Присъда № 107 от 23.07.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 107/23.07.2026 година по НОХД № 1718/2026г. по описа на БРС.

Районна прокуратура - Бургас е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 576/2025г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - гр. Бургас, пор. № 2741/2025г., вх. № 16805/2025г. по описа на Районна прокуратура Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу И. М. К., ЕГН **********, роден на *. в гр. Бургас, с адрес: *, за това, че на 06.06.2025г. в гр. Бургас, ул.

„Александровска“, пред сградата на НАП е отнел чужди движими вещи златен синджир и кръст на него с тегло 8 грама, на стойност 490,84 евро /четиристотин и деветдесет евро и осемдесет и четири цента/, кутия цигари марка „Камел“ на стойност 2,55 евро /две евро и петдесет и пет цента/ или всичко на обща стойност 493,40 евро /четиристотин деветдесет и три евро и четиридесет цента/ от владението на Т. Г. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Преди даване ход на съдебното следствие съдът конституира посочения за пострадал в обвинителния акт – Т. Г. Т., ЕГН **********, като частен обвинител и граждански ищец по делото, съответно прие за съвместно разглеждане предявения от Т. срещу подсъдимия К. граждански иск за сумата от 493,40 евро, представляваща обезщетение за причинените на Т. имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат от извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че по отношение на К. следва да се определи наказание при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, а именно – „Пробация“, включваща двете задължителни мерки за срок от една година, както и мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ 200 (двеста) часа, в рамките на една календарна година, отчитайки като смекчаващи обстоятелства относително ниската стойност на отнетите вещи, липсата на осъждания на К. в Република България, както и изявлението му, че желае да възстанови причинените имуществени вреди.

Частният обвинител и граждански ищец заявява, че се присъединява към становището на прокурора и моли за уважаване на предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия – адв. Е. Х. от БАК също поддържа тезата на прокурора. Излага, че подзащитният му още в досъдебното производство е направил пълни самопризнания, съдействал е на разследващите органи, има добро процесуално поведение, съжалява за стореното и изразява готовност да възстанови имуществените вреди. Излага, че освен посочените от прокурора 1 множество смекчаващи вината обстоятелства, са налице и други такива сравнително младата възраст на К., трудовата му ангажираност в областта на строителството и чистото му съдебно минало според българското законодателство, поради което също моли на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК – „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, като счита, че така на подсъдимия ще се предостави възможност да упражнява трудова дейност и да възстанови причинените имуществени вреди. По отношение на предявения граждански иск, адв. Х. застъпва становище за неговата основателност, съответно счита, че същият следва да бъде уважен.

Подсъдимият, в хода на съдебните прения и в последната си дума, също моли за наказание „Пробация“, като изразява съжаление за извършеното е посочва, че тогава не е не разсъждавал.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. М. К., ЕГН **********, е роден на *. в гр. Бургас, българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 21.

Видно от приложената по делото справка за съД.ст, същият е осъждан в чужбина.

На 06.06.2025г. частният обвинител и граждански ищец Т. Г. Т. бил в центъра на гр. Бургас, където в заведение „Папа Биър“ консумирал алкохол.

Около 23.00 часа Т. решил да се прибере в дома си на адрес гр. Бургас, ж.к.

„*“, бл. *. Тъй като бил доста пиян, същият решил да си почине, като седнал на една пейка пред заведение „Българска кухня“ на ул.“Александровска“, пред сградата на НАП. На пейката Т. видял да седят двама мъже, а именно – подсъдимият И. К. и неустановено лице. Т. ги заговорил и неустановеното лице казало, че отива за бира до магазин „Тришър“. Т. му дал сумата от 5 лева, за да купи бира. Когато Т. останал само с подсъдимия И. К., последният му казал да му даде златния си синджир с кръстче и цигарите си „Камел“. Т. му отказал с мотива, че синджирът е подарък от дядо му. Точно по това време, край тях минали свидетелите *, * и брат * И.ов. Същите се приближили към пейката и видели Т. да лежи на земята, като според тях той бил много пиян и заспал. Свидетелят * помогнал на Т. да стане и да седне на пейката, като Т. от своя страна го помолил да му извика такси. Свидетелят * се обадил на „Грийн такси“ и не след дълго таксито било пред хотел „България“. Свидетелят * придружил Т. до таксито, като обяснил на шофьора – свидетелят * * да го закара до ж.к. “*“. След това * се върнал до пейката при подсъдимия К..

