове, то видно от съдържанието на тези образци, извършената от съда проверка по чл.

411, ал. 2 ГПК, която включва и проверка за неравноправност на клаузите, се съдържа в израза "като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411, ал. 3 ГПК“.

Следователно в настоящия случай при издаване на заповедта за изпълнение заповедният съд е извършил проверката дали искането противоречи на закона, която включва и проверката дали искането се основава на неравноправни клаузи.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по предявен от Е. Т. Т. срещу „КРЕДИТ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013107 от 23.12.2024 г. поради противоречие със закона.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КРЕДИТ ИНС“ АД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост на предявения иск поради издадена и влязла в законна сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег.№ 457 / 25.08.2025 от Районен съд – Кубрат, по частно гражданско дело № 690 по описа на съда 2 за 2025.

Ищецът с молба вх.№61965/26г. възразява относно твърденията за недопустимост на предявения иск. Сочи, че при издаването на заповед за незабавно изпълнение, въпросът за неравноправни клаузи в договора не е изследван изобщо. Позовава се на актуална съдебна практика.

След служебна справка в ЕИСС се установява, че по образуваното ч.гр.д. № 690/2025г., по описа на РС Кубрат, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „КРЕДИТ ИНС“ АД срещу Е. Т. Т. за следните суми: 605,18 BGN, представляваща главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА” № ДЗ013107/23.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.08.2025 г. до изплащане на вземането, 105,00 BGN, представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2025 г. до 23.07.2025 г., 18,59 BGN, представляваща мораторна лихва за периода от 24.02.2025 г. до 08.08.2025 г., както и направените в производството разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 29.08.2025г.

Липсват данни за подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК. На 28.01.2026г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист № 141/28.01.2026г.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено като недопустимо поради наличието на формирана сила на присъдено по действителността на договора в предходното заповедно производство, по което е изискан четлив препис на договора и е издадена стабилизирана заповед за изпълнение след извършен от заповедния съд контрол за неравноправни клаузи при липса на законово задължение заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК да се мотивира.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Когато е налице спор, разрешен с влязло в сила решение, същият не може да бъде пререшаван от съдилищата, поради което на основание чл.299, ал.2 от ГПК повторно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда.

Влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на пресъдено нещо за съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички 3 присъщи на решението последици – установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост и стабилитет.

Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и относими към съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

Установителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение се разпростира и върху правопораждащите факти на вземането, включително валидността на източника на облигационното правоотношение. Нищожността като вид недействителност е винаги изначална, поради което несвоевременното й релевиране е недопустимо поради отвод за пресъдено нещо.

Съгласно цитираната в жалбата практика на СЕС по решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември по дело С-231/23, процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, следва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не 4 следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.

Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за изпълнение, може да се счита за преодоляно само за целите на потребителската защита срещу отделни неравноправни клаузи, но не и за други факти, съществували до изтичане на срока за възражение и известни на длъжника факти, въз основа на които вземанията е можело да бъдат оспорени, в т. ч. факти, водещи до нищожност на договора за кредит и на отделни негови клаузи на предвидени в ЗЗД и в ЗПК основания. В този смисъл Определение № 2374 от 04.08.2026 г. по т. д. № 436/2026 г., II т. о., ТК.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по делото и постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено, на основание чл. 278, ал.

4 във вр. чл. 272 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10480/12.08.2026г., постановено по гр.д. № 3403/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6