Последният предложил на свидетелите *, *а и И.ов да отидат до магазин „Тришър“, за да ги почерпи по една бира. След тяхното съгласие, всички отишли до магазина. Подсъдимият К. им споделил, че е от град Ямбол, почерпил ги по бира и се похвалил, че е взел златния синджир с кръстче от пострадалия Т., който бил много пиян и нямало как да разбере. К. показал златния синджир на свидетелите, след което те веднага си тръгнали. След това К. си хванал такси, като на таксиметровия шофьор предложил златния 2 синджир, за да го закара до к.к. „Слънчев бряг“. Шофьорът се съгласил, закарал подсъдимия К. до хотел „Кубан“ в к.к. „Слънчев бряг“ и му дал сумата от 200 лв. за синджира и кръстчето. Сутринта на 07.06.2025г. подсъдимият К. се прибрал в гр. Бургас с първия автобус, след което се качил на влака за гр. *.

Пострадалият Т. от своя страна подал сигнал за случилото се в 01 РУ на МВР – Бургас, въз основа на който било образувано процесното досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението по която към датата на инкриминираното деяние общата стойност на отнетите вещи е в размер на 965,00 лева, равняващи се на 493,40 евро.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с които признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – показанията на пострадалия Т. Г. Т., както на свидетелите * *, * *а, * * *, * * И.ов, * *ов *; веществените доказателства – 2 бр. DVD+R дискове, съдържащи видеозаписи от охранителни камер и; писмените доказателства и доказателствени средства – 4 бр. протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с приложени към тях фотоалбуми за разпознаване на лице по снимка, справка за съД.ст на подсъдимия И. М. К. и др., както и експертните заключения – протокол за извършена видеотехническа експертиза от вещото лице * и заключението по извършената съдебно-оценителна експертиза от вещото лице *.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимият И. К. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимият И. М. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК , за което го призна за виновен.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

В случая са налице всички съставомерни признаци от състава на 3 горепосоченото престъпление. От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост на гражданите. Налице е годен предмет на престъплението – един брой златен синджир с кръст на него и една кутия цигари, марка „Камел“, които движими вещи са били собственост на частния обвинител и граждански ищец Т. Т., т.е. били чужди за подсъдимия.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на собственика върху процесните вещи, така и втората фаза – установил е трайно свое владение върху тези вещи, поради което престъплението е довършено.

Деянието е съставомерно и от гледна точка на субективната страна, като изводът за това се основава на обективните признаци на самото деяние.

Престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл с намерение за противозаконно присвояване на вещите, като той ясно е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че златният синджир с кръст на него и кутията цигари са чужди и той няма право да ги взима), предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици (прекъсването на чуждата фактическа власт и установяването на своя фактическата власт без съгласието на предишния владелец) и е искал настъпването им, като е целял лично облагодетелстване чрез разпореждане с вещите в своя полза.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години.

В случая съдът прие, че по отношение на подсъдимия К. са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК, като предвиденото за процесното престъпление наказание „Лишаване от свобода“ следва да бъде заменено с наказание „Пробация“.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете като отегчаващо обстоятелство обремененото му съдебно минало (Съгласно Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, всяка държава от ЕС следва да признава, че присъдите, постановени в други държави от ЕС, имат същата сила, като тези, постановени от собствените им съдилища, в т.ч. относно налагане на временна мярка за неотклонение; определяне на престъплението; вида и тежестта на наказанието и др.), а като смекчаващи обстоятелства отчете – сравнително младата му възраст, относително невисоката стойност на отнетите вещи, която е под размера на 4 минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата, доброто процесуално поведение на К., изразеното от него съжаление за извършеното и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, извън признаването на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f86f598-5ff5-4118-bfce-a1f716119a62